След 52 години чакане, ДР Конго достигна до Световното първенство. Това се случи след три победи в плейофите, включително над Камерун и Нигерия, а Аксел Туанзебе вкара късен гол в добавеното време, за да бъде победена Ямайка и по този начин "леопардите" да си гарантират място на Мондиала.
Последният път, когато те участваха, беше през 1974 година, а страната се казваше Заир. В сърцето на Африка и културата на континента, завръщането на Конго е история, която не е просто футбол. Това е път, обвързан със социалната и политическа несигурност в страната.
Когато Конго играе, независимо дали е домакин или гост, в публиката има един мъж, който стои като статуя. Въпреки че той не успя да присъства на плейофите поради проблем с визата, името му е Микел Кука Мболадинга и обикновено стои изправен 45 минути с вдигната ръка, без да помръдне.
Това негово действие е отдаване на почит към Патрис Лумумба - първият министър-председател след обявяването на независимостта от Белгия и символ на африканското освобождение.
Що се отнася до футболния отбор, това е сбор от играчи, родени в Конго и в чужбина, а флагът символизира конгоанската гордост. Новият Конго има шанс да подобри представянето на страната на последния форум.
Заир претърпя катастрофална загуба с 0:9 от Югославия, а в същото време Мвепу Илунга остава в историята с един от най-странните жълти картони, след като хуква от стената, която играчите правят пред вратата, и рита топката пред смаяния поглед на бразилските футболисти.
Себастиен Дезабр е френски треньор, който повежда революцията в националния отбор. Той трябва да се справи с някои трудни моменти - липса на заплата, лоши условия за подготовка и други обичайни странности за африканския футбол. Спокойното му поведение, но бурната му страст и офанзивен тактически подход го превръщат в любимец на играчите.
Той успява да накара играчи, които преди са отказвали да играят за Конго, да облекат националната фланелка. Туанзебе, макар и играл за различни гарнитури на Англия, вече е отдаден на своята родина. Аарън Уан-Бисака, който беше в състава на Гарет Саутгейт през 2019 година, смени националната си принадлежност.
Ноа Садики минава по същите стъпки, въпреки че може да играе за Белгия. Назад в годините, играчи с конгоански произход щяха да бъдат непобедим отбор в световен мащаб с футболисти като Венсан Компани, Ромелу Лукаку, Преснел Кимпембе, Стив Манданда и Кристофър Нкунку.
Ако търсим отбор, който да бъде изненадата на турнира през лятото, то Конго може да влезе в тази роля, а защо дори да не надмине и това определение?
