Французите знаят как да направят кулинарен шедьовър дори и от семплия лук. Затова и през зимата в големите френски градове из уютните френски бистра най-често се разнасят димящи купи с френска лучена супа.
Тя е изненадващо семпла - сладък, карамелизиран лук, хубав бульон, малко хляб и малко хубаво сирене. Не толкова семпъл е произходът на супата, макар че разнообразни супи с изобилие от лук съществуват още от Римската империя.
---
Супата, с която италианците живеят до 100 години, че и нагоре - ето тук е рецептата ѝ:
---
Легендата обаче ни води до крал Луи XV, който се събудил гладен посред нощ в ловната си вила.
Из шкафовете той открива само килограм лук, хляб, масло и шампанско, и, решавайки да не буди готвача си, се опитва сам да сглоби топло ядене. Резултатът е френската лучена супа, горе-долу такава, каквато я познаваме и до днес.
Друга история ни води в Северна Франция и по-точно - в Лотарингия.
Когато отсядал там, кралят на Полша Станислав Лешчински винаги си поръчвал супа с много лук и силен месен бульон, за да се стопли в студените зимни дни.
Той непрестанно хвалел качествата на лучената супа като ястие, което засища, затопля и дори се бори с настинките, причинени от суровите зими.
По един или друг начин френската лучена супа стига до Халите в Париж и се превръща в най-търсената храна на открития пазар.
Затова през XIX век бистрата и ресторантите наоколо побързали да се сдобият с рецептата от уличните продавачи и също да започнат да предлагат свои версии на лучената супа.
Смята се, че именно по това време към рецептата се прибавя и жълтото френско сирене, което да направи супата още по-засищаща.
Служителите в Халите закусвали с купа гореща супа, посетителите се стопляли с нея на обяд и следобед. Мнозина с нея лекували махмурлука от прекаляването с вино из парижките кабарета.
Заради последното френската лучена супа се приготвя традиционно във вечерта на Нова година, за да се хапва на 1 януари, както и преди сватби, за да е наблизо за препилите по време на празненството. Французите са убедени също, че лукът убива миризмата на алкохол и така маскира напиването.
На всичкото отгоре супата е евтина и лесна за приготвяне.
Френската лучена супа може и да не отстъпва на други френски класики, но за разлика от тях се приготвя елементарно.
Ето необходимите продукти за 4 порции:
- Килограм и половина жълт лук
- 2 литра качествен месен бульон - телешки или пилешки
- Чаша хубаво бяло вино
- Чаша хубаво бренди
- 4-5 супени лъжици брашно
- 1 чаена лъжица захар
- 2-3 скилидки чесън
- Масло и малко зехтин
- Подправки - сол, черен пипер и много мъничко риган
- За запичането - жълто френско сирене като комте или грюер и по филия-две хляб на купичка
---
И още нещо стоплящо, този път от Изтока - рецептата за рамен е тук:
---
Начин на приготвяне на френската лучена супа:
Най-неприятното тук е почистването на лука - той трябва да се обели и нареже на не много дребни полумесеци. Ако главите лук са по-големи, полумесеците се режат на две.
В дълбока тенджера се разтопява маслото със зехтина и се добавят скълцаните скилидки чесън. Като се запържи леко, се изсипва и лукът и тенджерата се похлупва за 5-6 минути. През това време лукът не се разбърква - важното е той да пусне естествените си сокове и вкусове.
Чак след това капакът се маха, добавят се захарта, солта, риганът и черният пипер и се разбърква.
Отново се оставя на много слаб котлон, този път за около час, за да се карамелизира и омекне напълно лукът. Накрая се прибавят брашното и двата вида алкохол, разбърква се енергично, и се излива горещият бульон. Супата се оставя да къкри, докато придобие кадифена текстура.
За поднасянето френската лучена супа се изсипва в огнеупорни купи, поръсва се с настъргано сирене, слага се една или две филии хляб и се запича на 180 градуса до разтопяване на сиренето.
Сервира се гореща.
---
Как да си направим супа-топчета по гръцки - ето така:
