Ще подпише ли България 10-годишно споразумение за сътрудничество с Украйна в областта на отбраната? Отговорът е отрицателен, след като вече втори ден политическите сили в Народното събрание спорят по въпроса, но гласуване по темата няма да има.
Въпросното споразумение предвижда оказване на политическа подкрепа за Украйна, както и координиране и ускоряване на усилията за подпомагане на украинската страна в областта на сигурността.
Откъде дойде цялата драма
Темата дойде на дневен ред, след като изненадващо в сряда служебният премиер Димитър Главчев обяви пред журналисти в Брюксел, че ще подпише документа само след одобрение от законодателния орган.
Той направи тази заявка само ден преди заседанието на Европейския съвет в Брюксел, за когато беше планирано да подпише с украинския президент споразумението.
В случая премиерът не е длъжен да иска одобрението на парламента - документът с Украйна преповтаря положения, които вече са преминали гласуване в законодателния орган.
Европейският съюз също е подписал подобно споразумение и само 6 страни-членки все още не са направили това, като сред тях е и България.
Въпреки това обаче, пред Великден в събота, Димитър Главчев отправи искането си с писмо към парламентарните групи и обяви, че няма да подписва нищо, докато Народното събрание не събере мнозинство в подкрепа на споразумението.
Парламентът се развихри, но не съвсем
Така при само ден време за мислене и с парламент, показал в продължение на близо месец колко му е "лесно" да съставя мнозинства, топката беше прехвърлена в полето на партиите.
По време на днешното заседание от "ДПС - Ново начало" (ДПС-НН) обявиха, че са внесли проект на решение за подписване на споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна, с което да бъде даден и нарочен мандат на служебния премиер Димитър Главчев да подпише документа днес, по време на заседанието на Европейския съвет.
Оттам поискаха председателят на Народното събрание Наталия Киселова спешно да включи точката за гласуване в дневния ред на парламента. След много страсти и поискана 15-минутна почивка за спешен председателски съвет по темата, Киселова обяви, че споразумението няма да бъде гласувано днес от депутатите.
В аргументите си точката да не бъде добавена в дневния ред Киселова посочи, че става дума за споразумение, което е в компетентността на правителството, и съгласно решение на Министерския съвет (МС) от 4 ноември 2024 г. е одобрен проектът на Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна като основа за водене на преговори.
Упълномощава се министърът на външните работи да проведе преговорите, а министър-председателят - да подпише споразумението и Министерството на външните работи (МВнР) да предприеме необходимите действия за изпълнение на това решение, обясни председателят на НС.
Реакцията на партиите към споразумението с Украйна
Самата тема се оказа (очаквано) доста поляризираща за партиите в 51-вото Народно събрание.
Още в сряда "БСП - Обединена левица" и "Възраждане" се обявиха против сключването на такова споразумение. Социалистите изтъкнаха, че това е документ, който предвижда 10-годишен ангажимент към Украйна, и съответно той не трябва да бъде подписван от служебно правителство.
От БСП също така заемат позицията, че поемането на такъв ангажимент е "в ущърб на националните интереси и сигурността на българските граждани".
Идентична е и позицията на "Възраждане", които изтъкнаха, че споразумението с Украйна "накърнява интересите на държавата, застрашава нейната безопасност и всеки, който го подпише, подлежи на съдебна отговорност".
Партия МЕЧ също се обявиха "срещу", като оттам изтъкват, че позицията им е кардинално срещу предоставянето на военна помощ за Украйна.
На обратния полюс бяха от групата на ДПС-НН, като лидерът ѝ Делян Пеевски заяви в прав текст, че "който не одобри споразумението с Украйна, е слуга на Москва".
"Това сътрудничество е дълго подготвяно, няма значение дали ще го одобри служебно или редовно правителство. Темата днес е евроатлантическият път на България. Длъжни сме да го отстояваме. Очаквам действия", заяви той пред журналисти в Кулоарите на парламента.
ПП-ДБ на свой ред изразиха учудването си от самия факт, че Главчев иска разрешение от парламента, при условие че такова не е нужно.
Надежда Йорданова и Божидар Божанов от ДБ изтъкнаха, че макар от формацията да подкрепят подписването на споразумението с Украйна, Министерският съвет не би трябвало изобщо да пита за такава подкрепа, тъй като подписът е в правомощията на правителството.
Подобна теза изрази днес и Николай Денков от "Продължаваме промяната", който дори предрече, че действията на Главчев вероятно ще предизвикат "малък дипломатически скандал".
Най-любопитна обаче се оказа реакцията на ГЕРБ.
Първоначално от групата на ГЕРБ-СДС призоваха премиера да оттегли договора, защото той можел да повлияе на преговорите за редовен кабинет, които партията води в момента. Там един от участниците е БСП.
Партията открай време подкрепя предоставянето на военна помощ за Украйна, а лидерът ѝ Бойко Борисов многократно е потвърждавал това като доказателство за прозападните позиции на партията си.
Въпреки всичко, днес той се изказа срещу подписване на споразумението. Неговата гледан точка е, че служебно правителство не трябва да подписва дългосрочни договори. Освен това обаче Борисов изтъкна като мотив и променящата се геополитическа обстановка.
"Преди 6 месеца категорично щяхме да подкрепим подобен договор, но сега, когато и Европа, и САЩ, особено изказванията на Тръмп и неговите хора относно мирния процес, е малко като на 9 септември фабрика да си купиш", обясни Борисов.
Той все пак заяви готовност да се работи с Украйна за възстановяването на страната и заяви, че едно редовно правителство ще подпише "договор, който да е взаимноизгоден и за двете страни".
В крайна сметка споразумението с Киев ще остане за друг път, когато институциите на България няма да се намират в такъв тежък хаос.
