Признание „Атеист“

Аз се ... СЪМНЯВАМ. Поздравления за написаното. Съмнението е водещия принцип на науката и демокрацията и най- големия враг на религиите. Помислете само, кой е най- отговорен за развитието на човечеството и кой за бедите и войните. Съмнението води до търсене на отговори и прави хората човеци. Крайностите правят хората вълци, свине, овце и т.н.

Аз, поне, от това, което зная за отношението на българите през вековете към религията, съм останал с впечатлението, че ние изпитваме, общо взето, привързаност към църквата, може би като символ на националната ни идентичност, и винаги сме недолюбвали поповете. Да не говорим за някаква ревност, за пристрастие към православието и от там нетърпимост към останалите, намерилите почва в България християнски номинации и други религии. Така че ние не сме атеисти, защото никога не сме били истински религиозни, та да отидем със всички колебания и съмнения на противоположните позиции. И, както стана дума за хомосексуалните, набирайки кураж да заявим пред общността от вярващи – „ Моите съмнения са разклатили невъзвратимо вярата ми и аз се разкривам пред вас – аз съм атеист!” За всеки случай вярваме, че съществува някаква сила и т. н. Един вид: „добре сме с дявола, защо да не сме добре и с Господ?” Колкото до демонстрираната от нашите политици с повод и без повод „искренна набожност” , излишно е да го коментираме, това си е изтъркан трик от арсенала им за спечелване доверието на „електората”.

Не сме религиозно вярващи, а сме атеисти и спазваме просто поверия. Ето например аз сега не се прекръстих с молитва, а вместо това си плюх в пазвата да не ми се случва да съм толкова тъп като Янаки

Ето превод на един много показателен абзац от статия със заглавие „Християнството си отива от Европа” в “Il giornalе” – Италия „На първо място, дехристиянизацията на Европа е процес в ход от едно цяло столетие, който в последно време значително се ускори. Tози процес се изразява не само в изчезване на религиозното чувство, несъблюдаване на обичаите, непосещаване на религиозните служби и рязкото намаляване на тези, които желаят да станат религиозни служители, но води и до това, хората повече да не чувстват своята принадлежност към християнската цивилизация, което се проявява в културата, народния бит, в дълбочинната ориентация и всекидневния живот. Това, което изглеждаше естествено и цивилизовано, запазило се хилядолетия в обичаите и сърцата, се руши с потресаваща скорост, преобръща човека, променя отношението му към живота и секса, към раждането и смъртта, разрушава семейството във всичките му аспекти. Убеждения от векове, непоклатими допреди двадесет години, морал, обичаи, език – всичко се руши......”

Kato видях заглавието си помислих,че това го е писал Лебовски.

Иначе аз не съм фен на християнството и другите Авраамистични религии! Обаче смятам,че те не могат да бъдат преборени от хард кор атеисти. Начинът да се бори човек с религиите е тя да бъде развенчавана и показван нейния произход и по-точно на християнството. Че самото християнство произхожда от по-стари религии и не е нещо уникално и т.н... Както правят хора като Питър Джоузеф, Максуел,Кърси Грейвс, Менли Палмър Хол и т.н.. Които имат познания по материята.

" съжалявам, дядо поп, не ме брой в твоята енория, аз пък вярвам в Големия взрив." Аз пък не виждам проблем да си християнин и да вярваш в големия взрив. Все пак и Бог си има своята методология да направи нещата, не е нужно да ползва вълшебна пръчка, нали!?

Учението на Христос, не е християнство. Христос не е християнин, както Хегел не е хегелианец. Християнството започва със свети Павел, който (заедно с християнските теолози като Августин, Тома Аквински....) превръща морално-етичните принципи и внушения на Исус, които са общочовешки истини и са същност на всички световни религии, в догма. Това, което четем в Евангелията, са морални, а не онтологични, космологични и не знам какви други истини, които да влизат в противоречие с логиката и критичното научно мислене. Какво ни учи Исус: когато искаме да се помолим, да не ходим в храма, както правят лицемерите, а да се молим у дома си. В молитвата си да благодарим на Бога за благата, които имаме, да го молим да ни защити от злото, което е в нас, и забележете, „ДА НЕ ГО МОЛИМ ЗА НИЩО ДРУГО, ЗАЩОТО НАШИЯТ СЪЗДАТЕЛ, ПО-ДОБРЕ ОТ НАС ЗНАЕ, КАКВО НИ Е НЕОБХОДИМО.” Да не съдим, за да не бъдем съдени; да не гледаме сламката в окото на брата си, когато имаме греда в своето, и така нататък в този дух. Исус проповядва милосърдие, великодушие и любов към ближния, което само по себе си изключва нетърпимосттта към тези, които не са от твоята секта, нещо което е характерно за християнството. Както е нормално в текстове, които са многократно преписвани и по-начало компилации от най-различни по-стари източници, във фактологията на Евангелията има много противоречия, но те нямат отношение към морално-етичните, непреходни предписания на Исус. Предписания, които биха помогнали на човек да постигне вътрешно равновесие и хармония с околния свят.

Е щом автора вярва в големият взрив, поне знае е ли че теорията е на католически свещеник, или си й вярва без да знае особено много за нея. Та и той си е религиозен значи, просто е от друга религия.

Споко, Роуане, не вярвай в суеверия, носи лош късмет

янаки, Християнството си съществува при Христос даже. Например култът към Митра е точно като учението Христово. Преди него е имало минимум 16 разпнати спасители.

Всичко в статията е правилно и добре, освен изречението с дебели черни букви. Атеистът е човек, който не е открил нито едно доказателство за това че бог съществува и поради това не приема, че такъв съществува. Най-важното при атеиста че е достатъчно смел да се откаже от надеждата за вечен живот. Вярващият е човек, който се чувства прекалено слаб да се справя с живота сам, но пък иска да живее вечно. Изходът от двете беди е един - вярата в задгробния живот. Това е онази стока, която Всички религии, Винаги, Навсякъде са предлагали на хората. Предлагали, защото са знаели и знаят, че огромна част от хората вярват не в това, което е истина, а в това, което им се иска да бъде истина. И така ще бъде винаги. Вярно е, че при цивилизованите народи има разбиране, че хората са свободни да вярват в каквото искат. Важното е обаче самозваните платени посредници между тях и предмета на тяхната вяра да не могат да пипат по държавните работи. Демек, църквите трябва да са отделени от държавата. Това е, другото е лична работа на всеки.

Смятам,че ''атеист'' е рационална производна на осмисленото противопоставяне и отхвърляне на авраамистическите религии,а те са юдаизъм,християнство и ислям.Нещата са изначално сбъркани/или предопределени/ със ''сделката'',която Бог прави с избрания народ-евреите. Поради липса на натурален акт или документ,удостоверяващ ''сделката''сме принудени да приемаме на ВЯРА писанията в Старият завет,които са нищо друго, освен митичната история на евреите,представена като безкрайна КЪРВАВА борба за доминация и изтребления. Приватизирането на Бог и последвалите реплики/религии/задълбочават проблема и водят до безкрайни религиозни войни,които обезкървяват Европа и са в основата на заселването на Северна и Южна Америка,където отново с меч и огън/в името на Бог/ са изтребени почти до крак местните.Единствено нуждата от безплатна работна ръка ги е предпазила от пълно изтребление. Явно на никой не му е дошло на ум да се запита,защо индусите и китайците/японците и корейците/са милиарди,а европейците няколко стотин милиона. Отговорът е-там не са се противопоставяли един на друг заради страшният,отмъстителен авраамистически Бог.В земите на това божество винаги горят страшни вътрешно-изтребителни войни. Религия,която е зачената чрез СДЕЛКА е отрицание на божественото.

Ще изплагиатствам една мисъл - атеизмът е религия колкото въздържанието е секс поза. Атеизмът не е религия. Няма канон, няма празници, няма повели, не трябва да правя смешни ритуали или да изричам абсурдни заклинания като това да се моля на бога да свърши каквото вече си е намислил да свърши (да дойде твоето царство, да бъде твоята воля.....моля ти са) Не трябва зорлян да се заробвам и да се считам за нищожество, което е подвластно на прищевките на невидим небесен властелин. Като атеист не трябва да правя нищо друго освен да кажа 'не', когато някой ме пита дали вярвам в бог. Една аналогия, за да е по-ясно: теизъм - вяра в богове а-теизъм - липса на вяра в богове морален - следващ морални предписания не-морален - вършещ неща в разрез с моралните предписания а-морален - който няма отношение към морала Единствената причина да има хора, които се определят като атеисти, е за да са разграничат от тези, които вярват в богове. Ако това не беше някакъв важен въпрос, нямаше да има понятие атеизъм изобщо. Повечето хора не вярват, че има Дядо Коледа. Прагматично погледнато те са адядоколедовци. Агностиците също така не са на кантар дали да вярват или не. Може да съществуват 4 вида човеци в нарастваща степен на 'греховност': гностичен теист - знае, че има бог агностичен теист - вярва, че има бог агностичен атеист - не вярва, че има бог гностичен атеист - знае, че няма бог на практика и двата клана в огромното си болшинство са агностици. Аз съм атеист. Бих казал, че съм антитеист и на практика гностичен атеист, защото съм толкова сигурен, че няма богове, колкото съм сигурен, че няма дядо коледа или самодиви.

“Вярващият е човек, който се чувства прекалено слаб да се справя с живота сам, но пък иска да живее вечно……” Има нещо в тази сентеция, което не пасва с опита. Може ли да се каже, че който не вярва се чувства силен, справя се с живота и не иска да живее вечно? Вярата е комбинация от надежда и фатализъм. Преди много години се запознах с един бразилец, лекар на един бразилски футболен отбор, който гостуваше в България. Той беше религиозен, без съмнение. Зададе ми въпрос, какво бих направил, ако някой мой много близък човек е безнадеждно болен и лекарите „са го отписали”. Отговорих му, че ще се примиря с това и, колкото и да ми се вижда невъзможно, ще се опитам да живея без него. „А, аз, каза ми той, до последния миг ще се надявам, че ще стане чудо. Че Бог ще му помогне да оздравее. А ако не стане така, аз вярвам, че раздялата ни е временна и аз пак ще го видя на небето!” Човек, за да се убеди, че истинската, искренна вяра в Бога, спасява човека от отчаяние и самота и му помага с достоинство да понася ударите на съдбата, трябва да се убеди от собствен опит, трябва да е вярващ! Това е както, когато се учиш да плуваш, трябва да се отпуснеш във водата и да й се довериш.