Докато руските войски вече настъпваха към украинската граница и тревогата от очертаващата се война нарастваше, един от най-успешните футболни отбори на новия век изживяваше щастливи моменти на терена.
Челси стигна до уверена победа с 2:0 над Лил в осминафинал от Шампионската лига даже без да прибегне до най-скъпия си играч. Купеният за почти 100 млн. паунда Ромелу Лукаку остана неизползвана резерва, но въпреки това лондончани започнаха да се доближават до формата, която ги направи шампиони на Европа миналата година.
Спортът е силно необходимо развлечение в мрачни времена - така беше и при последния финал на Шампионската лига, когато Челси победи Манчестър Сити, а светът копнееше да усети, че се завръща към нормалността след много тежък период на несигурност.
Само че двата отбора, изправили се един срещу друг тогава, са емблеми на всичко сбъркано в модерния футбол: Челси е притежаван от Роман Абрамович, руски олигарх с всеизвестни връзки с Кремъл; Манчестър Сити пък е контролиран от Обединените арабски емирства, използващи клуба като средство за мека дипломация, с което да замажат грубите нарушения на човешки права в страната.
Но в една красива майска вечер, какво значение има това, когато светът просто иска да погледа футбол?
За съжаление, мачът между Челси и Лил тази седмица не предостави желаната утеха. Напротив, той просто напомни колко е опорочен европейският футбол от парите, и по-точно, от автократичните петродържави. И колко късно е вече да се отърве от циничните ухажвания на разюздани автократи и милиардери, движещи се извън морала и закона.
През последните години Абрамович рядко беше допускан във Великобритания, за да наблюдава собствения си отбор на живо. Но той присъстваше в ОАЕ, когато по-рано този месец Челси стана световен клубен шампион.
В книгата "Хората на Путин", журналистката Катрин Белтън твърди, че Абрамович е бил насочен към придобиването на Челси от приближения си Владимир Путин "като част от план за овладяване на Запада" и "изграждане на преграда от руско влияние". Естествено, Абрамович отрече и заведе дело за клевета срещу Белтън.
Клубните собственици не са единственият проблем. Докато се играеха осминафиналите в Лигата на богатите, на зрителите постоянно им се напомняха топлите връзки на УЕФА с Русия.
Рекламите на "Газпром", руската държавна енергийна компания, грееха на всеки стадион от надпреварата. По време на рекламните паузи пък ни подсещаха, че тазгодишният финал на турнира ще се играе в родния град на Путин, Санкт Петербург.
Междувременно два руски клуба продължаваха да се състезават във втория по сила турнир на УЕФА. Любимият тим на руския президент Зенит Санкт Петербург беше отстранен от Лига Европа тази седмица, но Спартак Москва се класира напред.
Националният тим на Русия очаква през следващия месец полуфинален плейоф срещу Полша за класиране на Световното първенство. Това са плодове на концентрираните и десетилетни усилия на елитните футболни организации да задълбочат връзките си с Русия.
Разбира се, връхната точка на това сътрудничество беше проведеният в страната Мондиал 2018. Първенството беше "победа на меката власт" за Путин, коментира експертът по руска политика от Института за международни отношения Марк Галеоти - "не само заради фанфарите, но и заради отразяването в медиите, което показа на аудиторията, че все пак Русия не е чак толкова ужасно място".
Рискът от флирта с Русия винаги е бил известен. Не бяха тайна нито териториалните амбиции на Владимир Путин, нито безмилостните му репресии срещу всяко несъгласие, нито манията му за величие и решимостта му да задържи властта на всяка цена.
Но босовете на световния футбол умеят да си затварят очите.
Едно просто търсене в Google разкрива цяло находище от отблъскваща информация за случващото се в Обединените арабски емирства.
Саудитска Арабия в момента провежда съсипваща и дълбоко безчовечна война в Йемен, а фактическият лидер принц Мохамед бин Салман неотдавна нареди убийството на неудобен журналист.
Но какво от това? Страната получи разрешение от Висшата лига да придобие Нюкасъл Юнайтед. От дълго време управленците в най-популярната игра са готови да преглътнат всеки скандал и пред алчността им губят значение и качеството на самия футбол, и всякакви форми на морал.
Не може да се отрече, че реакцията на УЕФА към нахлуването в Украйна беше по-бърза и агресивна от това, което сме свикнали да виждаме от европейската централа.
Финалът на Шампионската лига беше преместен от Санкт Петербург в Париж. Вече се преговаря и да бъде отнето спонсорството на "Газпром" към турнира (любопитно е, че спряганата сума за това спонсорство, 33.5 млн. паунда годишно, изглежда подозрително ниска).
Не само УЕФА взима бързи мерки. Германският Шалке обяви, че прекратява връзките си с "Газпром" и логото на компанията повече няма да грее върху екипите на "кралскосините".
Манчестър Юнайтед пък скъса спонсорския си договор с руския авиопревозвач "Аерофлот".
Очаква се жест в подкрепа на Украйна и против войната в неделния финал за Купата на лигата между Ливърпул и Челси - макар че някои фенове на "сините" могат да настръхнат от критиките към страната, допринесла за спечелените през последните години трофеи.
Но всичко това идва твърде късно и тези действия изглеждат изпразнени от съдържание - при положение, че футболът все още няма търпение да приеме с отворени обятия всеки с достатъчно голяма банкова сметка.
А пък мерките конкретно срещу Русия пораждат безкрайни въпроси в стил "Защо едните, а не другите". В крайна сметка, ако ще се прекратява руското влияние, как трябва да се постъпи със Саудитска Арабия, блокирала Йемен и отговорна за най-тежката хуманитарна криза в света?
УЕФА, ФИФА и останалите управленски структури се надяваха да се измъкнат от кашата с настояването, че спортът съществува отделно от политиката. Един вид, Саудитска Арабия може и да е петродържава, нарушаваща човешките права, но кой не би искал да види възраждане на Нюкасъл след десетилетия на посредственост?
Или пък Русия може да е управлявана от деспот, чийто ненужен военен авантюризъм да доведе до смъртта на хиляди, но поне формата на Челси напоследък е обнадеждаваща.
Както обобщи журналистът Рори Смит в "Ню Йорк Таймс", футболът сам се вкара в това блато.
"Това е цената, която футболът отдавна реши, че си заслужава да бъде платена, когато избра да преследва парите и блясъка без задръжки. Когато предпочете да отвори вратите си за всеки желаещ, независимо от морала и мотивите му, стига да предложи достатъчно пари. И когато позволи да бъде овладян от онези, които го виждат не като цел, а като средство, не като спорт, а като проводник на интереси", написа Смит.
Независимо колко срам и колко скандали си навлече футболът с този подход, тенденцията продължава да се засилва през последните години.
Инвазията на Русия в Украйна трябва да послужи за напомняне, че има жестоки последици от допускането на всеки с дебел портфейл, търсещ да си осигури легитимност.
Но може и вече да е твърде късно за осъзнаване: футболът беше предаден на хора, които водят своя собствена силова политика и които с богатства и безскрупулност си осигуряват местата на върха.
По-късно тази година ще започне Световното първенство в Катар и ще се провежда на съоръжения, построени от роби.
Ще има нова вълна от възмущение и въпроси "Как се стигна дотук" - а отговорът ще бъде същият.
