Всяко правителство може да си има проблеми с автомобилната индустрия.
Ако в Германия те опират до картелни практики между големите играчи и скриване на реалните емисии въглероден диоксид, които колите произвеждат, то за руския президент Владимир Путин нещата стоят по различен начин - "Лада", най-големият и единствен производител на автомобили в Русия, е във вечна криза.
И все пак има светлина в тунела. Публичният тестдрайв, в който Путин със задоволство кара новия модел на "Лада", се превърна в своеобразен хит в YouTube, a оттам обиколи и световните медии.
И въпреки че това прилича твърде много на икономическа пропаганда, можем да сме сигурни, че е и знак за началото на една нова ера в руското автомобилостроене.
Когато първите коли от серията "Веста" пристигат на германския пазар, уважаваното автомобилно списание "Kfz-Betrieb" пише с шок: "Автомобилът има ясен вид на... автомобил".
Освен това това новата "Лада" е модерна кола от среден клас на цена от 12 740 евро, която все още има много слабости, но на практика е но по-добре разработена и оборудвана от която и да е "Лада" досега.
Това, което изглежда чудесно обаче, са неизбежните ефекти от глобалното развитие, което "Лада" изживява, макар и значително по-късно, със започващото обновяване, прокарвано от един западен концерн. Рено/Нисан постепенно се засилва и тръгва на поход да възстанови руския индустриален колос.
Френско-японският концерн вече успешно изведе румънската "Дачия" на световния пазар. Затова надеждата е, че ще успее да въведе и "Лада" в 21-и век. Но случаят е малко по-деликатен - ако "Дачия" някога не е била известна извън страните от Варшавския договор, Лада е истински култ.
Когато в началото на 70-те започва производството на "Лада", машините представляват нещо като по-здрави клонинги на "Фиат".
С повече или по-малко подкрепа от политическата машина на СССР, разпространението им започва като автомобилите дори се появяват по пътищата на Западна Европа, където обаче са посрещнати с подигравки, включително, че автомобилът има аеродинамиката на кутия за обувки.
"Иронията обаче вече не е на мода", казва Дитер Трзаска, шеф немския клон на "Лада". Той лесно може да бъде определен за ексцентричен с ярко зелената си риза и рурския си акцент. През седемдесетте започва като продавач в Лада и участва в цялото "приключение", включително и лудият бум след отварянето на границите към Запада и последвалият път надолу.
Тогава компанията оцелява благодарение на единствения останал коз - "Лада Нива", модел 1976 г., която се произвежда и до днес.
С въвеждането на "Веста" се отбелязва повратна точка, която може да доведе до нови проблеми. Рено отказва да поеме дистрибуцията в Германия, тъй като "Дачия" вече е заела нишата на автомобили с ниски цени и представлява утвърдена марка. А това е най-големият конкурент на "Лада" към момента.
Автокъщите на компанията все още живеят благодарение на култовата "Нива". Сега "Веста" се появява в ценовия клас на "Дачия", но все още не представя толкова качествен продукт, колкото румънските машини. Автоматичният превключвател прави неприятно дълги паузи между промените на скоростите, пластмасите все още миришат на нефтената рафинерия и освен това има оплаквания относно навигационната система, която заради бързането да се пусне на пазара, не е възприела правилата на немския език.
И все пак феновете на "Лада" от старата школа могат да намерят това за очарователно. Но реалната цел е да се спечелят тези хора, чието отношение към колата не се характеризира с хумор. За тази година от германския клон на "Лада" са си поставили за цел да продадат 3000 автомобила.
Според Трзаска новият комби вариант на "Веста" от 2018 г. има потенциал да се превърне в доминиращия модел на компанията.
Въпреки че вече е на 72 години, той е решил да се откаже от управлението на "Лада" за Германия, чак когато се достигнат безпроблемно по над 12 хил. продажби годишно.
Пред "Лада" пък остава целта да излезе от сянката на "руските Фиати" и с новите си модели да отговори на международните стандарти. Възможно ли е това обаче, само времето ще покаже.
