Внимавайте какво си пожелавате, защото най-много сълзи са проляти заради сбъднатите молитви.
Това си помислихме, когато Менда Стоянова, Даниела Дариткова, Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски решиха да обърнат с хастара навън цялата система на партийното финансиране, за да угодят на молитвите на 2 516 791 граждани за намаляване на субсидиите до 1 лев на 1 получен глас.
В средата на бюджетната година ГЕРБ реши да приложи "народната" воля в практика и да намали рязко финансирането на партиите. ДПС либерално вдигна залога - нека субсидията да е нула. Но нека да паднат и всички бариери пред частното финансиране.
Да отменим 10-годишната забрана за политически дарения от търговски дружества. Да взривим тавана на допустимите вноски от физически лица (в момента - 10 000 лв. на година). Да настигнем американците, че и да ги задминем по приватизация на политическото пространство.
Само си представете прекрасния нов свят на бездънните партийни каси, в които приносът на данъкоплатците е занулен за сметка на откритото корпоративно наддаване.
Ако главният изпълнителен директор на Exxon може да стане държавен секретар на САЩ, защо директорът на нефтената рафинерия на "Лукойл" в Бургас да не си резервира поста на министър на енергетиката с щедро дарение? Какво ще му попречи да поведе лично държавните преговори с Москва по повод цените на енергийните доставки?
Ако Goldman Sachs захранва с финансови министри и Демократите, и Републиканците, бихте ли приели ръководителят на произволна местна търговска банка да пише държавния бюджет или да номинира гуверньора на БНБ, независимо от смяната на кабинета?
Бихте ли се съгласили фармацевтичните производители да управляват от ваше име 4.3-милиардния бюджет на НЗОК срещу дарение в размер на една мениджърска заплата в "правилната" партийна каса? Съгласни ли сте акционер от завод за боеприпаси да ръководи външната политика на България?
Или строителят на "Граф Игнатиев" да излъчи новия кмет на София?
Наивно е да смятаме, че подобни схеми не се чертаят и в този момент. Прост показател е докъде стигна идеята на Валери Симеонов за забрана на рекламите на хазартни игри по телевизиите - до девета глуха. А и явно системата спокойно допуска бизнес-партии да получават представителство по всички нива на управлението - от местните общински съвети до Народното събрание.
И все пак всичко си има граници.
Директните връзки между частен търговски интерес и институционална власт не са повод за публична хвалба (освен ако не се наричате Ахмед Доган). Рано или късно прекрачването на прага на обществената търпимост води до скандал с фатален край за кариерата на политическия играч. Дори когато става дума за евтини трикове като спестен данък от покупката на апартамент.
Няма спор: държавната издръжка за партиите има нужда от повече прозрачност и аргументираност, а не от популизъм и арогантно отношение.
Не е логично големите партии да се превръщат във финансови китове, които трупат излишъци и печалби от лихви, докато ползват имоти под наем на преференциални цени. Не е редно и партиите да преразпределят милиони от парите на данъкоплатците за неприсъщи дейности като дарения за църкви или за жертви на катастрофи и бедствия. На това му се казва помен с чужда пита.
Не е нормално и да се допускат всевъзможни пробиви в уж "бетонните" забрани и лимити - например, чрез маскирането на солидни корпоративни дарения през фалшиви декларации от името на нищо неподозиращи безработни хора и пенсионери.
Да не споменаваме формите на политическо влияние, които не подлежат на количествен контрол - като пазаруването на телевизии и вестници за пропагандни цели, ръчните настройки в големите обществени поръчки в полза на скрити спонсори, и други взаимоизгодни услуги без фактури и приемо-предавателни протоколи.
Ако се вгледате в изброените примери, ще разберете, че размерът на субсидията не е първостепенният проблем. Няма значение дали тя е 0, 5, 11 или милион за глас, ако никой не следи как партиите харчат парите си.
Причината за масовото недоверие и желание за революционен поврат е в отсъствието на ефективен контрол върху приходите и разходите, липсата на санкция при провиненията. Тази отговорност е на Сметната палата, Комисията за борба с корупцията, прокуратурата и съдът.
Тук оставката се смята за най-жестокото наказание при остро компрометиращо разкритие. Присъда рядко се прочита извън "трибунала" на Facebook.
Това е разликата между 30-годишната посттоталитарна демокрация в България, белязана от два държавни фалита, и страните с функциониращи институционални контроли. Корупционни изкушения и разпад на доверието се случват навсякъде. Но метастазите им никога не се разпръскват в целия политически организъм, защото обикновено се блокират достатъчно рано от поне един системен "страж".
Ако отклоненията от нормата досега са били единични случаи, задължително придружени от напоителен медиен скандал, оттук нататък рискуват да се превърнат в законна практика.
Тези, които са свикнали да пълзят по корем пред спонсорите си, ще продължат да го правят, но вече без задръжки и скрупули. Няма да се крият по гаражите, няма да се налага да се измъкват на пръсти през задния вход.
Онези, които отказват да се поддават на натиск, ще отпаднат от политическата игра по "еволюционен" път.
Дори да се въведат забрани за финансиране от офшорки и чуждестранни компании, ще се намерят начини за финтове. Ще се намерят и начини за законов рекет върху фирми за дарения, пред които Суджукгейт ще изглежда като лека шегичка между приятели.
Вместо да опазим стадото, ще вкараме вълците в кошарата, като съборим стените й. Затова - внимавайте какво си пожелавате. Демокрацията е скъпо удоволствие, но привидно евтините "имитиращи продукти" винаги излизат през носа на гражданите.
Ако главният изпълнителен директор на Exxon може да стане държавен секретар на САЩ, защо ..... Ако Goldman Sachs захранва с финансови министри и Демократите, и Републиканците, бихте ли приели ръководителят на произволна местна търговска банка да пише държавния бюджет или да номинира гуверньора на БНБ, независимо от смяната на кабинета? ------------------------------------------------------------------------------------- А защо не? Точно обратното - България страда именно от това, че министри стават "професионални политици" а не хора придобили компетентност преди това в частният бизнес. Че кой да стане финансов министър на САЩ бе? Някой "умен и честен" младеж със светли идеали и вяра в утрешния ден? Ако има нещо за което да не съм съгласен, е не че олигарсите ще станат управляващи политици, а в това, че те самите са станали олигарси с политическа подкрепа и познанията им по икономика и финанси не са като на директора на Ексон..
0 субсидии и това е. Сега хем прибират всичко, до което се докопат ами прибират и субсидии. Партиите да си се издържат от членският си внос, само, да им се забрани всякакво друго финансирае, специално само за България. Лошото е, че е вече късно, толкова награбиха че сега е трудно да бъдат спрени. И какъв е този абсурд, че участващи в управлението могат да имат и участие в частни фирми.
Общо взето, това вайкане е безсмислено. Негативи има както във финансирането от бюджета, така и ако не е от там, а от "други източници". А е безсмислено, защото нали такова нещо като "равенство" няма, а и е невъзможно. Да речем, че се забрани както държавна субсидия, така и каквото и да било друго финансиране. Тогава, държавните медии /телевизия, радио, вестници/, ще трябва да предоставят еднакво време за всяка политическа сила или еднакво пространство във вестиците. Тогава пък ще възникне въпроса - по кое време ще съм аз и по кое време еди кой си. Или пък защо на него му дават време в събота или в неделя, а на мен в делник. Както и да го въртим, все се накрая се стига до извода, че е корумпирана /дефектна/ самата система. Изглежда вече е остаряла, изживяла времето си и има осезаема нужда от друга, качествено различна от сегашната. Горе се споменава, че нямало контрол в харченето и получаването на дарения. Ами нали контрол означава преди всичко силна държава. А силна държава означава държава с пари. А такъв ли е нашият случай? Ами, не. Парите са в едрия бизнес. Ако една държава е на мястото си, т.е. - силна, това означава да е в състояние във всеки един момент да може да закрие който и да е бизнес или пък да му наложи санкции и корекции. А бизнесът за това е бизнес, защото няма въобще да се поколебае, ако може да корумпира политици, за сметка на спечелването на бъдещи проекти. Премахването на корумпирания политик няма да свърши работа, защото въпросният бизнес остава пак по-силен от държавата. Но, у нас в продължение на три десетилетия крещяха, че държавата е нещо лошо, че тя била винаги по-лошият стопанин, че тя само пречела, че тя можела да помогне само, ако не пречи и пр.подобни дивотии. Е, сега берем плодовете от всичко това. Виждаме как частните "стопани" строят пътища, ремонтират улици, извозват сметта, фалират банки, нагло искат от държавата да им прокара закон, с който да се установи задължителност в застраховането, да се увеличи застраховката или таксата-смет /щото им намалели печалбите/ и т.н. И искат от държавата да не им пречи. А Борис разсъждава точно като "умен и честен" младеж със светли идеали и вяра в утрешния ден. В САЩ отдавна са дали име на едно явление - "летящи /или въртящи се/ врати". Мениджър на висока позиция в някоя мощна компания влиза през тези врати в държавната администрация и какво прави? Мисли за народа и държавата? Нищо подобно. Променя законодателството така, че за въпросната компания да отпадне някакво задължение примерно или пък да наложи такива на конкурентите и или пък да отпадне контрола за това или онова и т.н. Защото той много добре знае, че е там за един, най-много два мандата. След това, излиза през летящите врати и от компанията го назначават на още по-висока позиция. Примери за това много. Може да се наблюдават и в ЕС. Вижте кои комисари къде ги назначават след време и на какви позиции.
може и така да е , но подобни лобистски закони се приемат и от хора които не са от "кариерата". Ако през "въртящата врата" мине някой който не го интересува бъдещето на партията му - няма да направи нищо полезно, но практиката показва, че има и такива на които им пука и те, покрай своите неща правят и други - полезни за обществото. Докато в обратния случай загубата е гарантирана- Ако е човек с лоши намерения ще направи поразии, ако е с добри намерения - пак ще направи поразии или в най-добрия случай нищо - просто защото той НЕ ЗНАЕ КАК.