През 50-те години на миналия век Съветският съюз осъзнава нуждата от малки, достъпни и лесни за поддръжка автомобили.
По онова време Москвич-401 или така нареченият "Слон" вече е отчайващо демоде, а през 1956 г. производството му е прекратено. Москвич-402 се оказва голям и комфортен автомобил, но това идва със своята цена, която е непосилна за масовия съветски гражданин.
Затова с разработката на нов компактен модел е натоварен НАМИ - съветският автомобилен институт.
Той прави редица скици и прототипи на бъдещата кола на народа, но и допуска една основна грешка - опитва се да създаде умалено копие на по-едрогабаритните автомобили, без да прави компромиси с комфорта и пространството.
Резултатите до един не са подходящи, за да стигнат до серийно производство, да не говорим, че доста от тях запазват и впечатляващото си тегло, характерно за повечето съветски автомобили.
Постепенно водещият на проекта - инж. Долматовский от завода за мотоциклети в Ирбит - стига до идеята за кола с еднообемно купе и двигател, монтиран в задната ѝ част. Самият двигател е създаден на базата на двигателя от мотор М-72 и е с 23 конски сили.
Автомобилът е четириместен, макар че достъпът до задната седалка е затруднен, защото предната част, подобно на BMW Isetta, служи и за врата.
Затова под ръководството на Долматовский са направени още няколко версии като кабриолет и вариант само с две предни врати. Обмисля се и изработката на колата от фибростъкло, за да е още по-лека, но и без него в крайна сметка купето тежи само около 500 кг.
Някъде там се ражда и името "Белка" - на руски - катерица.
На 16 ноември 1955 г., едва шест месеца след началото на работата по автомобила, прототипът му е представен в Москва.
Ентусиазмът около "Белка" е голям и Кремъл вече си представя как малката кола завладява масите.
За това свидетелстват и купищата писма, които зам.-директорът на завода в Ирбит представя в Москва и които умоляват съветските автомобилни заводи само едно - "Дайте ни простичка и евтина кола, която не изисква много поддръжка".
По онова време действително съветските граждани не искат много и с радост биха си купили малка, не особено мощна и бавно движеща се кола, стига да побира трима до четирима души и малко багаж и да е лесна за обслужване дори и от начинаещ майстор. Ето защо дори и мотоциклетен завод е в състояние да създаде кола, която да изглежда на пръв поглед перспективна.
Планът е серийното производство на "Белка" да е в Ирбит, въпреки че още от самото начало става ясно, че фабриката няма капацитета за подобен подвиг. Все пак купето на прототипа на колата е създадено от майстори на медни съдове с ромски произход...
Въпреки това Долматовский и екипа му имат надежда, че колеги от други автомобилни заводи ще помогнат.
От фабриките из СССР, разбира се, отговарят както се очаква от тях - че са нетърпеливи да помогнат и на драго сърце ще се включат в работата по "Белка", от която трябва да бъдат произвеждани по 20 хил. бройки годишно. В същото време вестници и списания в Съветския съюз вече пишат похвални статии за новата кола, макар че от нея има изработен един-единствен прототип.
До серийно производство на "Белка" обаче така и не се стига по редица причини.
Колата с предна част, която служи за врата, се оказва сложна за производство и не е по силите на съветските автомобилни заводи. Усложнената конструкция оскъпява направата на колата и се разминава с идеята за евтин и достъпен за всички автомобил.
Не на последно място, в крайна сметка Москва предпочита да копира от западните образци като Fiat 600 и Volkswagen Beetle и така идеята за "Белка" бива окончателно загърбена.
