Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ядрен арсенал - последната надежда на Ким Чен-ун да не последва съдбата на Кадафи и Саддам

Ядрен арсенал - последната надежда на Ким Чен-ун да не последва съдбата на Кадафи и Саддам Снимка: БГНЕС

През последните две години по всичко изглеждаше, че Северна Корея постига сериозен напредък в отношенията си със своите южни съседи и САЩ. Американският президент Доналд Тръмп се срещна на три пъти с Ким Чен Ун през 2018 и 2019 г. и представяше отношенията си с него като "приятелски", а самият Ким - за "умен и талантлив".

Всичко това обаче така и не помогна за наистина съществен пробив, въпреки самохвалството на Тръмп, че е "решил проблема" със Северна Корея.

В крайна сметка преговорите се разпаднаха през 2019 г., когато Вашингтон отхвърли исканията на Пхенян за облекчаване на икономическите санкции в замяна на частични компромиси по отношение на севернокорейската ядрена програма.

Сега по всичко изглежда, че тя отново е основен приоритет за Ким. Или поне така показва Годишния доклад на санкционния съвет към Съвета за сигурност на ООН, според когото през 2020 г. Северна Корея е продължила с пълна сила развитието на своя ядрен капацитет и програмата за  балистични ракети.

В доклада се казва, че Пхенян "създава специализирани материали, затвърждава ядрените си съоръжения и модернизира инфраструктурата за производство на балистични ракети", като същевременно с това продължава да търси технологии от чужбина.

Цялата тази дейност е финансирана чрез кибератаки и кражби на виртуални активи от различни финансови институции на стойност 316 млн. долара. Обект на разследване са и хакерски атаки срещу борси за криптовалути, коствали повече 280 млн. долара през септември и октомври миналата година.

Това не са първите случаи на подобни престъпления от страна на севернокорейски хакери. Кибератаките са един от традиционните подходи, които Пхенян използва, за да заобикаля международните санкции и да финансира дейността си.

Само за периода 2015-2016 г.  хакерската група APT 38 успява да открадне стотици милиони, възползвайки се от слабости в световната банкова мрежа SWIFT. Действията на APT 38 тогава по всичко напомнят на Lazarus Group и техните атаки срещу Sony Pictures, заради филма "Интервюто" (The Interview), разказващ шеговита история за опит за убийство на Ким Чен Ун.

През последната година режимът наистина видимо демонстрира, че отново се връща към добре познатите си методи - проведоха се няколко военни парада, на които бяха показани нови ракети с близък и среден обхват.  А само преди няколко седмици пък бе представена и нова балистична ракета за изстрелване от подводници с вероятен потенциал да пренася ядрени бойни глави.

Не е ясно в какъв етап на развитие са новите ракети, като последният проведен тест, за който се знае, е от март миналата година. Най-вероятно ракетите не са оперативни, а тяхната демонстрация е по-скоро с цел показване на "мускули" и печелене на пространство за водене на евентуални преговори с новата администрация във Вашингтон.

Това, към което ще трябва да се ориентира Джо Байдън, ще трябва да бъде нещо повече от опитите за денуклеризация на Северна Корея.

От Държавния департамент вече обявиха, че ще бъде направен пълен преглед на досегашните политики спрямо страната, за да може в бъдеще да е сигурно, че се използват "точните инструменти". Може би този преглед ще разкрие очевидния факт, че дори най-ефективните инструменти може да не са достатъчни за изпълнението на невъзможна цел.

Няколко администрации досега се провалят при опита си да денуклеризират Северна Корея, използвайки различни стратегии - от желанието на Обама да задуши режима чрез санкции, докато той не рухне под собствената си тежест, до "приятелството" между Тръмп с Ким.

За Байдън трябва да бъде ясно, че Северна Корея няма да се откаже от ядрените си оръжия. Логиката е проста и елементарна - ако това се случи, Ким ще захвърли най-важния си лост за влияние, който така упорито и търпеливо се използва вече толкова години.

И в крайна сметка много вероятно ще последва съдбата на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи.

Ако Байдън застане зад твърдата позиция на денуклеризация или нищо, най-вероятно ще получи нищо по сходния начин както се случи и с предшествениците му в Белия дом. Така ще се стигне до патова ситуация, а отношенията между САЩ и Северна Корея няма да са мръднали до края на мандата на Байдън. 

В този смисъл продължаването на политиките на "максимален натиск" от ерата на Обама и първата година на Тръмп няма да бъде продуктивно. Една добра идея е да се погледне отвъд темата за денуклеризация и може би да се даде шанс на т.нар. политика на "замразяване" на ядрената програма на Северна Корея, която ще позволи на Ким да запази своя ядрен арсенал, без да го увеличава и развива повече, като в замяна получи известни икономически облекчения. 

Съхраняването на подобно статукво може да отвори възможност и за постигане на мирен договор между Пхенян и Сеул, които продължават да бъдат все още в де факто състояние на война.

Насърчаването на позитивните дипломатически, икономически и най-вече културни отношения на двете Кореи може да създаде благоприятна основа не само за намаляване на текущото напрежение, но и за постигане на траен мир на полуострова.

В противен случай това ще си остане поредната точка от земното полукълбо, която има навика да се нагорещява през определени периоди от време и да се използва като поле за сблъсък на интереси между световните сили.

 

Най-четените