В началото на този месец френският президент Еманюел Макрон направи изненадваща двудневна визита в Персийския залив, като посети последователно Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия.
Посещението в кралството бе първото на западен лидер там след случая с убития журналист Джамал Хашогджи. В Доха пък бе обсъдена ситуацията в Афганистан, а от Емирствата Макрон си тръгна с договорена сделка на стойност 19,2 милиарда евро за продажба на 80 изтребителя "Rafale" и 12 хеликоптера.
Никак нелошо като за скоростна двудневна визита. Зад нея обаче има много повече от ръкостискания и усмивки.
Посещението в Катар бе свързано най-вече с Афганистан. В продължение на години Доха бе седалище на част от политическото ръководство на талибаните, а монархията бе домакин на мирните преговори, които се водеха между групировката, от една страна, и афганистанското правителство и САЩ, от друга.
След падането на Кабул пък Катар вече се явява една от малкото връзки за новото правителство със западния свят.
В този смисъл Макрон вижда ясна възможност за по-ясна роля на Франция по отношение на Афганистан след изтеглянето на САЩ, използвайки посредничество на Доха.
По отношение на Саудитска Арабия френският президент заяви, че не е забравил за Хашогджи, но в крайна сметка "няма как да бъде съхранен мирът в Близкия изток, ако не се разговаря с най-голямата и най-силна държава в Персийския залив".
Журналистът дисидент Джамал Хашогджи бе ликвидиран в Истанбул през 2018 г. от саудитските тайни служби, а според американското разузнаване, операцията се е случила със знанието на престолонаследника Мохамед бин Салман, който обаче отрича да има нещо общо с нея.
Текущата среща с Макрон при всички положения почти напълно ще го реабилитира в международно отношение, след като в продължение на около три години принц Мохамед не се беше срещал със западен лидер извън общите формати на Г-20.
В случая една от основните теми за разговор е била ситуацията в Ливан и възможното възстановяване на отношенията между Рияд и Бейрут, които рязко се влошиха през ноември. Тогава кралството отзова своя посланик от Бейрут след критични коментари на ливански министър относно саудитската военна кампания в Йемен.
Едва ли би могло да има по-добър посредник от Макрон за нормализиране на отношенията по оста Рияд-Бейрут, имайки предвид историческата връзка на Франция с Ливан. От друга страна пък стои влиянието на Иран посредством Хизбула и други шиитски формирования, а по тази линия Макрон и Мохамед Бин Салман споделят обща цел за противодействие срещу влиянието на Техеран.
Ако се погледне в още по-широк регионален мащаб, Източното Средиземноморие става естествено поле за сътрудничество на Франция не само със Саудитска Арабия, но и с ОАЕ.
Това се случва по линията на противопоставяне от последните няколко години с Турция. То се изразява на терен в Северна Африка, най-вече Либия, както и по отношение на газовите находища в Средиземно море. Всичко това става причина за изграждането на една естествена коалиция срещу Анкара, включваща още Египет, Гърция, Кипър и Израел.
Разгледано от подобен ъгъл, посещението на Макрон изглежда съвсем логично с оглед укрепването на френската роля в Близкия Изток. Особено на фона на американската стратегическа преориентация в посока съперничеството с Китай.
Тя се изрази от поредицата действия на новата администрация на Джо Байдън, която завърши изтеглянето на САЩ от Афганистан и като цяло даде ясно да се разбере, че Източна Азия ще се превърне в новия основен акцент за Вашингтон.
Подобен ход няма как да не бъде забелязан от традиционните съюзници в Персийския залив виждащи, че намалените американски ангажименти в Близкия изток могат да окажат влияние върху регионалния баланс на силите в полза Техеран. Логично е да търсят нови съюзници и да се укрепват вече съществуващи партньорства.
Макрон очевидно има желанието и готовността да влезе в подобна роля, най-вече с оглед президентските избори догодина и нуждата от демонстрация на конкретни резултати във външнополитическо отношение след фиаското AUKUS. То накърни не само френската гордост, но и френския военнопромишлен комплекс и стратегически интереси.
Въпросното споразумение задълбочи сътрудничеството на САЩ, Великобритания и Австралия в областта на сигурността в Азия, като трите държави практически изолираха Париж от региона, смятайки, че там не могат да приемат достатъчно твърда позиция срещу Китай.
На всичкото отгоре Канбера разтрогна 40-милиардна сделка за френски конвенционални подводници за сметка на такава, включваща американски ядрени.
В този смисъл наместването на Франция в Близкия изток може да се разглежда и като вид реваншизъм спрямо AUKUS.
Все пак само две седмици след посещението на Макрон в ОАЕ и споразумението за закупуване на самолети емирството обяви, че замразява преговорите с Вашингтон за изтребители пето поколение F-35.
Макар и да е обявено като "временно", все пак, ако в Емирствата кацнат 80 чисто нови френски "Rafal", в един момент просто може да се окаже, че F-35 няма да им бъде нужен.
А това би било неприятен удар за американската военна индустрия и едно малко отмъщение за Франция.
