Руската инвазия в Украйна накара британците да заговорят сериозно по една дълго пренебрегвана тема - произхода на някои от най-големите външни инвестиции на Острова.
Няколко олигарси и богати руснаци с близки връзки до Владимир Путин бяха санкционирани от британското правителство, а под ударите попадна и собственикът на Челси Роман Абрамович, чиито активи бяха замразени.
Парите на Абрамович вече са нежелани във Великобритания и клубът скоро ще бъде продаден, без босът да припечели от сделката. Решителните мерки срещу руснака рязко контрастират със съвсем спорадичните критики към него по време на досегашните почти две десетилетия управление на "Стамфорд Бридж".
От време на време връзките на Абрамович с Кремъл се припомняха, но никой не му пречеше да инвестира колкото си иска в Челси и така да спечели два пъти Шампионската лига и пет пъти титлата на Англия през този период.
Сега случаят с олигарха поставя Висшата лига под натиск да затегне критериите за потенциални собственици, желаещи да придобият английски клубове.
"Разглеждаме въпроса дали е нужно да бъдат добавени повече изисквания за собственици, дали имаме нужда от повече прозрачност и дали тези решения трябва да бъдат взимани от независима организация", обясни изпълнителният директор на Премиър лийг Ричард Мастърс.
Винаги е съществувал скептицизъм относно мотивите и практиките на мощните американски инвеститори в английския футбол, но най-големите политически и морални възражения са свързани със собствениците от Близкия изток.
Amnesty International поднови призивите си собственици и директори да покриват определени критерии, свързани със спазването на човешките права, а причината е преди всичко публичният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия, придобил неотдавна Нюкасъл.
Стоящият в дъното на сделката принц Мохамед бин Салман постоянно е обвиняван, че е отговорен за безмилостния репресивен режим в Саудитска Арабия и войната срещу Йемен, предизвикала хуманитарна криза.
И други държави от същия регион правят ударни инвестиции в спорта, за да излъскат имиджа си пред модерния свят и да прикрият потъпкването на човешките права на тяхна територия.
Собственикът на Манчестър Сити и вицепремиер на Обединените арабски емирства шейх Мансур похарчи над 1 милиард паунда, за да превърне "гражданите" в един от най-силните отбори в света.
Покрай случилото се с Абрамович зачестяват въпросите доколко е редно и шейх Мансур да притежава футболен клуб в Европа.
Чуват се критики дори от британския парламент, но ОАЕ постигна стабилни връзки с Обединеното кралство, което прави твърде малко вероятна всякаква потенциална интервенция.
През септември арабската държава анонсира партньорство на стойност 10 млрд. паунда с британското правителство в сектори като инфраструктура, технологии и обмен на енергия.
"Британското правителство всъщност насърчава инвестициите от Близкия изток, прави го отдавна", припомня професор Саймън Чадуик, експерт по геополитическа икономика на спорта.
"Знаем, че Саудитска Арабия и другите страни от този тип харчат много за оръжия например. След Брекзит, британското правителство очевидно трябваше да запълва някои дупки откъм търговски отношения и вътрешни инвестиции. Затова, особено през последните 2-3 години, правителството засили позициите си в Залива".
Това не означава, че Великобритания няма някои проблеми със ситуацията в региона.
Една скорошна среща между шейх Мансур и сирийския президент Башар Асад предизвика коментар от външното министерство на Обединеното кралство, че такива срещи "подкопават перспективата" за мир в Сирия, където от 11 години се води гражданска война.
ОАЕ все още запазва неутралитет и относно руското нападение срещу Украйна, въпреки натиска от САЩ и Европа.
"ОАЕ не би искала да предизвика недоволството на Европа и Запада, но не би искала да разочарова и Русия", казва Чадуик. "Те ще си оставят вратичка и ще чакат, преди да вземат каквото и да е решение".
"Те напълно осъзнават, че съвсем наблизо до тях се намира Иран - голям съюзник на Русия и сериен провокатор в региона. Това е опасна част от света и не е трудно да си представим, че ОАЕ се опитва да се позиционира като медиатор в дебата между Русия и Запада".
Спортът сериозно помага за разполагането на Обединените арабски емирства на световната сцена. Абу Даби прие Световното първенство по крикет миналата година, както и вълнуващото финално състезание от миналия сезон във Формула 1.
Футболът си остава най-мощният маркетингов инструмент на Емирствата, а държавната авиолиния "Емирейтс" е спонсор на стадиона на Арсенал, на ФА Къп, на Реал Мадрид, Челси и др.
City Football Group пък вече притежава не само Манчестър Сити, но и още 9 клуба на различни места по света, включително в потенциално огромни пазари като Ню Йорк, Китай и Индия.
Когато говорим за спортните инвестиции, идващи от Близкия изток, винаги се споменава понятието 'sportswashing' - практиката да се използва спортът, за да се излъска нечия проблемна репутация.
Професор Чадуик обаче вярва, че по-основни фактори за интереса на богатите шейхове към западни спортни институции са финансовите ползи и увеличаването на мекото влияние.
За него спортните инвестиции са повече проява на мека сила, отколкото стремеж да се използва спортът по чисто негативни или направо деструктивни причини.
"Смятам, че има нещо повече в случващото се в тези страни от това просто да убеждават света, че са от страната на добрите", убеден е той.
Независимо какви са истинските причини за този тип инвестиции, настроенията на Острова към тях се промениха.
И със сигурност вече много по-обстойно се разглежда въпросът откъде идват парите в английския футбол.
Остава да видим дали това ще доведе до някаква по-сериозна промяна, или всичко ще приключи с изгонването на Абрамович.
