На 6 май у нас честваме деня на св. Георги Победоносец - един от най-почитаните светци у нас още от покръстването насам пред 11 века.
Смятан е за покровител на българската армия затова и денят му се приема още като Ден на храбростта и празник на военните сили у нас.
Свети Георги е войник в Римската империя по времето на император Диоклециян.
Още на 20-годишна възраст в Кападокия (Мала Азия) той получава военната титла трибун, след като успява да се прояви като талантлив пълководец. Впоследствие заради таланта си той дори е разпределен в личната гвардия на императора.
Чудото, с което е най-известен св. Георги е убийството на змея, още докато е войник. Според преданията това е станало близо до град Вирит, днешен Бейрут.
През 303 година обаче императорът разпорежда да бъде направено масово гонение на християните и нарежда на Георги да поведе преследванията. Вместо това войникът разкрива, че сам той е християнин и отказва да се включи.
Заради неподчинението си той е измъчван, като по време на мъченията, според преданията, Бог защитавал своя войн от болката.
Докато римляните се опитвали да сломят вярата на светеца, той извършил много чудеса, включително да възкреси човек от мъртвите. Така той убедил много хора да приемат Христос в сърцето си.
Въпреки това обаче той бил съсечен пред стените на Никомидия.
Мощите на свети Георги са погребани в палестинския град Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
Заради голямото си влияние у нас още от покръстването светецът войн е обявен за защитник на Българската армия. След освобождението неговият ден е обявен и за Ден на храбростта от княз Александър Батенберг.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за "Ден на пастира", но след падането на комунизма, през 1993 г. традицията е възстановена с постановление № 15 на Министерския съвет.
Тази година няма да се проведе традиционният военен парад за Гергьовден заради съвпадането на празника с Възкресение Христово.
Водосветът от традиционната церемония пред Паметника на Незнайния воин ще бъде отслужен от Врачанския митрополит Григорий, оглавил Светия синод след кончината на негово светейшество патриарх Неофит.
В народните поверия Гергьовден е един от най-важните празници - празник за началото на лятната половина на стопанската година, която приключва с Димитровден.
Според традициите двамата светци - св. Георги и св. Димитър - са братя близнаци, между които е поделена годината.
Разположението на Гергьовден в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.
Свети Георги традиционно е приеман за повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
На Гергьовден имен ден празнуват всички с името Георги, Гергана, Галя, Ганчо, Ганка, Георгина, Генчо, Гиньо, Гоце, Гинка, Гео, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Порица, Йорго.
Според данните на Националния статистически институт общо 208 016 са имениците в България на Гергьовден.
Георги е и най-разпространеното мъжко име у нас - 143 185 българи носят това име.
Георги и неговите производни са третата най-широко разпространена група имена у нас. Най-много са празнуващите българи на Ивановден - над 332 хиляди, следвани от именяците на Стефановден, които са повече от 232 хиляди души.
