Тази неделя руски въздушен удар с 30 крилати ракети порази военно-обучителния център "Яворовски" (Международен център за мироопазване) в района на град Лвов в Украйна, само на 20 километра от границата с Полша.
За първи път от началото на войната Русия извършва подобна атака толкова близо до територия на НАТО, като според данните на украинското Министерство на отбраната са загинали 35 души, а други 134 са ранени.
Ударът е тежък, тъй като полигонът "Яворовски" е огромна материално-техническа база още от времето на Съветския съюз и се счита за един от най-важните тренировъчни полигони на украинската армия в момента.
Там за първи път започват да се провеждат обучения за използването на изключително важните за украинската армия противотанкови ракети Javelin и NLAW, наред с преносимите зенитно-ракетни комплекси Stinger. Мястото съответно представлява и складова база при тяхното получаване от САЩ и Европа.
Центърът е важен и по-друга линия - той е един от сборните пунктове за наскоро установения Чуждестранен легион на доброволци от цял свят. Смята се, че сред загиналите има и чужденци именно от там.
Затова и неслучайно президентът Зеленски призова НАТО за пореден път да установи така наречената зона, забранена за полети над Украйна, тъй като небето над страната в голяма степен се контролира от руската армия.
"Повтарям за пореден път - ако не затворите нашето небе, ще бъде въпрос на време руските ракети да започнат да падат и на ваша територия. Натовска територия. Върху домовете на гражданите от натовски държави", предупреди той в свое видео обръщение.
Досега аргументите в полза на налагането на такава зона бяха свързани не само с това, че Русия няма да може да нанася въздушни удари по военна и цивилна инфраструктура. Имайки предвид сравнителния паритет на земята между враждуващите сили, украинската армия би имала възможност да организира потенциални контраофанзиви, които към момента са невъзможни.
Американски разузнавателни данни показват, че руската бойна авиация извършва над 200 полета дневно, а в допълнение към тях се използват още дронове за наблюдение, корекции на артилерия и за директни удари. Само използваните крилати ракети са около 1000. За сравнение украинските ВВС имат капацитет от едва 10-15 дневни полета.
По тази логика загубата на подобно преимущество би представлявала много сериозен удар върху преимуществото на руската армия.
Какво обаче наистина означава тази зона, която е забранена за полети, и може ли наистина да бъде полезна на Украйна във войната срещу Русия?
Както става ясно от самото име, въпросната зона представлява пространство, в което са забранени полети на летателни апарати. Това включва не само самолети, хеликоптери и дронове, но също така и балистични и крилати ракети. Целта е да се предотвратят атаки срещу военни и цивилни обекти, наред с всякакви варианти за въздушно разузнаване.
Самата практика е сравнително ново явление, като първият случай е от Войната в залива през 1991 г. Тогава са наложени две такива зони над Ирак. Година по-късно следва Босна и Херцеговина, а последният случай е от Либия през 2011 г.
От трите примера тези над Босна и Либия са установени с мандат на Съвета на сигурност на ООН и наложени чрез военния потенциал на НАТО, докато тези в Ирак са приети и наложени едностранно от водената от САЩ коалиция срещу Саддам Хюсеин.
Последното е важно, тъй като става въпрос за правната легитимност на подобен ход.
Всяка една такава резолюция в Съвета за сигурност на ООН по отношение на Украйна задължително би трябвало да мине и през одобрението на Русия, а в Москва съвсем разбираемо ще наложат вето, тъй като именно тяхната армия би била потърпевша в случая.
Оттам нататък обаче започват истинските предизвикателства.
На първо място идва чисто логистичното такова. Украйна е огромна държава, а дори частична зона, забранена за полети над нейната територия, включва сложна комбинация от ежедневно събиране на разузнавателна информация, наблюдения от земята, ротационни въздушни патрули с голям брой самолети и пилоти, както и вероятно изграждане на временни летища в непосредствена близост до границата Украйна, които да поддържат всичко това.
После следва въпросът с "налагането", защото една такава зона трябва да бъде наложена по силов път. Нито един от досегашните случаи в историята не е включвал налагане на зона, забранена за полети, на страна като Русия.
Винаги НАТО и САЩ са диктували условия на значително по-слаби противници, които не са били в състояние да ги оспорят.
Русия обаче има средствата да отговори и в никакъв случаи няма да се съгласи доброволно да предаде въздушното пространство на Украйна в ръцете на НАТО. Това ще е видимо отстъпление и признак на слабост за Владимир Путин, особено имайки предвид, че той заложи на една война, която в момента произвежда меко казано спорни резултати за него на фона на първоначално обявените цели.
Един от предложените варианти е създаване на зони, забранени за полети над определени хуманитарни коридори за изтегляне на цивилни.
Те обаче също ще изискват стриктно прилагане и опасна близост между сили на НАТО и Русия, което само по себе си поставя безкрайно много предпоставки за случайни и умишлени инциденти, които да доведат до първата война между глобални сили за последните седем десетилетия.
В този смисъл установяването на една или повече зони, забранени за полети, представлява риск от допълнително ескалиране на конфликта далеч извън границите на Украйна.
