На 24 май отбелязваме един от най-значимите и уважавани празници - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Датата е официален празник от 1990 г., но първите свидетелства, за честването му са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен.
Първото официално честване идва обаче на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив, където по инициатива на Найден Геров се отбелязва публично църковният празник на създателите на глаголицата.
От 1863 г. 11 май е наложен като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.
С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
За официален празник 24 май е обявен от Народното събрание през 1990 г.
На 09 декември 2020 г. празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание от "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" на настоящото "Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност".
На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение "Химн на св. св. Кирил и Методий" с първи стих "Върви, народе възродени".
Девет години по-късно преподавателят по музика в ловешкото училище Панайот Пипков написва и музиката към известния химн, който и до днес се е наложил като символ на празника.
Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.
