Това звучи доста стъписващо през третото десетилетие на XXI век и особено когато става дума за най-голямата икономика в Европа. Но в Германия продължават да смятат, че "кешът е кралят" и да плащат с банкноти и монети вместо с карти или още по-съвременни форми на безкешови транзакции.
Цели 73 на сто от германците казват, че най-често използваният от тях метод за плащане е кеш, гласи проучване на YouGov, изготвено за консултантската компания Bearing Point и цитирано от ДПА. Това е и ръст с 4 на сто спрямо година по-рано.
Проучването е направено през декември 2025 г. и са анкетирани 2026 пълнолетни граждани на Германия. Кешът е предпочитан и в Австрия - за 71 на сто от анкетираните. В Швейцария те са 61 на сто.
Във Франция например делът на предпочитащите парите в брой е 51 на сто, а в традиционно "безкешови" страни като Швеция и Дания е под една трета.
Това е само една от многото статистики, които сочат предпочитанието на германците към парите в брой, макар че през годините - очаквано, делът на безкешовите плащания расте.
Според доклад на Федералната банка на Германия от 2023 г. 51 на сто от плащанията в страната са в кеш, но са малко над четвърт от плащаните суми, т.е. с монети и банкноти се плащат по-дребни суми и разходи.
На какво обаче се дължи това предпочитание?
Няма едно конкретно обяснение, макар че причината за нагласата към парите в брой е търсена и обяснявана от социални психолози, историци и финансисти от години.
От чисто практическа гледна точка предпочитанията към кеша са обяснявани с това, че при плащания в брой е по-лесно да се следи колко пари се харчат и да се регулират разходите - просто защото боравиш с физически налични суми.
Друго класическо обяснение е стремежът към анонимност и запазване на личното пространство.
Плащанията с пари в брой са анонимни, докато тези с карта отбелязват къде точно са похарчени и потенциално всеки може да бъде проследен. Подобни общи нагласи показва и проучване на Европейската централна банка от 2024 г. за разплащанията в еврозоната.
Попитани за предимствата на плащанията в кеш в сравнение с тези с карта, 41 на сто участниците в изследването, валидно за еврозоната, смятат, че парите в брой дават анонимност, а 35 на сто - че са по-наясно с харчовете си. За 30 на сто кешът осигурява и незабавно уредено плащане.
В Германия обаче има и исторически обусловени причини, като според някои те се коренят още в невижданата хиперинфлация по време на Ваймарската република през 20-те години на XX век.
Тогава един хляб стига цени от 400 милиарда марки.
Парите са толкова девалвирали, че се ползват за тапети, а работният ден се прекъсва, за да могат работниците да похарчат надницата си на момента и преди да се е обезценила.
Макар че на пръв поглед подобни колективни травми предполагат точно обратното на страст към парите в брой, изследвания сочат, че спомени от тежки времена на хиперинфлация и банкови кризи водят до желание за спестявания в кеш (но не в собствената валута, естествено), а не в банки.
Освен това в Германия има и друго обяснение - хората там не толкова обичат кеша, колкото мразят дълговете. Често използвано олицетворение на тази нагласа е че за вина и дълг на немски се използва една и съща дума - Schuld.
Тоест, това е културна нагласа, специфична за страната. Спестяването, пестеливостта и избягването на дългове са част от културата и съвсем не отговарят на идеята за използване на кредитни карти или овърдрафт.
Това обяснява и защо нивата на потребителските дългове в Германия са доста ниски и защо ипотеките не са толкова масови, колкото на други места по света. И съответно защо страната е с един от най-ниските дялове на собствени жилища.
Едва 47 на сто от хората в Германия живеят в собствено жилище, като в Европа единствено при швейцарците този дял е още по-малък - 42 на сто.
За сравнение, в България в собствен дом живеят 86 на сто от хората в домакинствата - според данните на Евростат от 2024 г.
Затова и не е учудващо, че само една трета от анкетираните от YouGov в Германия казват, че пълното изчезване на парите в брой в следващите 10 г. е много вероятно.
