С годишна заплата от 16 милиона евро до вчера Мартин Винтеркорн беше най-високоплатеният корпоративен шеф в Германия. В сряда главният изпълнителен директор на Volkswagen Group подаде оставка и така се превърна в първата жертва на налаганите от самия него „чисти дизели".
68-годишният Винтеркорн изкачи Volkswagen до №1 в света, но "Дизелгейт" го свали от върха броени месеци, след като оглави Съвета на директорите на германския автомобилен гигант.
През 2014 г. Forbes го постави на 58 място в годишната си класация на най-влиятелните личности в света - на по-висока позиция от правителствените ръководители на Япония и Мексико.
Мартин Винтеркорн е запленен от автомобилите от дете. Роден е през 1947 г. в Леонберг в Югозападна Германия, където се намира един от тестовите полигони на Porsche.
Той запазва любовта към колите и в по-късните си години, когато завършва металургия и физика в университета в Щутгарт, а по-късно става доктор по физика на металите.
Кариерата му започва в Bosch, а през 1981 година влиза в автомобилната индустрия като контрольор по качеството в Audi, една от 12-те марки, собственост на VW. Постепенно си пробива път нагоре в йерархията, а през 1993 г. става ръководител на направление "Осигуряване на качеството" в групата на Volkswagen.
В продължение на 30 години работи успешно със своя предшественик Фердинанд Пиех - наследник на влиятелната фамилия Порше и най-големи негов съперник в битката за лидерската роля във VAG (Volkswagen AG).
Партньорството им се вписва в следния модел: Пиех ражда идеи, а Винтеркорн ги превръща в серийни модели. Двамата работят отлично заедно, но никога не стават близки приятели, запазват професионална дистанция и си говорят на “вие".
Винтеркорн, който е външен човек спрямо фамилията на Порше, демонстрира, че един мениджър с отлична ориентация в сложната политика във Volkswagen може да стигне до върха на компанията.
Той стана главен изпълнителен директор на VW през 2007, а производството на проблематичните дизелови мотори започва през 2009 г.
През 2014 Винтеркорн "настоява пред европейските регулатори да не претоварват автомобилната индустрия с непосилни задачи за намаляване на емисиите поради липсата на време за разработване на технология за енергийна ефективност и икономическата криза".
Отношенията между Винтеркорн и Пиех се влошават драматично заради разминаването между вижданията им относно мерките за оползотворяване на пълния потенциал на пазара в САЩ - по ирония, точно той се превърна в арена на фиаското на Винтеркорн.
В края на пролетта Пиех подложи на остра критика Винтеркорн основно заради неуспеха му да увеличи пазарния дял на автомобилния гигант в САЩ. Кампанията срещу Винтеркорн обаче не получи подкрепата на другите ключови акционери в компанията. Срещу Пиех гласува дори братовчед му Волфганг Порше, както и представителят на провинция Долна Саксония, притежаваща 20% във фирмата.
През април Пиех прие поражението си и се оттегли от компанията, а мястото му на върха зае Винтеркорн.
Първата му задача беше да увеличи маржа на печалба на Volkswagen - продажбите в Щатите все така не се подобряваха, а растежът на развиващите се пазари като Бразилия, Китай и Русия се стопи.
Планът на Винтеркорн включваше спиране на производството на моделите на VW, които не носят печалба и намаляване на оперативните разходи на компанията с 5 милиарда евро до края на 2017 години.
Шефовете на компанията се впечатлиха от размаха на дейността му и преди две седмици гласуваха мандатът му начело на гиганта да бъде удължен до края на 2018 година вместо да е до 2016.
От утре новият му договор трябваше да е факт, но вместо това Винтеркорн беше принуден да подаде оставка.
Корпоративната култура на Volkswagen се отличава със силно централизирано взимане на решения, което прави напълно нелогични оправданията на Винтеркорн, че не е знаел нищо за измамите с нивата на вредните емисии в Щатите. Експертите твърдят, че просто не е възможно нито той, нито останалите босове във Волфсбург да не са били наясно с тази манипулация.
"Това не е някакво дребно инженерно решение, което се е изплъзнало от вниманието на висшия мениджмънт - обясни Джо-Елън Познър, доцент в Калифорнийския университет. - Нещо подобно е трябвало да бъде одобрено поне от шефа на съответната дивизия."
Т.е Мартин Винтеркорн.
Винтеркорн винаги се е ползвал с подкрепата на канцлера Ангела Меркел и на влиятелния работнически синдикат в компанията.
Във вторник тази подкрепа вече се беше изпарила, заедно с 30% от цената на акциите на компанията. Краят на кариерата на Винтеркорн във VW е тъжен, но логичен с оглед на нарушенията, извършени от компанията.
Един от директорите на VW, пожелал анонимност, обясни пред The New York Times, че Винтеркорн държи страшно много на развитието на съвременните технологии в автомобилостроенето, както и на начина, по който колите на компанията се представят пред широката публика.
Винтеркорн е един от създателите на империята Volkswagen, поне във вида й, в който я познаваме днес.
Но той нямаше възможност да разгърне напълно плановете си за развитие на компанията, а последиците от скандала с фалшивите „чисти дизели" в Щатите ще заличат голяма част от успехите на 68-годишния мениджър.
„Дизелгейт" ще остане в историята като идеален пример за тази политика, но последиците за Винтеркорн и компанията никак няма да са леки.
