В края на 2019 г. изпращаме не само изминалата година, но и цяло едно десетилетие, което преобърна разбиранията за света - в политиката, технологиите и културата. В поредица от текстове от Webcafe ще дадем поглед към някои от темите, които оказаха най-голямо влияние в обществото. От разместванията в пластовете в Близкия изток, причинени от Арабската пролет през това как се разви Холивуд за последните 10 години, до ремонтите, променили облика на София.
***
Всичко започна на 9 януари 2007 г. Стив Джобс, изпълнителен директор на Apple, стои пред публика в Сан Франциско в Калифорния за поредната от своите запомнящи се презентации.
"От време на време се появява революционен продукт, който променя всичко", казва Джобс. "Днес Apple ще изобрети наново телефона."
На този ден е обявен първият iPhone, който излиза на пазара няколко месеца по-късно.
Ехото на тези позабравени думи оглушаващо кънти до днес из целия свят, все по-силно и по-силно. Кънти с различни мелодии за звънене, сигнали за известия в социалните мрежи, както и с гласовете на милиардите хора, чиито ръце сякаш са се сраснали със смартфоните им.
Първият iPhone беше камъчето, което предвести свлачището. Apple наистина преоткриха телефона и създадоха ниша, в която много други технологични компании се видяха принудени да потърсят място.
Ниша, която впоследствие се превърна в едно от най-масовите технологични явления в човешката история. Забравете това, че телефоните днес не са просто телефони, а джобни компютри, даващи достъп до интернет и тъй ценните ни социални мрежи, GPS, фотоапарати и видеокамери, музикални и видеоплейъри.
Те са нещо много повече - те са технологично удължение на ръката.
През последното десетилетие те се превърнаха не само в улеснение и удобство, но и в необходимост. Дрога, чиято липса може да ни докара до мрачна абстиненция, но и чието постоянно присъствие ни краде от реалността, като ни кара да пренебрегваме физическия си свят заради виртуалните такива. Правят го в голяма степен заради притегателната сила на социалните мрежи.
A въпреки че тази вълна започна да набира инерция още преди 2010 г., истинският пик в популярността както на смартфоните, така и на социалните мрежи дойде в годините след това.
От технологична гледна точка това е десетилетието на двойното съществуване - във физическия свят и във виртуалния. Истинската "Матрица" се оказа не виртуална реалност или завладяваща ММОRPG игра като World of Warcraft - не, това изисква рязко и пълно откъсване от физическия свят, за което мнозина не са готови.
Смартфоните и социалните мрежи, слепени в едно, намериха място в живота ни, благодарение на размера на устройствата и възможността да ги носим с нас по всяко време, да имаме мигновен достъп до тях, да запълваме всяка свободна секунда с плъзгане на палец по дисплея, безцелно скролване и повърхностна консумация на екрана.
До момента, в който свободните ни секунди вече не бяха достатъчни, и гладът на смартфоните и социалните мрежи се насочи и към останалото ни време.
Те разпокъсаха вниманието ни така, както нито радиото, нито телевизията, нито комбинацията персонални компютри и интернет са успявали. Отново благодарение на размерите си и фактът, че са с нас във всеки, ама наистина във всеки един момент.
Направете експеримент със самите себе си - обърнете поглед назад към последните 10 години. Помислете колко сте използвали Facebook (или Twitter) преди този период и дали това не е ставало най-вече на настолен компютър или лаптоп. Помислете кога се сдобихте с първия си смартфон.
Замислете се колко такива сте сменили оттогава. Колко често сте използвали първия си смартфон, кога и за какво, и колко често, кога и за какво използвате сегашния. И най-вече кой е предметът в ежедневието ви, който държите най-често и най-дълго.
До какви изводи стигнахте за себе си? Има ли място за притеснение? Изобщо можете ли да си представите от утре да не използвате смартфона си или поне да го използвате по-малко?
Всичко това нямаше да е възможно, ако не беше бумът на социалните мрежи. Говорили сме си преди, ще говорим и занапред как дигиталното общуване вместо да ни сближава, ни отдалечава един от друг. Тенденция, започнала с бума на интернет и писането на есемеси, днес има съвсем различни мащаби.
Процесът на деперсонализиране на всички хора, с които общуваме онлайн, вече обхваща дори най-близките ни, с което и способността да мислим за тях като за хора, да проявяваме емпатия и разбиране постепенно намалява.
А не са малко онези, които предпочитат дигиталния контакт пред този очи в очи, което не само вреди на развиването на уменията за общуване, но дори води до тяхното залиняване. Нуждаем се от емоджита и емотикони, за да можем да предадем усещане за емоция в написаните думи, защото все повече губим търпението и богатството на езика, необходими за ефективна писмена комуникация. И най-вече защото не ни се налага да използваме лицата си в комуникацията. А тази емоджи-емоция често дори не е искрена.
Смартфоните нямаше да са така важни за притежателите си, ако не бяха постоянните уведомления - за това колко и какви коментари е получила някаква снимка, за броя харесвания на някой остроумен статус и пр.
Илюзията за слава от няколко сини палеца създава погрешна представа у човека за самия него. Това да измерваш самочувствието си на база кликове - също. И въпреки това за последните 10 години се озовахме в ситуация, в която тези психологически явления станаха масови.
Това да могат да ни потърсят по всяко време на денонощието ни създава стрес, но вече страдаме от навика на проверката и посягаме към смартфона и безмисленото преглеждане на newsfeed-а, дори когато устройството не ни е дало знак, че нещо се нуждае от вниманието ни. И макар привидно някои компании да ограничат времето на потребителя пред малкия дисплей, други в индустрията се опитват да създадат възможно най-пристрастяващите приложения, за да се гарантира точно обратното.
Ние вече сме дали на смартфона почти цялото си внимание, а скромните остатъци от него са това, което ни е останало за физическия свят и хората около нас.
13 години след думите на Джобс можем да потвърдим, че е бил прав. Може би дори не е подозирал мащаба на това, което предстои да се случи. Но трябва да се отбележи, че без Марк Зукърбърг това преоткриване на телефоните нямаше да бъде възможно.
Последното десетилетие беше това, в което социални мрежи и смартфони откриха перфектната си симбиоза и покориха човешкия организъм в невиждана степен.
Въпросите оттук нататък не е "Има ли проблем", нито дали смартфоните и социалните мрежи наистина причиняват депресия, тревожност, социална изолация и пр. Въпросите са дали съществуващият проблем е осъзнат и дали осъзналите своята зависимост правят нещо по въпроса, за да открият необходимия баланс.
Много вероятно е отговорите по-често да са "не" и "нищо".
"В края на 2019 г. изпращаме не само изминалата година, но и цяло едно десетилетие" Не! Десетилетието ще изпратим с края на 2020 г.
Това е епохата на плоскопръстчовците. Гледам ги навсякъде- цъкат докато шофират, докато се возят, докато са в 00. Живот на скролване. Празни погледи и кухи действия. Разни 60 годишни лели търкалят разни разноцветни топчета, докато се возят в метрото, вместо да прочетат 10 страници от някоя завладяваща книга. Подочуват се разговори, които благодарение на щедрите оферти от по 10000000 минути на месец се изпразниха от съдържание. Най-важните теми за обсъждане са как стрина Гуца се разболяла, или на бай Иван що не му е станала парцуцата тая година. До тебе седящия прилчно облечен младеж слуша мазна чалга, от която му кънти цялата глава и на тези около него. Тъжна работа.
Докато има агнета, ще има касапи - народна мъдрост С такова консуматорско общество, че и зомбирано друго не може да се очаква
Такива статии винаги ме забавляват с идеята си "Технологиите са лоши, общувайте си на живо"... Ама как не съм се сетил?! Ще поканя господин Биров, който изглежда симпатично момче с това артистично шалче и този умен поглед, да ми купи самолетните билети до Рим и до Виена, за да си общувам на живо с няколко от най-близките ми приятели, които са там.
Кучешко далаче | 11.12.201916:07 Разни 60 годишни лели търкалят разни разноцветни топчета, докато се возят в метрото, вместо да прочетат 10 страници от някоя завладяваща книга. Подочуват се разговори, които благодарение на щедрите оферти от по 10000000 минути на месец се изпразниха от съдържание. Най-важните теми за обсъждане са как стрина Гуца се разболяла, или на бай Иван що не му е станала парцуцата тая година. До тебе седящия прилчно облечен младеж слуша мазна чалга, от която му кънти цялата глава и на тези около него. ===================== Да върнем лентентата 20-на години назад. Тогава лелките цъкаха кръстословици и судокута или четяха любовни романчета в трамвая. Празните разговори се водеха по жицата на телефона или на пейката пред блока, която и до сега продължава да е водещ фактор в обмена на клюки. Мазната чалга се дънеше от касетофони. Та накратко, за това, че си прост, не ти е виновен напредъка на технологията. Глупостта е изначална и вечна и само търси нови начини за изява.
futureless , Това, което пишеш, е абсолютно вярно. Има едно голямо НО. Развитието на технологиите прави лесно битието, лесното време прави слаби хора, а слабите хора създават трудни времена. Дойдоха времена, в които ни управляват слабохарактерни психопати, а това е най-лошата възможна комбинация. Опростачването е логично следствие на цялата картина.
Развитието на технологиите прави лесно битието, лесното време прави слаби хора, а слабите хора създават трудни времена. --- Хайде да спрем всичкия възможен прогрес изобщо сега... Съгласен съм с Кени - и това го казвам като човек, който до преди месец нямаше смартфон - сдобих се с такъв само защото ми трябва за работа, както се оказа. Да не говорим пък за иронията статия като горната да идва от медия, която се чете предимно на мобилни устройства. Бировчо има ли си смартфонец? (Със сигурност.) Ползва ли го за нещо извън разговори? (Определено.) Има ли акаунт във Фейсбук? (Вероятно.) Влиза ли в него през смартфона?
@Becker Съгласен съм с теб, но по-скоро гледам на това като на предизвикателство, през което трябва да преминем като общество. Ако трябва да се изразя метафорично, зависимостта от технологиите отслабва "имунитета" ни, но неизбежно идват "епидемии", които в крайна сметка ни правят по-силни, ако не ни унищожат. За съжаление в момента сме точно в такава фаза на отслабен имунитет.