Наред с всичките си останали дейности в своята бизнес империя, американският собственик на Рома Дан Фридкин е и филмов продуцент и режисьор.
Той очевидно е усвоил изкуството на сюжетните обрати и рязко развълнува публиката с разкритието, че назначава Жозе Моуриньо за треньор на отбора.
Кой е очаквал такова развитие? Абсолютно никой.
В последните седмици италианските журналисти предвиждаха пристигането на Маурицио Сари в Рим и спекулираха кои играчи ще поиска, каква схема на игра ще наложи и колко дълго ще се задържи.
Във вторник дойде обратът. Рома официално обяви, че Пауло Фонсека си тръгва в края на сезона и от юли начело застава един от най-успешните мениджъри в световния футбол.
Допълнителен щрих в сюжета беше случилото се само два дни по-рано: шампионската титла на Интер, първа за клуба, откакто Моуриньо напусна Серия "А".
"Нерадзурите" бяха изкарали 11 сухи години след ерата на Жозе, донесла им два поредни шампионски трофея и незабравим требъл, какъвто никой друг италиански клуб не е постигал.
Спортният директор на Рома Тиаго Пинто е бил в основата на осъществяването на сделката със Специалния.
Именно сънародникът на треньора се е свързал с него след уволнението от Тотнъм, а междувременно е действал бързо, точно и честно на всички нива в клуба.
Пинто е уведомил за преговорите настоящия наставник Фонсека, убедил е ръководството, че такава възможност не бива да бъде подминавана и е успял да запази всичко в тайна от широката публика.
Новината предизвика прилив на ентусиазъм в самия клуб и в цял Рим едва няколко дни след унизителното 2:6 от Манчестър Юнайтед в Лига Европа.
Този резултат беше поредният удар по един горд и много обичан клуб. Серия от контузии и лоши резултати сринаха "вълците" в класирането в първенството и доведоха до отпадане за Купата на Италия от скромния Специя.
Необходимо беше нещо голямо, нещо, което мигом да промени настроението. И обявяването на Моуриньо постигна поне първоначално търсения ефект.
Сред тифозите ентусиазмът е голям, макар че скорошните неволи на мениджъра в английския футбол не са забравени.
Рома е на седмо място, на 14 т. от зона "Шампионска лига", а напрежението в съблекалнята е огромно. Тогава защо изборът пада точно върху Моуриньо, който в последните години спря да печели трофеи, но за сметка на това неизменно се изпокарва с част от футболистите си и създава отровна атмосфера около себе си?
Притежава ли той все още магията, която вдъхнови Интер преди цяло десетилетие?
Наставникът ще разполага с време да се докаже, защото това е различен проект от тези, с които е свикнал.
Моуриньо обичайно се ангажира с клубове, които свързваме с огромни финанси, гръмки трансфери и натиск да се печели веднага и на всяка цена. Нищо от това не го очаква в Тригория, тренировъчния център на Рома.
Фридкин и Пинто вече са изяснявали тази част от нещата: финансовата ситуация не позволява мощни инвестиции. Клубът ще трябва първо да продава играчи преди да потърси потенциални заместници.
Голмайсторът Един Джеко е с изтичащ договор и ще си тръгне. Бъдещето на Хенрик Мхитарян също е несигурно.
Рома притежава група от интересни млади играчи начело с Николо Дзаниоло и най-вероятно Моуриньо ще трябва да гради отбора около тях. Но това далеч не е специалитетът му, всъщност до момента в кариерата си той не е показвал, че е способен да изпълни такава задача.
А макар че Серия "А" има традиции в пасивния и защитен стил на игра, до момента Пауло Фонсека се опитваше да налага тъкмо противоположния футбол на този, с който е известен Моу.
Дан Фридкин се е впечатлил от мотивацията на Моуриньо да се заеме с такъв дългосрочен проект, но способността на треньора да убеждава клубните собственици не е нещо ново.
На "Олимпико" върху Моу няма да има толкова напрежение, колкото обикновено, и от него няма да се очакват купи и титли в кратки срокове. Ще трябва обаче да превърне млади и неопитни фигури в победители, способни да се борят за челните места.
Всъщност е странно нетърпението му да се върне към треньорството преди да е имал шанса да си почине и преди лошите впечатления от работата му в Тотнъм да са поизбледнели.
Още по-странен е изборът точно на Рома, където той ще трябва да се заеме с нещо нетипично за себе си и трудно ще добави трофеи към визитката си. А дори при увредената репутация на Жозе, би трябвало да се очаква пред него да се появят и по-обещаващи възможности от Рома.
В клуба съществуват невъзможни за пренебрегване противоречия. Напрежението е голямо, феновете винаги искат още и още и нямат проблем да се скупчат пред тренировъчната база, за да изразят вижданията си.
Техните амбиции и мечти въобще не отговарят на състоянието, в което Рома се намира в момента и дори Жозе да е способен да промени това, ще са му нужни години.
В крайна сметка това е неговият избор и няма да му е никак лесно. Вероятно става въпрос за емоционално решение, както от страна на фамилията Фридкин, така и от страна на самия Моуриньо.
Това са един клуб и един мениджър, които натрупаха достатъчно провали напоследък и не могат да си позволят още - а шансът за провал и този път е голям.
Но ако не друго, поне трябва да се признае, че Моуриньо проявява кураж с този избор.
На 58 г. едва ли го мотивира толкова финансовата част и по-скоро водещ е адреналинът, който получава от тренировките и мачовете.
И дори само заради куража и отдадеността към професията, наставникът заслужава известен кредит на доверие.
Но за Рома ангажирането точно на Моуриньо със задачата да изгради нов отбор изглежда най-малкото рисковано и необмислено.
Всъщност логичните обяснения са две: или Жозе е опит за временно прикриване на недъзите и подобряване на настроението с привличане на голямо име, или ръководството изобщо не може да осмисли истинските проблеми, за да намери решението им.
И в двата случая съюзът между Моуриньо и Рома изглежда като нещо любопитно, но същевременно напълно обречено.
Остава португалецът да успее да ни опровергае.
