Днес честваме Деня на народните будители - почит към делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение.
За първо будител се смята отец Паисий Хилендарски, автор на „История Славянобългарска" от 1762 г. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
Сред будителите са Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Неофит Рилски, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
След Освобождението на България, както хората съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г. се възобновява традицията на празника.
Тази година на 1 ноември Музея за история на София ще има свободен достъп. Специално за този ден ще бъде представена изложба, посветена на Иван Вазов и брат му - ген. Владимир Вазов, който е бил кмет на София през 1928 г. и основател на Музея на София.
