Ако има доказано престъпление, трябва да има и съответното наказание за него. Да изоставиш 3-месечно бебе в пренаселен столичен квартал с надеждата някой да го прибере, е престъпление. Това казва съвестта ни, казва го и Наказателният кодекс.
Случаят от "Младост 1" предизвика всеки да заеме категоричната позицията на съдник - Мария Иванова изоставя детето си до едно дърво, обръща му гръб и заминава на село. Затова тя трябва да си понесе последиците.
Мария не попада в клишете за непълнолетна циганка. Тя е зряла жена. Необразована и от покрайнините на обществото.
Мария и хора като нея лесно ги съдят и осъждат.
Вече й е повдигнато обвинение, че е застрашила живота на бебето си. Заплашва я глоба от 1 000 до 5 000 лева или до 3 години затвор.
Само че два дни след като майката изостави бебето си, черно-белият казус започна да придобива все повече нюанси. Както често се случва, не е толкова лесно да отсъдиш, тъй като понякога цялостната картина се разкрива на части.
38-годишната майка издържа бебето си с около 100 лева на месец. Толкова й се полагат, защото не е социално осигурена. Причината Мария да остане без осигуровки месец преди раждането се изяснява, въпреки че изглежда очевидна. По-очевидна дори от бременността й, която остава "незабелязана" от бившия й работодател до 8-мия месец. Поне така твърди той.
Ясно е, че на нито един собственик на заведение не му трябва сервитьорка в отпуск по майчинство, чието работно място да се пази в следващите три години.
Мария не е милениал, който знае как да скача с бутонки на главата на работодателя си, защото е работил 10 минути извънредно. Мария е маргинализирана жена, със средно образование. Не е трудно да я накараш да подпише молба за напускане по взаимно съгласие. Оттам нататък историята на мизерията е ясна.
Фактите ни карат да си задаваме обаче все повече въпроси. И то не каква нова социална реформа да измисли правителство, за да гарантира работната и финансова стабилност на майките. Идват ни на ум по-прости и човешки въпроси като този за престъплението, извършено от Мария, и наказанието, което се предвижда след него.
Смисълът на определените от закона наказания е най-вече в превенцията и превъзпитанието - провинилият се не трябва да повтаря стореното.
Мерките, които законът предвижда за случаите като този с Мария Иванова, не звучат като санкции, които ще я накарат да преосмисли стореното или да не го направи отново. Напротив, има голяма вероятност те да доведат до още повече социално отчуждение и проблеми в нейното мислене и поведение - и като майка, и като член на обществото.
Наистина ли изходът от целия казус е да глобиш с 5 000 лева човек, който е направил неуспешен опит да отглежда бебето си със 100 лева на месец, след което е изпаднал в шок и се е предал?
Да не забравяме, че санкцията заплашва жена, останала без работа непосредствено преди да излезе в майчинство - нещо, което българските закони считат за почти недопустимо.
Мария Иванова не може да разчита на бащата на детето, който отказва дори да го признае. Тя не може да разчита и на трудови доходи или на майка си, която като пенсионер получава 200 лева на месец. Никоя банка няма да й отпусне кредит, с който да заплати глобата си към държавата. Като вариант остават фирмите за бързи кредити, които с нейната финансова кулутра ще я вкарат в робство до гроб.
А ако попадне в затвора, където се предполага, че сама ще преосмисли стореното? Наистина ли някой смята, че жена, изоставила детето си заради безизходица, би могла да промени вижданията си, поставена в затворено пространство с убийци и крадци. А после?
Ясно е, че няма как да оневиним Мария, колкото и смекчаващи нейната вина обстоятелства да се появят. Деца като бебето Александър се раждат всеки ден в България. Родителите им ги отглеждат и възпитават, каквото и да им струва това.
Благодарение на истерията по този случай обаче Александър ще е от първото поколение българчета, за които не "цяло село", а цялата държава знае, че са били изоставени от майките си. Неизбежно ще трябва сам да се справя с тази травма, докато израства, но поне можем да спестим морализаторския патос и цъкането с език.
Тази история може да има и щастлив край. Просто е нужно да можем да си помагаме. Има нещо много по-смислено от соченето с пръст: за нивото на едно общество се съди по това как то се отнася към своите най-слаби и беззащитни хора - възрастни, болни, бедни, самотни. Ако присъдата на Мария е "точката" по този казус, тя говори много повече за неспособността на цялото общество да се грижи за себе си, отколкото за нейното безсилие да положи грижи за новороденото си.
аз искам да знам как за ромките има помощи и програми а за тая женица не само , че няма нищо ами е осъдена и да плаща наистина има дискриминация в България и тя е спрямо българите
Благорадя на автора за прекрасния материал. Тъжен и жалък, но разкриващ истинските проблеми на нашето общество. Проблемите отвъд търкането на лотарии, суджуци и рейтинга. Благодаря Ви и се надявам да има повече като Вас.
Стана ми изключително тъжно. Силен материал.Жалко за тази жена в безизходица и невинното бебе, за което по- добра от неговата мама няма. Понякога се питам може ли тази държава да стане, по- гадни и абсурдна, и винаги си отговарям-може...
Един въпрос: Ако я осъдят на три години затвор, кой ще гледа бебето? Или в такива случаи се позволява на майката да го вземе със себе си? Не знам. За това питам. Ако не е така, значи че последиците от присъдата ще са същите - детето няма да е с майка си и тя пак няма да се грижи за него. Е? Какво като са я осъдили? Иначе, призивът на авторката да си помагаме повече - не, че е нещо лошо, но няма да доведе до никъде. Това не може да е решение на подобни проблеми. Още повече, че "бизнесът" няма да имат нищо против, стига да не се налага да плаща повече за данъци и осигуровки. Даже ще окуражава взаимопомощта с всички възможни средства. Случката е съвсем малка част от огромните противоречия, които назряват в обществото от доста време. Те вече са толкова комплексни и широкомащабни, че изходът може да бъде само един - смяна на системата и заменянето и с друга, коренно различна, принципно нова, непозната до сега. Как и по какъв начин е вече отделна тема, но друг изход според мен няма.
Напълно съгласна съм с автора. Само ще допълня: професионалните приемни родители получават заплата от 700лв на месец + 200лв помощи за детето на месец + помощи за извънредни разходи до 4 пъти годишно. Ако жената вземаше дори половината от тези пари, никога нямаше да се стигне до тук.
Би трябвало да има помощи, но държавата нехае за циганското престъпление "деца раждат деца", вместо да тика татковците зад решетките. И в случая никакво оправдание с родови или етнически обичаи и традиции не важат! Спри им мангите и ще спрат да раждат малолетни, което ще поосвободи пари за Иванка, Драганка или Мария. Не, че деянието на последната е оправдано. Пък и църквата ни да са живи и здрави поповете, ама хич я няма в такива случаи...
Има нещо гнило, този път в България. Принципно, след раждането, новородените се следят от педиатри и социално подпомагане при нужда. Къде са тези хора, защо не са били ангажирани? Без да соча с пръст, не ми се струва нормално неграмотни хора, да се оправят по-адекватно от хора с образование. Всъщност проблема не опира до конкретния случай, а до шокиращата липса на общество. Тук не говорим за държава, а за елементарна култура на споделяне, изслушване и съвет; липсата на които водят до тъжната случка. Дали ще има щастлив край? От нас зависи.
Нищо му няма на обществото, за секунда ще се намерят стотици мераклии да изгледат бебето. Парите от помощите отива не на място - малолетни циганки, приемни родители и такива "иди - ми доди", според социалната облага. Ей затуй на англичанит им писна от лапачи, че и на американците. Пък църквата ни - приют до приют за бедни, зависими и др.!? Пази Боже!