Първото съветско SUV. И, не, не е Лада Нива...

Вече пет десетилетия Lada Niva е олицетворение на "руски високопроходим автомобил" и когато чуем за руски джип, не си представяме нищо друго.

Само че преди нея заводът в Ижевск се опитва да разработи свой вариант на достъпен всъдеход, който да покорява всичко от съветските магистрали до съветските тундри.

По онова време - 60-те и 70-те години - едно е ясно - СССР има нужда от компактен, но в същото време високопроходим автомобил, който ще допадне на колхозниците. УАЗ винаги е носил един военен привкус, който не допада на широките маси, затова съветските инженери са принудени да мислят и нови варианти.

Със задачата присърце се заемат и екипите в Ижевск, подпомогнати и от Централния научно-изследователски институт за автомобилизъм - НАМИ.

Тяхната цел е да създадат джип, който да е едновременно проходим като УАЗ, но и не толкова спартански откъм удобства и екстри. Така съвсем скоро на бял свят се появява кола с названието ИЖ-5. Предното му окачване е подсилено като на Москвич, а двигателят е от рали версията на Москвич-412.

От автомобила е създаден един-единствен прототип, който да дава представа как би изглеждало серийното производство. И тъй като ИЖ-5 не е заимствал абсолютно нищо от западните си събратя, при него е наблегнато на функционалността и дизайнът - ръбат и правоъгълен - остава леко на заден план.

Има и друг проблем - джипът трябва да е максимално лесен за изработка в завода в Ижевск, който не разполага с огромен капацитет. Затова и металните панели, от които са вратите и предният капак, се налага да се изработват без мощно и прецизно пресоване, което допълнително допринася за кубичния вид на колата.

По редица причини ИЖ-5 така и не стига до серийно производство, но в началото на 70-те започва разработката на нов модел - ИЖ-14.

Той е на основата на предшественика си и е първият автомобил със задвижване на четирите гуми едновременно в СССР. Външно отново не е доизпипан, но от завода предупреждават, че е прототип и предстои да бъде усъвършенстван.

Междувременно задачата да се създаде точно копие на ИЖ-14 е зададена и на завода в Толиати.

Предното окачване отново е взето от Москвич, но старите спирачки са заменени с нови барабанни спирачки с хидравличен усилвател. Скоростната кутия е четиристепенна, максималната скорост, която може да вдигне джипът, е 120 км/ч.

Двигателят успява да се похвали със 75 конски сили, което е крайно недостатъчно за автомобил с претенции за високопроходимост. Все още обаче витаят съмнения, че джипът е твърде труден за направа и че няма готовност за серийно производство.

Изниква и друг проблем - заводът в Ижевск е под контрола на Министерството на отбраната, а този в Толиати - на Министерството на транспорта. Затова и приоритетите на двете предприятия се оказват съвсем различни, оттам се получават и трудности в изпълнението на задачата да се създаде съветски високопроходим автомобил за масите.

TechCafe Аutocafe

Как СССР почти направи свое копие на BMW Isetta

До серийно производство на "Белка" обаче така и не се стига по редица причини

Андрей Гречко, тогавашен министър на отбраната, публично заявява, че би предпочел разработката на нов танк, вместо на нова съветска кола.

Гречко е донякъде прав - ИЖ-14 действително остава в миналото, но вместо него на преден план излиза прототипът на ВАЗ-2121, който ще се превърне в така познатата ни Лада Нива. Той е директно вдъхновен от дизайна на ИЖ-14, но успява покаже по-добри характеристики.

Успява да вдигне малко над 130 км/ч и ускорява от 0 до 100 км/ч за 22,5 секунди. За сравнение на ИЖ-14 му трябват 33 секунди за същото ускорение.

От първообраза на Нива остава само една бройка - прототипната. Тя е зарязана в бомбоубежището на фабриката в Ижевск, където се складира и друго излишно оборудване.

В някакъв момент все пак служителите в завода решават, че ИЖ-14 не заслужава чак толкова тъжна съдба и го реставрират както могат. При възстановяването интериорът е почти напълно променен и колата е боядисана в бяло като най-евтин вариант за реновиране.

След това джипът е преместен в музея към завода, където стои и до днес. 

TechCafe Аutocafe

"Най-красивият съветски автомобил на XX век"

Чайка е толкова луксозен и недостъпен за простосмъртните, че дори няма обявена цена