Лавандулата е растение с вековна история и с един от най-разпознаваемите аромати сред маслодайните земеделски култури.
Смята се, че Клеопатра е използвала парфюм от лавандула, а растението също така е било задължителна съставка при процеса на мумифициране.
Векове по-късно лавандулата става любим аромат на европейските монарси. Мария Антоанета, кралица Виктория и крал Шарл VI използвали лавандулата по различни начини - за натъпкване на възглавници, полиране на мебели или за неутрализиране на външните миризми, като аранжирали с букети лавандула целия замък.
Французинът Рене-Морис Гатфосе, наричан още „Бащата на ароматерапията", открива лечебните свойства на лавандулата. След сериозен инцидент в лабораторията му през 1910 г., той решава да сложи лавандулово масло върху изгарянията си. Резултатът не закъснява и като следствие, през Първата световна война, всички войници освен стандартната екипировка, носели със себе си и лавандулово масло, като средство за оказване на първа помощ.
Днес вече никой не поставя под съмнение лечебните и ароматерапевтичните свойства на лавандулата, а благоуханието на жълтото масло, извлечено от лилавото растение достига до нас в различни форми.
Новата дестилерия на Esseterre, открита миналия месец
Лавандулата в България
Историята на лавандулата у нас датира от началото на миналия век, когато културата е внесена в страната. В началото тя се отглежда в Казанлък, като през 60-те години в България са култивирани първите български сортове. Малко по-късно се разработват сортовете"Хемус", "Севтополис", "Дружба" и "Юбилейна", които днес са сред най-разпространените у нас. В онези години лидер по производството на лавандула е Подбалкана. През 2008 г. ръстът на производство на лавандула, скача няколко пъти. Това се дължи на различни фактори, един от които е болест по лавандулата във Франция, вследствие на което страната изостава. В допълнение, у нас разпространението на лавандула и в други райони, с по-благоприятна почва, като Добруджа се оказва успешно.
От 2012 г. насам България е на първо място в света по производство и износ на лавандулово масло. Само за последната година например страната ни е произвела близо 200 тона лавандулово масло. Лидер в този сектор у нас, а и в цяла Европа, е Добруджа, където в последните години има рязък скок, както на отглеждането на лавандула, така и на етеричномасления бизнес.
Въпреки изчерпателните данни, които могат да бъдат открити във вид на числа и статистики, малцина са наясно какъв е пътят на лавандулата от полето до шишенцето с етерично масло. А той е също толкова интересен, колкото омайващ е ароматът на лилавия храст, използван в медицината, козметиката и парфюмерията.
Лабораторията, където се изследват всякакви маслодайни култури
Едно от местата, където този път може да бъде проследен е дестилерията за етерични масла Esseterre в Добрич.
Essettere е най-голямата дестилерия за лавандулово масло в Европа, собственост на американската компания dōTERRA. От основаването ѝ през май 2015 г. и откриването през юни 2016 г. мястото става лидер в сектора и доказва, че етеричномасленият бизнес в България е сфера, в която инвестициите се отплащат. Началото е скромно - една дестилерия и няколко фургона. Базата обаче не спира да се развива и днес всичко е модернизирано - само преди месец са открити втора дестилерия и нова сграда на администрацията. В момента двете дестилерии работят на пълни обороти, тъй като билката е в своя пик. Най-подходящи за косене и дестилация са слънчевите дни, тъй като тогава маслото се качва в цветовете и така реколтата е по-маслодайна.
Близо 200 работници участват в работния процес. Компанията има договори с около 100 фермери от целия регион, като общата площ на лавандулата детилирана в Esseterre заема 5 300 декара.
Как преминава един работен ден в дестилерия
Пристигаме в двора на Esseterre минути преди да започне работният ден на администрацията. Дестилериите в това време на годината работят денонощно така че ще се потопим в движение в работния процес. Ароматът на лавандула влиза през прозорците на колата още преди да сме доближили сградата. Край нас има огромни купища наскоро изварена суровина, от която се вдига пара. Навън все още е мрачно, хладно и влажно, но дестилерията вече приема поредните тирове, натоварени с лавандула.
Пътят на лавандулата в дестилерията започва от портала, където диспечерът приема камионите, които влизат според определен график. След като камионът е разпределен към съответната площадка, реколтата се разтоварва от общите работници. Тяхна задача е и да заредят лавандулата в големите казани, където след минути ще започне изваряването. Преди това обаче, отговорникът по качествен контрол взима проби от всяка партида и определя сорта и състоянието на лавандулата. След това започва варенето.
На най-разбираем език можем да кажем, че технологията за извличане на лавандулово масло наподобява тази на варенето на ракия. Разликата е в това, че в Esseterre използва единствено и само метода на парната дестилация.
Процедурата отнема около час и петдесет минути от затварянето на казана до потичането на маслото. След като лавандулата е натъпкана, а казанът затворен, тръба поставена на дъното му подава голямо количество пара. По този начин се осъществява варенето. Парата излиза от казана по тръба, прикрепена към горната му част и от там тръгва към долния етаж на дестилерията, където се случва същинският процес. Охладителят, пълен със студена вода, втечнява парата и тя се излива в т.нар. флорентински съд, който служи за отделяне на маслото от дестилационните води.
Долната част на казана. Флорентинският съд е на преден план и от него тече крайният продукт.
В него водата пада на дъното, а маслото, което е по-леко от нея, остава на повърхността. С пълненето на съда маслото се вдига и се излива през отвора. Когато водата стигне върха на съда, дестилаторът прекратява процеса и така пред фермера, който често присъства на място, докато обработват реколтата му, излиза жълтото масло. Това е същността на дестилацията на всички маслодайни растения.
Преди да поеме по пътя си, извън България, всяка партида масло минава през лабораторията на дестилерията. Там екип от професионалисти има задачата да провери и опише профила на мсалото.
Интересен факт е, че дестилерия Esseterre работи целогодишно, тъй като освен от маслодайни растения (лавандула, маточина, чубрица, бял равнец) тя е специализирана и в извличането на масло от смоли (тамян и смирна).
Тук се складират огромни количества тамян, доставян от Африка. Дестилерията е единственото място в България, където се извлича масло от тамян. Суровината може да бъде отглеждана само на юг. Тамянът представлява смола, стичаща се по предварително ръчно набраздената кора на дървото Босвелия. След излагане на слънчева светлина смолата се втвърдява и може да се събира само на ръка. Това е и една от причините той да бъде сред най-скъпите стоки тук. Тамянът, който се преработва в дестилерията в Добруджа, се изнася за САЩ, където се влага в различни лечебни продукти за подобряване на клетъчната функция, премахване на кожни несъвършенства, успокояване на нервната и имунната системи и други. Накратко - ролята му е много по- значима от прогонването на нечистите сили от дома на Бъдни вечер.
Складът, където се складира тамянът
За извличането на масло от смирна, специалистите в екипа разработват своя технология, която усъвършенстват в рамките на няколко месеца. Тя и едно от нещата, с които тук са особено горди. И има защо - смирната е от т. нар. тежки масла, изключително трудни за извличане. Не е случайно, че в миналото златото, тамянът и смирната са поставяни на една мяра, сред най-скъпите и ценни стоки в света.
Площадката на дестилерията е важна точка, място на което като на въртележка се редуват нова реколта и вече изварена суровина. Общите работници подготвят казаните за следващите партиди, началник-смяна контролира процеса. Към момента в дестилерията персоналът наброява 200 души, като всички са от Добрич и региона, по-голяма част от тях на възраст от 20 до 30 години.
След като всеки по веригата е свършил работата си, маслото се запечатва и съхранява в склада, докато бъде експортирано към САЩ, където да се превърне в крайния продукт, който се разпространява в цял свят с марката dōTERRA.
Изваждане на вече изварена партида лавандула
Междувременно продукцията на лавандула у нас продължава да бележи възход, а прогнозите за сектора са той да продължава да се развива.
Моят ден в дестилерията приключва в късния следобед, а на кантара при входа се качва поредният камион със свежа лавандула. Работата ще продължи и през нощта, когато следващата смяна ще застъпи.
Натовареният ритъм ще продължи така още няколко седмици, след което ще дойде ред на другата реколта - маточина. И така до следващата година, когато лавандулата отново ще поеме своя път от полето до домовете на хората.
На връщане отново минаваме покрай димящите могили изварена лавандула, които посрещат и изпращат идващите тук с познатия и опияняващ аромат, който, ако тенденцията продължи, все по-често ще бъде свързван с нашите географски ширини.
