Както всяка приказка, и тази трябваше все някога да приключи.
Въпросът не беше само кога ще дойде краят, но и как. Защото когато Цветана Пиронкова излезе на корта срещу великата Серина Уилямс тази вечер, тя вече беше надминала всякакви предварителни очаквания.
Дали липсата на игрова практика преди US Open, всички емоции през последните дни и 3-часовата битка срещу Ализе Корне в миналия кръг бяха изчерпали силите на българката?
Дали щеше тя да се даде на 23-кратната шампионка от "Големия шлем" без особена съпротива?
Не, нищо подобно. Цвети загуби, но игра достойно, игра прекрасно. И точният резултат даже няма толкова голямо значение, колкото прекрасните моменти, сътворени от нея на корта.
От самото начало тя показа невероятно самочувствие и спокойствие, за да успее да пробие ненадминатия в женския тенис сервис на Серина и да вземе първия сет.
Има нещо естетически красиво в лекотата, с която Пиронкова се движи по корта и нанася ударите си.
Това си личеше най-силно днес, в контраст с грубоватия стил на американката, с нейната поразителна мощ и с трудно поносимите ѝ крясъци.
Впрочем Серина Уилямс също заслужава единствено уважение, а не обиди и расистки подмятания.
Въпреки някои свои спорни възгледи и понякога отблъскващото си поведение на корта и извън него, тя е велика шампионка, която продължава да доминира и на близо 39 години, а освен физическа сила, притежава и безспорен манталитет на победител.
Днес, 25 години след професионалния ѝ дебют, повечето тенисистки продължават да изглеждат безпомощни, когато се изправят срещу нея. Но не и Цветана Пиронкова.
Дори когато вече видимо отстъпваше в мача, българката продължаваше да прави някои превъзходни точки, в които да изненадва съперничката и да демонстрира класа на топ тенисист.
Естествено, Цвети нямаше как да противодейства срещу тези 21 аса на Серина, както винаги измъкващи я и в най-деликатните моменти. Но сега по-важното е друго.
Завърнала се след над три години извън кортовете, натрупала зрялост и жажда за нови победи, изпитала емоциите на майчинството и погледнала по нов начин на тениса, тя отново е на гребена на вълната, както в най-силните си минали години.
Затова можем само да благодарим на нашето момиче. Имахме нужда от нещо положително тази година, което не само да ни зарадва на момента, но и да ни даде надежди за бъдещето.
Надежди за едно по-добро утре, поне в спорта, където вече почти няма кой друг да вдъхнови българската публика. Дори светлият лъч Григор Димитров все по-рядко успява да напомни за себе си.
А Пиронкова, макар че скоро ще навърши 33 години, може да постигне още много в тениса.
Но каквото и да стори оттук нататък, постигнатото през тези 9 дни в Ню Йорк няма да бъде забравено.
