4 часа през нощта. 50-годишен пациент в хирургичното отделение на софийската окръжна болница "Св. Анна" трябва на следващия ден да претърпи операция. Толкова много му се пуши обаче, че откача и тръгва да бие лекари и медицински сестри наред в 4 часа посред нощ.
Преди да го спрат да си запали, той дори се бил подготвил, като сложил гумени ръкавици на камерите. За тази част със скриването от камерите той впоследствие признава. За боя - не. По думите му едната от медицинските сестри сама се свряла в ъгъла шокирана, без да я е удрял.
Ами да, те медицинските сестри обикновено така си правят... свират се в ъгъла, без да има повод за това.
Както и да гледаме на тази ситуация, разиграла се в нощта на четвъртък срещу петък, тя звучи безумно нелепо. Чак би било комично, ако не беше толкова реалистична и позната като сюжет - "пациент бие лекари". Дивият запад, ама по български...
Но не е смешно. Отчайващо е, защото това е поредният случай, в който някой си позволява да напада медицински лица, защото нещо не му е кеф.
Лекарите и медицинските сестри са едни от най-уязвимите на публични критики (и не само) професии, при които грешката на единици най-често означават клеймо върху всички - цели болници и дори целия бранш.
Не е като да няма поводи за гняв срещу лекари и болници - в медиите виждаме достатъчно случаи на немарливост, небрежност или дори костващ животи цинизъм, които завършват фатално. Само преди дни видяхме подобен пример за това с починалото дете.
Значи ли това, че всички лекари са такива? Доверието в медицинските институции - местата, където отиваме най-уязвими и най-изплашени - е опасно ниско - опасно както за пациентите, така и за лекарите.
В първия случай ставаме свидетели на това как все повече хора прибягват към самолечение с всевъзможни рецепти от баба и от интернет, докато във втория просто наблюдаваме как бият лекари и медицински лица.
Защото, дори да оставим настрана проблемите в махалите и балканския скандалджийски манталитет на някои пациенти, пак стигаме до казуса с доверието.
Много са причините да се стопи вярата в лекарите - от затягащото се убеждение, че те "тровят с хапчета и медикаменти, за да ти вземат парите", до примерите за професионално прегорели медици, които от всичко видяно в работата са загубили човешкото си отношение.
В ръцете на държавата е само единият край на този проблем - поведението на лекарите и пресичането на вътрешното схемаджийство, в което на гърба на пациента се изкарват някакви пари в повече. За това се изисква повече контрол, повече прозрачност и отчетност - и преди всичко - реформа на системата, която гледа на пациента като на клиент.
Не трябва да забравяме и условията на труд, в които са принудени на даботят медиците. При изключително високите нива на стрес и отговорност, те карат безкрайни смени на работа заради недостиг на персонал или на финансиране.
Ниското заплащане на медицинските сестри често ги принуждава да работят на две места, за да покриват разходите си. В част от случаите, когато обществото вини лекарите, дори те нямат вина, защото не определят нито легловата база в лечебното заведение, нито определят правилата на бюрокрацията.
Но ако това е една безумно тежка реформа, която изисква желязна политическа воля, то други мерки, които поне да гарантират сигурността на лекарите все пак може да бъдат приети.
Парламентът в петък прие на първо четене промените в Закона за МВР, в които, освен всичко друго, е заложено, че всеки, който вдигне ръка срещу полицай или пожарникар, ще бъде глобяван. Предвидената глоба е 2000 лв. - не много, но определено не и малко.
Подобно решение лесно може да бъде приложено и спрямо лекарите. Не толкова заради самата глоба, колкото за да се усети ясно и по джоба, че всяко агресивно действие ще бъде наказвано. Без отлагане, без точещи се дела с години - сигурна глоба, която те удря директно в бюджета. А каквото и да си говорим, там боли.
Да, това само няма да реши проблемите на здравеопазването, но със сигурност ще повлияе положително върху поне един от тях.
А пък кой знае, току-виж повлияе и върху целия този манталитет, който казва на някакви хора, че е в рамките на допустимото да се развилнеят и да правят проблеми, просто защото така им е скимнало. Просто защото някой не им е дал да пушат в болница.
Ама как ще има грешка и немарливост, моля ви се, особено когато разследването не е свършило. Обикновено децата си мрат между 2 и 4 сутринта. От пневмония. в 21 век. Аве пета вава, може ли някой от тези дето са приети в канадска болница да умре? Я попитай!
"4pixie | 30.11.201911:07 Аз да питам: докога ще пишете без да си сложите името под написаното?" Така подписано, аз го разбирам, че абсолютно цялата редколегия, заедно със собствениците на медията , са на това мнение. А заглавието "Тук лекуваме с шамари" е заблуждаващо. Помислих, че белите престилки отново са отупали някой пациент.
"Който сее ветрове, жъне бури!" - Кафето не прави изключение. При положение, че медиите вкупом ни бомбардират с "новини" как едни лекари правят милиони, докато други медици протестират, за що годе заплати, какво може да се очаква при сбъсък със системата - добрата изпитана "шамарена фабрика", в действие. Както казват перничани, пред винкела всички са равни.
Мако-Даков-Пеко-Таков, не се занимавай с несвойствени статистически дейности. Яж си тиквата.
Безсмислено е да се "анализират" конкретни случаи или ситуации. Нещата са комплексни и сложни. Всякакви глоби, наказания и др.подобни не само че няма да променят каквото и да било, а напротив - ще го влошат. Това, което става в последно време в т.нар. "здравеопазване" е напълно закономерен резултат от дълго натрупвани безумия. Началото може да се търси някъде там, в оня момент, когато не само на лекарите, но и на цялото население беше предложен мисловния модел, че нямало такова нещо като общество, а имало само индивиди. А прогреса всъщност ставал някак си така ... автоматично, стига всеки един индивид да прогресира сам за себе си. А това можело да стане само и единствено, ако бъдел "предприемчив". И за това било нужно всичко да бъде поставено на "пазарни" принципи и тогава, видиш ли, въпросният индивид по съвсем естествен път щял да бъде "възнаграден" за своята "предприемчивост". И така, навсякъде, като с магическа пръчка се възцарява справедливост. Не само лекарите, но и цялото общество възприе тази парадигма с огромен ентусиазъм. Тук-там се чуха гласове, че нещата не стоят съвсем така, но обществото презрително им обърна гръб. В резултат, лекарите се превърнаха в търговска гилдия, независимо от изключенията. В такава помия лесно се разтварят и размиват и всякакви научни светила в тясно-специализирани области на медицината. Има професии, за които казват, че са по призвание. И първите две, които без всякакво колебание може да бъдат класирани като такива, са лекарите и учителите. Те също бяха поставени на "пазарни" основи, подложени на някакво механично раздробяване и детайлизиране, с налудничавата идея, че така по-добре можело да бъдат "оценявани". Резултатът го виждаме днес. Най-лошото е, че това е само началото.
Защо само за полицаите да важи? Те дори са въоръжени, а също и тренирани (би трябвало поне). А учителите могат ли регламентирано да бъдат пердашени? А деца могат ли да бъдат шамарени от който и да е - познат или непознат? Защо да не са под един знаменател всички потърпевши на изцепките на юнаци със слаби нерви? Опааа. Вдясно виждам заглавие "Арестуваха двама полицаи за разпространение на наркотици". Вероятно поне половината от фуражките са си за много бой.