"Тони Адамс не питаше: "Момчета, искате ли да излезем довечера?" Той казваше: "Излизаме". И ние всички го следвахме като малки, послушни кученца, които не могат да се отлепят от майка си."
Разказът на Рей Парлър е толкова брилянтно откровен, че сълзите от смях просто напират. И е само един от хилядите истории за една от най-великите и култови групи футболисти в английската игра, постигнали много. И оставили незабравими, но и далеч не само приятни спомени у хората из пъбове, ресторанти и таксита.
Те бяха The Tuesday Club - Клуб "Вторник", преведено на български. Изключителният тим на Арсенал от края на 80-те и първите осем на 90-те години, който печелеше титли и купи, а отборният му дух се каляваше с литри бира. И далеч не само бира.
Днес Тони Адамс, Рей Парлър, Пол Мърсън, Стийв Болд, Лий Диксън, Найджъл Уинтърбърн и Пери Гроувс разказват за онези времена с охота. Двама от тях - лидерите на групата Адамс и Мърсън, минаха през терапия в клиника за зависимости към алкохола. И са напълно чисти.
"От 24 години не съм опитвал питие", каза капитан Адамс през 2023-та. Това е точно от 1999-а, когато започва дългия път към лечение и тотално скъсване с аклохола. Преди това обаче си е изпил количествата за два живота, ако се вярва на неговите истории, но и на тези на съотборниците му.
Защо Клуб "Вторник"?
За онзи отбор този ден е по-особен в графика за седмицата, ако няма мач в сряда. А в края на 80-те, когато клубът започва да се "образува" от момчета, израснали в Арсенал, европейски футбол за английските отбори няма. Така повечето пъти сряда е свободен ден от мач, а Джордж Греъм, тогава мениджър, го дава и почивен на тима.
"Във вторник винаги имахме най-тежката тренировъчна програма, убиваше ни от тичане - разказва Диксън. - Джордж увеличаваше натоварването преди почивния ден. След това палеше колата и се прибираше доволен у дома, а ние отивахме в пъба. И това беше дълга вечер винаги. Пиехме до припадък."
Всъщност, пие се практически във всеки от останалите дни, без петък преди мача (или събота, ако мачът е неделен). След двубоя в събота - а тогава масово именно в 15 часа местно време бе целият кръг, момчетата се събират винаги в пъба. Пъбът всъщност трябва да е с главно П. Защото е един в общия случай - The Chequers, макар да има и разнообразие понякога.
Коментира се играта, пийват, отиват и на нощен клуб.
В неделя следобед, точно в 14 часа, Тони Адамс ги чака в бара. "Това беше най-хубавото изкарване - спомня си Пери Гроувс. - В неделните дни лондонските пъбове са по-спокойни, няма много хора.
Пиехме до полунощ, по 10 часа, че и повече. Тони винаги продължаваше някъде. Мърс го следваше, останалите често се прибирахме. Мениджърът знаеше за всичко това, но също така бе наясно, че в понеделник сме на линия. И не се месеше."
"В неделя Тони ни събираше около обяд в кръчмата - разказва Рей Парлър. - Той определяше правилата, истински лидер на терена и извън него. Ако крайният час, посочен от него, бе 22, никой не си тръгваше по-рано. Всяко напускане преди крайния час струваше 200 лири глоба. Правилата на Тони Адамс. Пиеше се, докато той кажеше. А той рядко казваше "стоп"."
Отборът е изключително сплотен. А култовите истории са десетки.
Като тази с американските бойци от морската пехота в лондонски ресторант... Става спрекчване, защото Мърсън заявава в лицето на един от грамадните типове, че не харесва американци. Охраната извежда момчетата от Арсенал, а те продължават да крещят по войниците и да искат разправа отвън.
"Не беше много умно", убеден е Найджъл Уинтърбърн. Защото онези излизат. Чарли Никълъс, още в Арсенал по това време, хвърля бутилка от водка по единия, но за нещастие улучва колата на бойците, с която са дошли. И троши прозореца.
Тренираните футболисти успяват да покажат умения в спринта и се скриват в близък хотел, където преследването завършва. Никой не яде бой. Но на следващата сутрин шестима от играчите ги няма на тренировка. Задържани са от полицията, а Греъм е бесен.
Тони Адамс веднъж си разбива бутилка в главата и реве като лъв срещу трима слисани китайци пред пъб, заплашвайки да ги убие. Толкова е пиян, че не помни нищо, когато го разпитват полицаите. Но капитанът е друго ниво от останалите.
Той закусва с бира - пие по една преди тренировка, ако тренировката е в 11. Често удря по 2-3 в рейса на път за мач като гост. Удивително, но не е само той. Няколко футболисти от този отбор са играли в нетрезво състояние в двубои от първенството.
"Веднъж ми дадоха наградата за играч на мача, а бях на 3-4 бири - разказва в книгата си "Пристрастен" Тони Адамс. - Направо не можех да повярвам, хилех се като идиот, а и не помнех много от мача."
Сборното място на тази весела дружинка е The Chequers - пъб в Северен Лондон. Често който дойде първи поръчва за всички. По много.
"Веднъж Стийв Болд, който бе втори капитан след Адамс, бе поръчал 35 бири накуп. Влязохме с Диксън и Тони, с нас беше и Мърс - спомня си Найджъл Уинтърбърн. - Това бяхме, петимата. Започнахче с 35 бири. Трябва да пиеш бързо, не искаш да пиеш топла бира."
Мърсън не помни някога да е пил по-малко от 15 на неделните сядания в The Chequers. Всъщност, не помни почти нищо.
"Знам само, че някой викаше "15, Мърс!", и всички аплодираха бурно. - По това се ориентирам, че съм стигнал до 15-ия пайнт. Не казвам обаче, че съм спирал до там.".
И още истории от вторнишките момчета.
През 1990-а Арсенал отива на предсезонно турне в Сингапур. След два дни четирима са пратени у дома. Официално - имат контузии. Уинтърбърн и Мърсън обаче си признават пред лондонските медии истинската причина. Сбиват се в бар, след като са изпили десетина водки с бира. Преди първата тренировка на азиатска земя!
Отново сме в същата 1990-а и Адамс най-после стига до затвора, след като списъкът с прегрешения става по-дълъг от този с изиграни мачове. Капитанът се блъска с колата си в дърво, като алкохолът в кръвта му е четири пъти над позволеното. Взимат му книжката, но понеже е за втори път, а има и още куп арести за дребни нарушения на обществения ред, влиза и в затвора. Но това по никакъв начин не променя нещата. Тони си остава Тони.
Няколко години по-късно е поканен да тегли жребия за Купата на Футболната асоциация в телевизионно студио. И... Но тази история си струва да се чуе от първа ръка.
"Отново бяхме рано-рано в The Chequers - разказва Парлър. - Тони дойде, ухили се и каза: Днес 3 ч следобед е крайният час. Три часа? Обикновено това бе твърде рано да си ходим. Адамс видимо бе започнал вече с бирите някъде другаде, хилеше се и беше рошав. Спогледахме се - три е твърде рано, какво му става?
Направо щяхме да паднем, когато в 14 ч една кола спря пред пъба и Тони тръгна с нея нанякъде. Каза ни само - поканили го да бъде гост на тегленето на жребия. Естествено, ние не му повярвахме.
Обаче в три часа някой в пъба пусна телевизора и - Тони бе там, на екрана, заедно с водещия. До тях бе и Греъм Кели, шефът на ФА. Нашият Тони бе напълно пиян, ризата му стърчеше от дънките, обут с маратонки, разрошен... Нахилен, сякаш е на комедийно шоу. Подканиха да извади една топка и той каза с плътен глас: "31".
Греъм деликатно го насърчи да погледне по-добре, защото в шапката имаше само 16 топки. Това бяха шибаните осминафинали! Оказа се 13... Изпопадахме от смях в кръчмата. Беше като скрита камера, няма как Тони да иде в студиото в такова състояние. Около 6 часа се прибра в пъба и продължихме. Радваше се, че никой не си е тръгнал. Смееше се на това как е теглил къркан жребия пред милионна аудитория по телевизията. С дни след това се смеехме, а той гордо казваше: "Друг път този жребий е ужасна скука, сега хората са се забавлявали!".
Стигаме и до онази история със стриптизьорките. Господи, всички таблоиди писаха тогава и тя измести от първите страници дори финала...
Финалът за Купата на ФА през 1994-та е между Челси и Манчестър Юнайтед. Арсенал няма участие там. А това означава, че уикендът е свободен и Тони Адамс казва прочутата си фраза: "Момчета, излизаме".
След пъб-кроул в следобедните часове, Адамс е сериозно пиян. Останалите обаче имат изненада за капитана. Наемат микробус и отиват в Есекс, където са запазили стаи в малък и дискретен хотел, но с огромен и много популярен бар. Поръчани са четири стриптизьорки, които да се появят специално облечени в заведението - една като булка, останалите - като шаферки.
Десетки посетители на бара се забавляват и поздравяват "булката", както и пияния, нахилен Тони, който влиза в ролята на младоженец. След час е чисто гол, като така се разхожда из пъба, който (преди този ден) има добро име.
За зла участ някой звъни на таблоидите и снимките на следващия ден са из вестниците. Финалът далеч не е толкова интересен на пресата, колкото партито на Адамс и момчетата. Детайлно е описано как голият Тони се е забавлявал, протягайки ръка към гърдите на стриптизьорката-булка, а останалите мощно и в хор са викали: "Handball".
Играе с ръка, иначе казано. Какъв купон, а!?
Култови типове.
През 1997-а в Арсенал се появява Арсен Венгер и налага нови правила.
Не и преди Парлър да бъде арестуван, задето замеря такси с тухли, а след това удря излезлия да защити колата си шофьор. Това вероятно е чашата, която прелива търпението на френския мениджър, който забранява алкохола, променя начина на хранене и вдига неимоверно много изискванията в тренировките.
В началото на този сезон обаче, в седмицата преди първия мач във Висшата лига, вторник е последният велик вторник на групата.
"Изпихме стотици бири в пъба и тръгнахме да търсим някакво забавление, въпреки че на следващия ден нямахме почивка - разказва Парлър. - Не беше много късно, защото бяхме седнали веднага след тренировка. Видяхме в едно кафене френските момчета, които Венгер беше довел - Виейра и Гриманди. Пиеха някакви огромни чаши с топли напитки и пушеха от някакви лули. Казах си - как ще играем този сезон, какъв отбор сме ние? Ние пием до припадане, а тези са напушени. Посмяхме се добре с тях."
Има няколко миниистории в тази велика история. Лий Диксън и Гроувс всъщност не са много по пиенето. Вратарят Сиймън също, както и головата машина Йън Райт. Но нямат избор. Постепенно Пери Гроувс става култова част от Tuesday Club, докато останалите се присъединяват най-много по веднъж в месеца.
"Не можех да издържа на това темпо - признава десният бек Диксън. - Веднъж в месеца беше ОК, въпреки че след това жена ми не ми говореше с дни, в такова състояние се прибирах. Не можех обаче съвсем да отрежа момчетата. Но те го правеха по 3-4 пъти в седмицата. Не разбирах как изобщо успяват да играят."
Днес нещата са коренно различни, модерните футболисти на такова ниво са режимлии, пиенето изобщо е немислимо, освен след края на сезона.
Онези играчи не бяха с физиката на полубогове, с плочки на корема и ярко изразена мускулатура на фитнес маниаци. Но феновете на Арсенал могат да поспорят, че това не се отразяваше на представянето им.
Само за статистиката:
Клуб "Вторник" стана шампион през 1989-а и 1991-ва, а третата титла през 1998-а също можем да припишем на тях, въпреки че е в първия сезон на промяната на цялостната култура в клуба с Венгер.
Бяха спечелени една Купа на ФА, две на Лигата, както и една Купа на купите в Европа след незабравимия финал в Копенхаген срещу Парма през 1994-а. Любопитното е, че този мач е само 10 дни преди онзи финал на "Уембли" между Юнайтед и Челси, за който прочетохте по-горе. Денят, в който Тони стана "младоженец" и звезда в таблоидите, появявайки се там чисто гол.
Вероятно просто празненствата за победата в КНК са продължили малко по-дълго.
Какво толкова, по дяволите?!
