На 23 януари изтече последният срок за изтегляне на всички чуждестранни бойци от територията на Либия. Това бе основна чст от споразумението за прекратяване на огъня в страната, договорено през есента с посредничеството на ООН.
Различните наемнически формирования не само, че не се изтеглят, но по всичко изглежда, че продължават да укрепват позициите си. А сред всички тях особено впечатление прави дейността на една определена бригада - руската частна военна компания "Вагнер".
През последните няколко години Русия осезаемо и видимо увеличи своето присъствие в Африка. Успехите в Сирия и Украйна дадоха самочувствие на Москва да обърне отново погледа си към старите сфери на влияние още от времето на Съветския съюз.
По тази логика Либия е особено подходящ избор не само като бивш съюзник, но и като богата на природни ресурси държава с малко население и голяма територия. Тези фактори се допълват и от хроничната нестабилност, продължаваща вече десетилетие, която създава идеалните условия за външна намеса.
Макар и да не е жизнено необходим интерес за Русия, все пак Либия е важна за Кремъл.
Свалянето на Муамар Кадафи от власт прекъсна изпълнението на различни бизнес споразумения на стойност 6,5 милиарда долара, договорени с Москва преди 2011 г. Сега Москва иска да си върне тези загуби под формата на нови инфраструктурни проекти, оръжейни сделки, достъп до природни ресурси и търговия със земеделски продукти.
В по-широк геостратегически смисъл Либия се оказва едно уязвимо звено по южния фланг на НАТО, което може да се използва както в посока Европа, така и като коридор към Субсахарска Африка.
Разбира се, Русия не е единственият играч на терена в Либия, където в момента има още няколко държави, опитващи се да оказват директно влияние върху динамиката на процесите там - Турция, ОАЕ, Франция, Египет, Катар, Италия, Саудитска Арабия. Мароко, Алжир - всички те, в различна степен, имат отношение към случващото се в Либия.
#Map: the main geopolitical camps in Libya [not included the local powers like Algeria or Morocco which have also influence over the situation] pic.twitter.com/4FYwedP8WQ
— DRM Journal (@remilitari) January 22, 2021
Най-ярко и видимо обаче е противопоставянето между Русия и Турция, които подкрепят двете враждуващи правителства в Триполи и Тобрук.
Москва стои зад "силния човек" в Тобрук - ген. Халифа Хафтар, докато Анкара поддържа базираното в Триполи и признато от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС).
В началото на миналата година силите на ПНС успяха с турска помощ да обърнат хода на офанзивата срещу Триполи, водена от Хафтар, а това се случи с помощта на около 3800 сирийски наемници, обучени и екипирани от Турция.
Анкара достави и голям брой бойни дронове "Байрактар ТВ2" и друго въоръжение, чрез което спомогна за изравняването на баланса на силите и достигането на паритет между ПНС и Либийската национална армия на Хафтар.
В този конфликт Русия оказа решителна подкрепа на своя съюзник най-вече чрез частната наемническа армия "Вагнер.
Всъщност руският военен ангажимент в Либия прогресивно расте през последните години. Предпочитаният подход е чрез използването на наемници, които не са пряко свързани с държавата и чрез тях могат да се избегнат възможни политически усложнения.
Москва не признава тяхното съществуване и дори ги счита за незаконни според собственото си законодателство, но това не ги прави по-малко опасни или ефективни.
Даже напротив, "Вагнер" представлява хибриден инструмент с неясна граница между държавно и частно участие, който носи възможности за гъвкавост и бърза адаптация към променящата се среда.
Вероятно дебютът на руските наемници в Либия е в Киренайка през 2016 г. чрез осигуряването на военни съветници за силите на Хафтар. До 2017 г. вече има налице и данни за участието на военно-консултантската фирма RSB Group, която предоставя различни услуги свързани с разминиране и охрана на ключови обекти.
През следващата година на терен стъпва и "Вагнер", чиято роля първоначално е свързана с предоставяне на обучение и съветници.
Няколко месеца по-късно частната наемническа армия вече изпълнява операции в Триполитания, а по време на офанзивата срещу Триполи има активна роля в координацията и воденето на бойните действия.
Бойците на "Вагнер" и RSB Group имат разнообразен произход, като те са предимно бивши войници, офицери или кадри на специалните части с опит в Кавказ, Балканите и Сирия.
Смята се, че към момента на терен действат между 800 и 2000 руски наемници в Либия (в разгара на офанзивата към Триполи те са повече от 3000), които са разположени по линията Сирт - Ал Джуфра. През лятото на 2020 г. се появиха и сателитни снимки, показващи няколко руски МиГ-29 и Су-24, които оперират от авиобазата в Ал Джуфра.
И вероятно няма да си тръгнат скоро.
През последните 6-7 месеца силите на ген. Хафтар се концентрираха върху изграждането на 70-километрова система от защитни окопи и насипи, подкрепени от сложни фортификационни съоръжения. Тя се простира на юг от населените крайбрежни райони около Сирт до контролираната от "Вагнер" крепост Ал Джуфра.
Именно руснаците имат съществен принос към укрепването на тази защитна линия - де факто граница между противостоящите лагери - чрез осигуряването на инженерна поддръжка и предоставянето на противопехотни мини и ПВО техника.
Satelite images from @Maxar and additional pictures showing the current progress of gen. #Haftar's defensive line. It extends 70 km south from #Sirte to the #Wagner controlled airfield #AlJufra - a complex system of trenches and fortifications. pic.twitter.com/cnS4GOlK0F
— DRM Journal (@remilitari) January 23, 2021
През последните 12 месеца "Вагнер" освен в Ал Джуфра, се настанява и в още две летища около Сирт и Бенгази.
Фактът, че целия този тих напредък се осъществява от частна компания, а не от руската държава, го прави особено труден за контрол. Не само това - инвестицията на талкова ресурси ясно показва твърдите намерения на Москва да се задържи трайно в Северна Африка.
В този смисъл "Вагнер" се явява удобен лост за влияние, който служи както за успешно сдържане на про-турските наемници на запад (Турция също не е спряла доставките на оръжие за ПНС), така и за контрол над самия ген. Хафтар или всеки друг негов наследник.
Особено показателни пример за това е, че през лятото на 2020 г. Русия самостоятелно договори първите стъпки към потенциална стабилизация, без да се консултира със своя съюзник, а малко по-рано не подкрепи по никакъв начин и неговия опит за вземане на едноличната власт в Тобрук.
Тези събития показват зависимостта на Хафтар от Русия, въпреки опитите му да контрабалансира това влияние чрез сътрудничество с ОАЕ.
През последните няколко години Абу Даби предостави на Хафтар въоръжение под формата на бронирани автомобили и дронове китайско производство, а също така чрез своето посредничество осигури и подкрепата на судански наемнически бригади.
Тези усилия обаче така и не успяват да попречат на руската автономност и свобода на действие в Либия.
В крайна сметка Москва предпочете да не подкрепи докрай Хафтар в опита му да овладее цялата страна, въпреки че имаше възможността и ресурсите да го направи. Вместо това бе предпочетен подход, който да върже ръцете на непредсказуемия и агресивен генерал и да го направи зависим от руската подкрепа.
При това без да ескалира излишно отношенията с Турция, запазвайки крехкия баланс с Анкара по сходния модел, който е видим и поне засега все още работи в Сирия и Кавказ.
Стратегията на Москва в този смисъл е основана на гъвкавостта и "твърдата" сила на "Вагнер", които се съчетават с умело лавиране между интересите на другите важни играчи на терен.
Така Русия само за няколко години успя да се превърне в основен и незаобиколим фактор в държава, в която бе загубено всякакво влияние с падането на Кадафи.
От тук насетне всякакви преговори могат да се водят под патронажа на ООН в Женева, но реално важните решения в голяма степен ще се вземат в Москва, Анкара и Абу Даби.