"Знаете ли, че водата в България съдържа два пъти повече водород, отколкото кислород???"
С този въпрос група репортери бяха направили за смях депутатите по случай 1 април преди няколко години.
Хванати на къс пас из кулоарите, всички анкетирани народни представители ахкаха от изненада и възмущение.
Управляващите обещаваха да свикат анкетни комисии, опозицията заплашваше да постави на парламентарен контрол наболелия проблем за занижения контрол на водоемите и пречиствателните станции.
Никой не се усети, че химическата формула на водата е H2O (не само в България) и че журналистите ги изпитват като третокласници.
Този случай е жив пример за първата мъдрост на социологията: нещата не са това, което изглеждат.
Просто и нагледно доказателство е последното изследване на "Алфа Рисърч", което решава да премери отношението на обществото към т.нар. данък "вредни храни", пардон данък "обществено здраве".
Прогресивната му опаковка е заслуга изцяло на маркетинговия гений на Петър Москов. Но пък социологията му е ударила такова рамо, че на моменти дори сама не си вярва.
Основният извод от изследването е, че 53% от българите подкрепят въвеждането му. Тоест, това е делът на хората, отговорили с "да" на простия въпрос: "Подкрепяте ли данъка "обществено здраве"?
Дотук добре. Но големият проблем е, че не се виждат резултатите от задължителните контролни въпроси, които трябва да докажат, че отсрещният човек осъзнава какво точно го питат.
Не става ясно, например, колко от тези 53% знаят, че данъкът засяга само четири групи храни, че ставката не е една и съща за чипса, бисквитите, вафлите, шоколада и лимонадата.
Заради липсата на въпроса "А защо?" се оказва, че не само най-богатите, но и най-бедните граждани подкрепят въвеждането на новия данък.
И това е наистина е тежък абсурд, особено като се има предвид, че разходите за храна са 1/3 от месечното потребление на домакинствата, а данъкът по дефиниция ще предизвика поскъпване на немалка част от масовите хранителни продукти.
Това, което се вижда кристално ясно от изследването, е, че само 28% част от българите се интересуват редовно и съзнателно от съдържанието на продуктите, с които се хранят. Двойно по-малко от хората се чувстват достатъчно добре информирани.
Над 70% от всички родители на непълнолетни деца се притесняват, че хлапетата им се хранят с прекалено солени, прекалено сладки или прекалено мазни продукти.
Почти половината от българите признават, че не знаят дали храната им е произведена с вредни мазнини.
53% обаче държат да бъде обложена с извънреден данък - не защото искат данъка, а защото искат да бъдат по-информирани.
С други думи: нещата не са това, което изглеждат.
Истината е, че няма никакъв смисъл от данъка "обществено здраве", ако здравеопазването ще се мери в 50-те стотинки надценка над килото кренвирши от рога и копита.
Функцията на здравния министър не е да дописва творчески данъчното законодателство или да регулира пазара с (не)видимата си ръка. Задължението му е да направи така, че средният българин да е добре информиран как да пази живота и здравето си, да има условия за редовна профилактика и за достъпно лечение.
За добро или за лошо - не се е родил този здравен министър, който може да контролира колко сол си слага върху мезето средният българин, докато го полива с домашна ракия.
Грижата за здравето е личен избор, а не е игра на морков и тояга. Затова не става само с данъци. Трябва и акъл.
