В Европа отдавна не е останала дива природа. Старият континент е пълен с национални паркове, резервати и защитени територии, но истинска пустош почти няма.
Изключенията са малко и едно от тях се намира в Швеция. Националният парк "Сарек" в северната част на страната често е описван като последната пустош на Европа.
Това е един от най-старите национални паркове на континента - определен е за такъв още през 1909 г.
Тоест, той е "запечатан" за последните над 100 години - период, в който хората усилено "усвояват" дивата природа. "Сарек" е почти недокоснат и в огромната си част без никаква туристическа инфраструктура.
Във вътрешността няма нито пътища, нито маркирани пътеки, нито места за отсядане, нито покритие на телефоните. Само девствена северна природа - и то каква.
Паркът е част от огромната защитена територия Лапония в Швеция.
Тя обхваща площ от 9400 кв. километра - почти колкото Кипър, и е дом на още няколко парка и резервата. Това е и мястото, където коренното население на тази част на Европа - саами, продължава да води традиционния си номадски начин на живот, следвайки миграцията на северните елени.
Но докато други части на огромния природен комплекс Лапония са по-облагородени и подходящи за масов туризъм, близо 2000-те кв. км. площ на "Сарек" са диви.
Те са достъпни за всеки, но не всеки може да се справи с предизвикателствата на истински пустата природа.
Паркът се намира северно от полярния кръг, близо до границата с Норвегия. Най-близките по-големи градове са Йеливаре и Йокмок, които са и отправните точки към "Сарек". Самият парк е планински район - с 6 върха над 2000 метра, долини между тях, близо 100 ледника и плетеница от буйни реки.
Разходки и преходи в парка са по силите само на хора, които могат да разчитат на уменията си за навигация в природата.
В "Сарек" почти няма покритие на мобилните телефони, нито маркирани пътеки и официалната препоръка е да се разчита на компас и хартиена карта.
Офлайн карти също би трябвало да вършат работа, но и за тях са необходими доста по-добри умения за навигация - в огромни части от "Сарек" няма официални маршрути, и картата не показва откъде да минеш, а само къде си и каква е топографията около теб.
Туристът сам трябва да се ориентира и избере проходим път.
Последното не е толкова лесно - в парка има много реки, и повечето нямат мостове. Те са пълноводни, бързи, и прекосяването им изисква опит и добро планиране. Пълно е с блатисти участъци, теренът е пресечен и често вали. И на място, където няма нищо, е разумно човек да се подсигури и с добрите стари компас и карта вместо да разчита само на телефон, който има нужда от ток.
Ток естествено няма, тъй като във вътрешността няма и места за отсядане и нощувки.
Няма и откъде да се купи храна. Това значи, че всеки, които иска да прекара повече от един ден в парка, трябва сам да носи на гръб палатка и храна. Плюс спален чувал - дори в разгара на лятото обичайните нощни температури са около 5-8 градуса.
Времето в подобен планински район в Арктика може да се променя бързо, и сняг, дъжд и силен вятър да бележат един-единствен летен ден. Което добавя и дрехи за преобличане в раницата, и физическа и ментална подготовка за не особено приятни метеорологични условия.
Защо някой би си причинил това?
За хора с опит в планинските преходи и страст към истински диви места "Сарек" е чудесно място, което е в състояние да предизвика уменията им. За тях примамлива е именно трудността, недостъпността и необходимостта да разчитат единствено на себе си.
На дръзналите паркът се отплаща с величествена природа, спокойствието на пустошта и някои незабравими гледки.
Най-впечатляващи и емблематични са тези от делтата на река Рапа в долината Рападален в източната част на "Сарек".
Към нея текат потоци от ледниците и преди реката да се влее в едно от езерата в района, тя се разклонява на множество ръкави сред наноси и мочурища. Гледката към меандрите на тучната зелена делта е най-добра от скала над нея - Скиерфе. Ръбът ѝ е на 700 метра точно над най-красивата част от долината.
Има и бонус - районът е обитаван от лосове, а в целия парк се срещат и северни елени.
Самата скала и живописната долина са почти при границата на парка, а не дълбоко във вътрешността му. Това ги прави доста популярни и потенциално достъпни в рамките на един ден, без да се налага преспиване в палатка в "Сарек".
Навигацията също е по-лека - маршрутът е известен и пътеката е утъпкана, което помага за ориентация.
Уловката е, че преходът започва от хижа - Актсе, до която няма път. Най-близкото място около хижата, достъпно с автомобил, е на около 16 км пеша (освен ако не се съкрати с лодка), т.е. по-скоро отново става дума за двудневен преход, макар и с нощувка в хижа, а не в пустошта.
Хижата е по пътя на Кунгследен - Кралската пътека, най-известния дълъг туристически маршрут в Швеция. Той се простира на 440 км в северната част на страната. За разлика от "Сарек" има маркировка, хижи и мостове над по-опасните реки.
Част от него прекосява южната част на националния парк, и това е и "най -цивилизованата" част от "Сарек".
Към парка има още няколко подстъпа с различна степен на достъпност, особено ако не разполагаш с кола.
Един от тях дори изисква да се прекоси езеро с лодка, друг пък е толкова далеч от самия парк, че са нужни часове и дни ходене за да се навлезе в същинската му част.
Все пак точно такава трябва да е истинската пустош.
