„Откриването на нещата става едно по едно", казва ми Стефан А. Щерев, докато с изненада откривам, че голямата му страст от две години насам е да прави лампи от самороден сбирщайн, който намира из най-различни места в София и страната, едно от които е Битака.
Нарича ги не лампи, а "обекти за съзерцание и светлина". Разказва ми това по повод една лампа, която е създал за столичния бар 5L. Пътуваме към Битака в покрайнините на София в Малашевци.
„Старият битак беше долу на Подуяне и който е достатъчно възрастен софиянец, го помни. Отдавна вече не е там".
Това е и първата точка от нашето пътешествие в един изключително горещ неделен ден в края на юни. Навън е 38 градуса, а ние се возим по раздрънканите улици в чисто нов Hyundai Tucson и се радваме на климатика му. Стефан А. Щерев шофира и ми разказва за малките страсти, които има извън телевизията, театъра и киното.
Как започна да правиш лампи?
Първо с неща, които са ми останали вкъщи. Примерно остатък от нещо от Икеа. Някакъв профил, кабел. Започнах да си купувам стари кабели с плат, ширмовани, да изглеждат ретро. После - да събирам разни колички, камиончета.
И кога се запали?
Преди две години, изработил съм поне десетина-единайсет. Сега, да не помислите, че съм лош производител. Просто ми трябва време за всяка една от тях. Да събера частите, да ме вдъхнови нещо, да кажа: „Аха, това ми харесва, това не ми харесва." И между другото не ги продавам, само ги подарявам и то изключително и само, когато нещо ми хареса.
На кого подари последната?
На един дизайнер, с когото работя. (Показва снимка на лампата.) Това са едни самолети, които изглеждат като нощни пеперуди. И повечето части съм си ги намирал от антикварни магазинчета и от Битака. Научих се да работя с различни технологии, да запоявам с нискотемпературен припой, да лепя със силикони. Ползвам всякакви технологии в интерес на това ми занимание. Оказа се, че отнема ужасно много време и че не става толкова лесно. Пипкава работа е, много пипкава.
Всичките ми лампи работят и една с една не се повтаря, защото аз не мога да ги повторя. За да я направя за някого, трябва да е за някой близък, приятел, човек, който ме е зарадвал, споделял е време с мен.
Една от лампите, направени от Стефан А. Щерев
Какво друго те вдъхновява така, по този начин?
Много неща. Събирането на подправки, например, ми е станало болестно занимание, защото не искам да използвам никоя от тях - толкова ме радват и са ми ценни. Имам от четирите краища на света. Моля приятели да ми носят, познати, абсолютно непознати. Сам си нося. И си ги събирам, като че ли кой знае какво се е случило. Разбираш ли, подправка? Един приятел беше в Бутан и Непал и му пиша с надеждата да види съобщението ми. И го моля: „Моля те, моля те, каквото и да е, дори за туристи да са подправките, просто ми донеси." (Смее се.) И ми донесе един особен сет и това ме направи много щастлив.
А готвиш ли по принцип?
Готвя, готвя.
Любимото ти ястие за готвене?
Зависи от сезона. Сега няма да повярваш... в момента е 36 градуса. Значи преди няколко дни беше 30 градуса. Познай какво ми се дояде посред никое време? Боб. Боб чорба. Ама такова неистово. И няма кой да ти я даде и аз си казах: „Добре, ще си направя сам." И понеже събирам и различни видове боб, имам около 9 вида. Шарен, бял, маслен зелен, индийски, сръбски, кафяв и,... И реших, че ще си направя от шарен боб бобена чорба с билки. И стана. И си я изядох като стой те гледай. Точно като пич.
Какво ще правиш това лято?
Това лято вече правя много неща. Най-актуалното в момента са три мобилни контейнера, които са предназначени за представяне на изкуство,и сега съм им намерил нов дом, сложил съм ги около езерото в „Дружба". Това е летен фестивал, който правим с едни колеги - „Изкуство в контейнер" . Ще тече цяло лято. Освен това ще репетирам с колеги от Германия. Имам премиера на 31 август в Франкфурт.
Какво ще играете?
Едно представление, което правим ние, по темата за авторитарната личност... условно казано "фашизма". Вдъхновено е от реални събития в Европа и в ислямския свят. Има преки исторически паралели с делото за подпалването на Райхстага. Занимава ни темата за съблазънта от такива идеи, как привличат, как вдъхновяват и увличат.
Технологията е същата. И на вербуване на хора, и на промиване на мозъци, и на поведение на държавата. Това представление ще е в един от най-важните адреси в Европа за съвременно изкуство -Музонтурм Кюнстлер хаус във Франфурт на Майн. Представлението ще е интерактивно, хората ще участват много активно. Ние вече имаме опит в такова нещо. Преди три години направихме едно представление, което се казваше „Тайно радио" и беше свързано с темата за тайните служби, точно в разгара на скандала #КОЙ, протестите и така нататък...
Играехме го в един от столичните молове и беше изцяло интерактивно. 50 души с радиоапарати в ушите обикаляха целия мол и слушаха инструкции, които ние предварително бяхме обмислили и записали... И, всъщност, създавахме някакви преживявания за тях в смисъла на тайните служби, тайното радио, конспиративността и въобще отговаряхме на големия въпрос: Как демокрацията, въпреки позива за откритост и прозрачност, може да съществува без тайни служби. Отговорът е: не. Няма такава държава в света, защото както казва един философ истинската власт започва там, където започва тайнствеността".
А новото представление, ще го играете ли и в България?
В момента преговаряме. Искам да му намеря правилния контекст, да се случи, където трябва.
Някъде тук пристигаме на Битака. Както хората си ходят уикенда на вилата, така ние отиваме на последното място, на което очакваш да видиш човек като Стефан А. Щерев - в еспадрили, с лятна шапка, тъмни очила, слизащ от голяма кола, брандирана с Бербатов. За наше съжаление сергиите почти затварят. Наблюдавам Стефан, който се чувства комфортно тук, дори успява да си хареса разни неща. Хората не ни отразяват въобще. Ние сме тези, които изглеждаме не на място, те са си чудесни. И Стефан. Той стои като усмихнато цветно петно на този фон. Като хулиган, който е открил съкровище.
Заради адската жега бързо си тръгваме и продължаваме своето пътешествие към друга дестинация, която Стефан А. Щерев харесва и чувства близка, и това е Киноцентър Бояна. Уви, там снимат филм и не ни допускат дори да припарим, но това е най-близкото до кинопреживяване, което имаме в този ден. Все пак Стефан е актьор, измежду другите още сто неща. Междувременно говорим за лято, защото ни е горещо, и за кино, защото и двамата го обичаме.
Няма ли да почиваш някъде?
Ще почивам. Малко на един гръцки остров и малко на едно българско място. (Смее се.) На един български къмпинг, хайде така да го кажем.
Предпочиташ къмпинга, а не хотела?
Да, да. Аз съм там от примерно десетина години на каравана. Първо, защото комфортът го определяш сам. Сам го правиш, сам го произвеждаш и сам си го осигуряваш. Сам се грижиш за температурата, сам се грижиш за чаршафите си, сам се грижиш за прехраната си. И това ми харесва. Сковали сме с брат ми разкошна веранда около караваната. Там почива почти цялото семейство, всеки намира време кога да отиде. Ето сега баща ми е на смяна. А в Гърция ще съм на един остров, където се кара сърф.
Ти караш сърф?
Опитах се. Още преди 10 години, когато снимахме „Прогноза" със Зорница-София. Бяхме за 10 дни на един тренировъчен лагер за сърфисти, за да научим как се правят нещата преди да ги снимаме. Бяхме аз, Юли Вергов, Део и Блатечки. И почти всички се запалиха по сърфа с изключение на мен. Не мога да разбера защо. Имам страх от дълбокото и може би това леко ме панира. Мога да плувам, разбира се, но просто ме е страх. Шубе ме е. Не ми се влиза в тая история и така... На този гръцки остров аз упражнявам други четири спорта. Те се казват: ципуринг, гръцкинг салатинг, каламаринг и октоподинг. Това са моите спортове. (Смее се.)
Къде е последното място, на което беше?
Сега ще отида до Атина. Но не с цел почивка, а отивам да видя няколко работи от най-голямото събитие за съвременно визуално изкуство „Документа". Което се случва на всеки 5 години в Касел, Германия, но тази година за първи път ще е в Гърция, Атина. Едни от най-големите съвременни артисти ще бъдат там, ще показват свои работи и съм си букнал два дни, за да обиколя, колкото се може повече неща. Всеки, който се интересува, знае, но аз искам да поканя и други хора - това е уникално преживяване. Аз никога не съм бил на "Документа", но знам какво да очаквам , учил съм за него. И ето „Документа" се случва на 700 км от София и аз ще отида пък каквото ще да става.
Спомена „Прогноза", какво ти се снима в момента?
Киното винаги е за предпочитане. Филмът някак си дава друга история. Тая година имахме близки срещи с два сериала, с които се разминахме, може би за добро. Така до последния момент говорехме, разглеждахме се взаимно, преговаряхме, така де, не ми се случиха... Но наистина предпочитам филм. В разговори сме сега за един пореден, но не знам ще стане ли. Затова и не говоря, да не урочасам историята. Тая работа с киното е въпрос и на късмет.
Междувременно си подготвям и проектите за новия сезон. Петата нощ на театрите е единият и догодина в София е 11-тото издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик", заедно с първото издание на „Българска танцова платформа". Ето това е вече в по-далечното бъдеще.
Какво мислиш за съвременното българско кино?
Мисля много хубави неща. Ние имаме една такава много странна черногледост като хора, които се интересуват. Как нищо не се случва. Не е вярно, случват се абсолютно всички неща, които трябва да се случат на всяка една национална кинематография. Пътува се, има добри примери, има и лоши примери. Може би това, което ни липсва още, е една голяма награда. Някоя „Златна палма", някой „Оскар", което ще даде някаква радост. На Чехия се е случвало, на Югославия се е случвало, стара Югославия, но ето засега ние нямаме този случай. Ще дойде. Въпрос на работа е, но трябва да е ясно на всички, от които зависи, че кино производството е скъп процес и за да се стават качествени изменения в него, трябва да има някакви количествени натрупвания. Не може да очаквате, че с 10 субсидии и 10-те филма ще са шедьоври. Няма как да стане. На един български режисьор, ако има късмет, му се събира да снима филм на пет години. Как да очакваме някакво развитие?
Любим автор от световното кино?
Любими автори, защото не може да ми е един. Аз харесвам филмите на Ларс фон Триер, почти без изключение, харесвам филмите на Джим Джармуш, харесвам Сорентино. Неговият сериал „Младият Папа" е брилянтна кинематография. Не обичам да гледам сериали, но този го гледах с удоволствие, просто защото е кино пар екселанс. Всяка серия е изградена, завършена, създадена като рисунък. Майсторска като снимане. За игра и режисура не коментираме, там просто всеки характер е паднал на мястото си.
Освен фен на лампите, Битака, готвенето и киното, Стефан А.Щерев е фен и на ЦСКА. Любов, която идва от случка в детските му години, не по линия на баща му, както предполагам аз в началото. Просто, защото баща му е от „Левски". „Всички знаем кого подкрепя баща ми стане ли дума за футбол."
Така нашият Tuscon под управлението на Стефан А. Щерев ни отвежда до виден софийски атракцион в квартал Бояна, където човек е написал буквите ЦСКА на покрива на дома си. Той не ни вижда, дори не предполага за нашето съществуване, но ние надълго и нашироко наблюдаваме и обсъждаме дома му. Както и какво би довело до нуждата на направиш такова нещо.
С кого искаш да снимаш, ако можеш да снимаш с някой от световните режисьори?
С всеки. Тук не снимат всички... така че с всеки. То зависи и каква е историята и в какво ти предлагат да попаднеш. Аз си позволявам да отказвам някакви неща, особено в България. И като чуя за какво е и казвам: „Ами, не, благодаря. Просто не е моето. Не ми е интересно." Но ако имам някаква, така наистина голяма представа, че очаквам да снимам с някой, то това е Ларс фон Триер. Мисля, че нито един от тези, с които е работил не го е обичал истински. Виждам го от интервюта на хора, които са работили с него, които твърдят, че той е психофашист, че прекрачва всякакви граници, но в края на краищата резултатът, който виждаме е...
Приема се, че снимането на филм е някаква вселена, която изграждаш с едни хора за един определен период от време. Примерно Бьорк след „Танцьорка в мрака" казва, че не би искала да се среща отново с Триер. Който гледа филма ще разбере, че очевидно на тази жена не й е било лесно. Кой знае какви методи е прилагал.
Следобедна неделя е. Все така горещо. Аз и Стефан А. Щерев се прибираме към централна София и решавам да го питам как минава един негов ден, когато не кара кола по жежките улици и не ходи до Битака.
Ха. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота или неделя? Не мога да ти отговоря така, защото нямам един с един еднакъв ден, както нямам една с една лампи еднакви. Така че, в това отношение може би ще разочаровам и себе си, аз не мога да повторя почти ежедневие. Което е тъжно. Понякога забравям. Защото да забравяш е привилегия на отнесените и задължение на политиците. В моя случай е причина за "изключване" от системата. За кратко.
