Движението #MeToo най-накрая стигна и до Москва, но вместо подкрепа Кремъл добавя към травмите обиди и дори заплахи. Сексуалният тормоз, причинен от официални държавни лица, е забулен в мъгла от противоречия, а в руското общество се предполага, че жените трябва да прощават всичко на мъжете.
През 2014-а Дария Жук е водеща и продуцент на вечерно шоу в руската телевизия Рен ТВ. Тя изпраща последния си гост за вечерта - 46-годишният депутат от руската дума Леонид Слуцкий, мъж, чието самочувствие може да бъде сравнено с това на Доналд Тръмп.
Докато го съпровожда, тя усеща ръката му на задника си. В следващия момент Жук вижда как устните му се приближават към лицето й.
По това време водещата е само на 24 години, но някак си успява да се измъкне от прегръдките му само с една нежелана целувка. През следващите години обаче Жук не може да направи много срещу Слуцкий.
Журналистката, водеща и продуцент Дария Жук
В Русия доминира консервативната култура, при която ако той те удари - мълчиш, ако е пиян - ще го изтърпиш, ако той е груб - ти си стой спокойно. И, да, дори и там жените започват да надигат глас.
Според Жук единственото, което е в състояние да промени нещата, е сплотеността на руските жени. А Слуцкий по свой собствен начин се превръща в руския Харви Уайнстийн, мобилизиращ жените в новоизлюпено руско #MeToo движение.
Освен Жук още няколко журналистки публикуват историите си за сексуален тормоз от страна на депутата.
А на 8 март - Международният ден на жената, който е един от най-уважаваните празници в Русия - жените излязоха на протест пред руската Дума.
По-рано през седмицата председателят на руския парламент се обърна към жените репортери с думите "Мислите си, че да работите с парламента е опасно? Тогава сменете си работата!". Една от активистките на протеста отвърна с плакат - "Мислите си, че да си жена е опасно? Тогава сменете си пола!". Руските жени срещат дискриминация и сексизъм на много нива, а очевидно отговорът на Кремъл се изразява в опити да заглуши оплакванията им, както и в откровени подигравки.
"Сексизъм" понякога е твърде слаба дума, за да опише поведението на официалните държавни лица след като жертвите им проговорят. Властите очакват страх и мълчание, а бюрокрацията бърза да очерни смелите гласове, обвинявайки жените, че предават родината си за сметка на чужди интереси и че са анти-руски настроени.
Според Владимир Жириновски, друг руски държавник, който много напомня на Тръмп, жените никога не трябва да демонстрират твърде силен характер, а сексът трябва да е нещо, което слабият пол не разбира напълно.
Ето това вече звучи анти-руско - поне за много от жените в Русия.
Освен това от Кремъл започват да осъзнават, че дори и куршумите вече не успяват да уплашат жените журналисти. В ерата на Путин само московският "Новая газета" загуби при атентати три брилянтни журналистки - Анна Политковская, Наталия Естемирова и Анастасия Бобрурова.
Но жените не мълчат. Те се противопоставят на идеята държавната бюрокрация да злоупотребява с правата им и разказват своите истории със Слуцкий, който се е държал зле с тях и ги е опипвал. Дори един от топ гласовете на държавата - говорителката на външния министър Мария Захарова, разказа за грубото му държание отпреди четири години.
Тя разказа за неприлични подвиквания и непристойно държание към нея, за което й се е налагало многократно да му прави забележки.
Когато миналата седмица Жук разказа за случилото се в Рен ТВ, тя изрази надежда, че Кремъл ще обърне поне малко внимание или дори ще започне разследване за поведението на Слуцкий.
Депутатът Леонид Слуцкий
Но вместо да се отнесе с уважение към историите на тези жени, председателят на думата Вячеслав Володин предлага жертвите на депутата да си сменят работата. И допълва, че ако по време на разследването се окаже, че това е провокация, никоя диплома от Харвард няма да ги спаси.
Провокацията е в центъра на конспиративното мислене на руските власти и датира още от времето на монархията. Провокацията е сложно понятие, но най-вече включва тайни действия, които да объркат и изненадат противника. Репликата за Харвард намеква, че според някой всичко това е плод на американски заговор.
Жук обаче възприема думите на Володин като заплаха.
Тя започва да се чувства все едно говори за някаква измислена държава, в която мъже с власт заплашват жертви на сексуален тормоз. Всъщност в това няма нищо измислено. Семейството на Жук живее на 5 хиляди километра от Москва - в Хабаровск, но въпреки това са разтревожени от факта, че тя казва истината за нещо срамно и потенциално опасно.
Слуцкий е важна клечка. По време на първите три години от руския конфликт в Украйна той говори пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. След това продължи да играе важна роля в Кремъл. Той представя интересите на Русия пред света все пак.
Малко след избухването на скандала Слуцкий дава голяма пресконференция пред млади журналисти и членове на младежкия парламент, по време на която намеква, че журналистки се отбиват в офиса му, където понякога работи до полунощ.
През това време продължават да се появяват истории за тормоза, упражнен от него.
На руския парламент ще му отнемат много часове, за да изслуша всички обвинения в сексуален тормоз към държавни лица. За съжаление руските мъже все още не разбират какво означава за жените да излязат и да си признаят за нещо толкова унизително.
А и гласовете на тези жени звучат доста глухо в парламент, който миналата година декриминализира домашното насилие, докато статистиките показват, че 10 хил. жени на година умират от него.
