Загадъчната смърт на началника на ГРУ

Интригите около Кремъл се разпалиха с нова сила, след като на 4 януари внезапно почина Игор Сергун - шефът на руското военно разузнаване.

За тридесетгодишата си политическа кариера Сергун остана сравнително непозната фигура, въпреки че позицията му на директор на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на въоръжените сили го превръща в една от най-силните фигури в руската сигурност.

Той дойде на власт през 2011 г., когато ГРУ беше под атаката на Федералната служба за сигурност и Службата за външно разузнаване (и двете се опитваха да завземат контрола върху разузнавателните операции в държавите по границата на Русия - или поне да въздействат при изпълнението им).

Сергун успя да консолидира ГРУ, като укрепи позицията на военното разузнаване сред останалите групи от Сектор "Сигурност".

Руските служби винаги са се надпреварвали една с друга за повече власт. Дори президентът Владимир Путин, който е бивш служител на Федералната служба за сигурност (тогава КГБ), невинаги е толерирал службата. Той всъщност се опитва да поддържа баланс между отделните служби за сигурност - трудно начинание в свят на интриги и шпионаж.

Главно заради кризата в Украйна балансът не е налице през последните две години.

Неуспехът на Москва да предвиди падането на бившия украински президент Виктор Янукович и издигането на про-западно правителство в Киев през ранните месеци на 2014 г. ясно се отрази на ФСБ.

Службата бе преструктурирана в средата на 2014 г., а ГРУ получи повече власт за разузнаване в Украйна, което представляваше унижение за ФСБ.

Двете служби продължиха да се борят помежду си чак до края на 2015 г. за контрола на операциите на терен в Украйна. Доказателства за задкулисни борби се забелязват при превземането на властта от про-руските сепаратисти в Източна Украйна и в спорадичните данни от източници в украинското разузнаване.

Но проблемите на ФСБ не свършват с Украйна. Службата се опитва да удържи позициите си вътре в Русия, най-вече в Чечня, и да продължи да задоволява финансовите нужди на най-доходоносния си актив, Роснефт.

Проблемите на ФСБ могат да бъдат свързани с мистериозното изчезване на Путин през март 2015 и с убийството на опозиционния лидер Борис Немцов.

Няколко събития от последните месеци дават данни за текущия статус на тази битка за власт.

Преди 4 месеца в руските медии циркулираше слухът, че един от най-големите поддръжници на ГУ Владислав Сурков губи за пореден път позициите си по досието "Украйна". През последната година Сурков заедно с Игор Сергун, осъществява стратегията за т.нар. руска хибридна война в Източна Украйна, в кооординация с лидерите на сепаратистите. През изминалия уикенд, източник от украинските разузнавателни служби обяви, че ФСБ отново са се върнали в Източна Украйна и работят със сепаратистките лидери. Това свидетелства за заздравяване на позицията на спецслужбата.

На този фон, неочакваната смърт на директора на главния съперник на ФСБ повдига доста въпроси.

Първият - обстоятелствата на неговата смърт. Руското правителство съобщи, че той е получил инфаркт в Москва на 4 януари, но източник на Stratfor има данни, че Сергун е умрял в още на 1 януари, и то - в Ливан.

Ако това е вярно, възниква въпросът какво е правил той в страната „разсадник" на световните разузнавателни служби, както и защо Кремъл прикрива смъртта му зад граница.

(* Часове след публикацията на Stratfor говорителят на руския президент Дмитрий Песков отрече информацията, че Сергун е починал в Ливан, бел. ред.)

Друг интересен въпрос е дали руските действия в Украйна ще се променят.

Сергун се смяташе за един от идеолозите на руската стратегия за хибридна война, но ФСБ може и да продължа със сегашната стратегия. Остава неясно дали ФСБ и руските военни ще успеят да продължат координацията на действията си в Източна Украйна, ако руското военно разузнаване се отслаби или разруши.

Нещо повече - съществува и въпросът дали ГРУ ще остане единна под ръководството на новия си началник, особено с оглед на борбата за влияние на останалите служби.

Руските медии вече завъртяха рулетката с кандидати за бъдещия наследник на Сергун, буквално ден след предполагаемата дата на смъртта му.

Различни наблюдатели на развитията в Кремъл залагат на номинации извън военното командване, които обаче разполагат с лични връзки до Путин.

Ако руският президент предпочете ултра-лоялен кандидат пред военен, това би могло да значи, че се опитва да подчини поредната служба за сигурност под своя контрол, което пък ще му осигури още една защита, в случай, че ФСБ или друго лоби в службите започне да се бунтува.

През следващите месеци ще е важно да видим дали или как ФСБ ще се възползва от сътресенията в ГРУ около смъртта на Сергун в своя полза.

Това състояние на постоянна борба за надмощие между руските служби за сигурност е голям проблем за Кремъл, който става все по-непоскоен поради потенциала от размирици в страната с наближаването на парламентарните избори.

Една от главните задачи на ФСБ е да наглежда и да обезврежда вътрешното напрежение, но службата за контраразузнаване вече е поела и много други роли заради опитите си да спечели повече власт.

Путин също вероятно е притеснен от борбата за власт между службите с оглед на предстоящите през 2018 г. президентски избори, особено заради риска да бъде обвинен в заеменето на една или друга страна. Тази борба за власт в Кремъл има потенциала да се превърне в едно най-опасните предизвикателства през следващата година - не само за Русия, но и за Путин.