Темата Либия като част от арабските революции ‘2011 доминираше новините от изминалата седмица. Събитията там остават противоречиви, но засега изглежда, че режимът на Муамар Кадафи няма да се сгромоляса нито толкова бързо, нито толкова лесно и без съпротива, както това стана с подобните му клики в Тунис и Египет.
Специалистите ще дискутират защо, но събитията в и около Либия за нас станаха добър повод да си припомним защо мразим Кадафи.
Навремето покушението срещу папа Йоан-Павел II - със или без българско участие - беляза негативно имиджа на България навън за много години напред.
Най-тежката национална криза, която обаче България преживя през новия век, беше тази със задържаните български медици в Либия. През последните дни около събитията в джамахирията започнаха да изплуват и доказателства за невинността им.
Режимът на Кадафи е виновен за заразяването на децата в Бенгази с вируса на СПИН, обяви в интервю бившият министър на правосъдието на Либия Мустафа Мохамед Абделжалил. Изявлението бе дадено по телефона от джамахирията и излъчено на живо по арабския сателитен канал "Ал Джазира". Или поне така писаха българските медии.
После стана ясно, че в интервюто министърът е подал оставката си, но не е споменал и дума за медиците ни. Оказа се, че нашите медии малко са прибързали...
Заразените деца в Бенгази са жертва на корумпиран чиновник, стана ясно обаче тази седмица от документи, пуснати в „Уикилийкс".
„Очевиден и безспорен случай на корупция" е случаят със заразените със СПИН деца, е написал испанският дипломат Фернандес Ариас до Вашингтон през януари 2007. Грамата му е публикувана в „Уикилийкс" и след това бе цитирана в чуждия печат. Ариас описва и схемата, заради която петте български медицински сестри и палестинският лекар Ашраф прекараха осем ужасни години в либийски затвор.
Вината е на корумпиран либийски чиновник, който на по-ниска цена купил кръв, заразена с ХИВ. По този начин прибрал разликата в цената в собствения си джоб и предизвикал смъртоносното заразяване на децата.
По този повод представители на правителството започнаха да говорят дали да не се възобнови процесът срещу мъчителите в Либия и как трябвало да има и парични компенсации. Дори лично премиерът заяви, че Либия ни е изнудила със 130 милиона долара - колкото беше дългът й към България, който опростихме.
Подобни популистки, комплексарски и неадекватни реакции не правят чест на правителството, а и на медиите, които си „измислят" такива новини.
Но българите няма да забравят скоро раната „Либия", с която живяха цели 8 години. Тя отрови живота и самочувствието ни на нация и народ и ако в 2011-а още се питаме откъде е този нихилизъм у нас, единият от отговорите със сигурност е този.
Всички знаем колко безхаберни бяха българските правителства през 90-те към сънародниците ни, тръгнали немили-недраги по света да търсят щастието и хляба си. Кризи е имало, има и ще има. Но кризата с медиците стана национален проблем номер 1 когато се оказа, че те месеци наред висят в либийски затвор, а Външно не знае или ако знае, не е направило нищо по въпроса - освен да крие факта от обществеността у нас.
Либийците са търсили изкупителна жертва - и поради безхаберността на българските дипломати са я намерили именно в лицето на сънародниците ни, които се оказаха единствените арестувани по случая чужденци, за които държавата им не се застъпи. Ето това отключи народното недоволство у нас, което тогава заплашваше да избухне с гняв и сила, способни да бутнат правителството.
Вместо остра и ефикасна реакция, последваха „тихи дипломации", подмазвания и нагъзвания пред режима на Муамар Кадафи и едва ли не гневно размахване на пръст към всеки, осмелил се да протестира у нас, как той щял да бъде виновен за смъртта на заложниците. Защото медиците си бяха такива - заложници на либийския диктатор, който трябваше да обясни как някой друг е виновен за СПИН епидемията в опозиционно настроения към него град Бенгази.
Не че всичкото това помогна на медиците. Но постигна два резултата.
Първият е, че Кадафи разбра, че за своя изненада не просто си е намерил изкупителни жертви в лицето на българите, а с предстоящото влизане на България в ЕС направо е открил сериозен лост, с който да изнудва целия ЕС - поради изключително деликатното положение на три последователни български правителства, обвързaни в политическа зависимост от съдбата на медиците.
И той се възползва до краен предел от този лост. Говорим не само за изнудването на България с либийския дълг за 130 милиона, за пускането на осъдения за атентата над Локърби - либиеца Меграхи, на свобода и всичките други явни и неявни отстъпки, които ЕС направи на Либия. Говорим дори за садистичното удоволствие да назначава делата срещу медиците все около дати на български национални празници, за да мачка самочувствието ни.
И Кадафи успя - това беше вторият резултат от случая. Поколение българи израснаха с повредено национално самочувствие, с усещането, че „не сме народ, а мърша" щом не можем пет човека да защитим от един ексцентричен африкански клоун.
Години наред, събрани за семейна вечеря на националните празници пред телевизора, Муамар Кадафи и неговите съдебни пионки потъпкваха националното ни достойнство и стискахме безсилно зъби, когато трябваше да празнуваме. Просто го нямаше още Фейсбук, за да покаже какво наистина мислят милиони българи за полковник Кадафи...
Освобождението на медиците не ни донесе удовлетворение. Те си бяха невинни - поне за това, за което ги осъдиха. А и ги освободиха французите, немците, оманците... който е да е друг, но не ние. Просто ни се искаше - и още много ни се иска - тази срамна страница от историята на България да бъде по-скоро затворена. И да забравим - колкото се може по-бързо...
Затова днес сякаш сравнително малко българи се интересуват от това, което става в Либия. А от онези, които се интересуват, мнозина сякаш стискат палци Муамар Кадафи да свърши не като оттеглилия се и избягал в изгнание бивш египетски президент Хосни Мубарак, а като скрилият се в миша дупка под земята (буквално), после заловен, съден и осъден на смърт от собствения му народ и обесен иракски диктатор Саддам Хюсеин.
Може и да е жестоко, но справедливостта трябва да възтържествува. Няма как точно справедливостта и истината да са политически некоректни. Времето на полковник Кадафи изтича. Дали днес или утре, мирно или насилствено, той ще си иде - и по-вероятно не след военна намеса на САЩ или НАТО, а свален от собствения му народ. Ние ще почакаме - освен 3 март, България има и много други празници...
