"Очаквам да измрат много хора. Яко да измрат."
Две изречения в 20-секунден клип, а предизвикаха такъв отзвук. Нормално е, когато излизат от устата на председателя на Националния оперативен щаб (НОЩ) - ген. Венцислав Мутафчийски. Негови досегашни поддръжници не крият разочарованието си от своята пътеводна светлина в мрачните дебри на извънредната ситуация, а противниците му се възползват от случая, за да крещят с Caps Lock "ВИДЯХТЕ ЛИ?!?".
Изказването обаче трябва да бъде разглеждано в контекста на цялото 20-минутно катастрофално интервю, дадено за Миролюба Бенатова и предаването "Алтернатива" на ТV1.
Интервю, което доказа, че дори ген. Мутафчийски да е отличен организатор, не трябваше да се превръща/да бъде превръщан в медиен образ. А в последно време се случи точно това и то нямаше как да се размине без негативни последици.
Нима не заради него и останалите от Щаба не намалиха броя на брифингите до веднъж седмично? (макар министри да компенсират с извънредни такива всеки ден и час). Ген. Мутафчийски спря да се появява ежедневно пред камерите в Министерски съвет и защо? За да зачестят отделните му интервюта и да се стигне до това да отговаря в национален ефир... на въпроси на деца.
А сега и публично да гледаме как изпуска своите собствени нерви пред опитен журналист в едно интервю, което оставя немалко въпросителни.
Бенатова твърди във Facebook, че е била посрещната с коментара: "Ти, от таксито, къде си тръгнала да се връщаш?". Не е нещо, на което да виждаме запис, че да можем да го коментираме. Коментар обаче заслужава самото интервю, в което е повече от очевидно как още към средата Мутафчийски възприема интервюиращата го за враг; започва да гледа на нея като на човек, който не търси отговори на въпросите си, а просто потвърждение на собствената си теза. А това няма как да завърши добре.
Председателят на НОЩ беше поставен в ситуация, в която едва ли не се очакваше да даде оценка не само на своята работа и на тази на колегите си от Щаба, но и на свършеното от изпълнителната власт. Да бъдем реалисти - нямаше как да се случи.
В крайна сметка от един момент нататък полезната информация (а някаква все пак имаше) се изгуби в поредицата питания за "пробойни" и "пропуски" в предприетите мерки и очевидно нежелание на другата страна да говори за такива. Мутафчийски първо мина в дефанзивен, а след това в офанзивен режим. От всичко това не спечели нито самото интервю, нито той или Щаба, какво остава за зрителите. Повод за радост имат само онези, които разполагат с 20-ина секунди за споделяне наляво-надясно, докато пропагандират как генералът се бил "разкрил".
Не се разкри, изпусна си нервите. При това грозно и пред камера.
Ако не искаме вечно да сме 111-и, трябва да се пита, трябва и да се отговаря. Но грешката в случая е на всички страни - на този, който е решил, че това интервю е добра идея, на Мутафчийски, че след като не му харесваха въпросите не го прекрати по-рано и по-цивилизовано. Ако отношението му към Бенатова наистина е било негативно от самото начало, защо изобщо е приел разговора?
Грешка на другата страна е висящият въпрос с монтажа. Дори нетренираното зрителско око може да забележи как интервюто неколкратно е рязано - най-ярко това личи от постоянно променящата се поза на ръцете на Мутафчийски.
Дали и какво остава скрито за очите на зрителя от това интервю - някой провокативен въпрос или други остри реплики на интервюирания? Обещаното "цяло интервю" онлайн е същото като в самото предаване "Алтернатива" и така неизвестните остават.
Никой не твърди, че нещо от изрязаното може да оправдае финалните реплики на ген. Мутафчийски, но може би поне щяхме да имаме по-ясна представа как се е стигнало до тази смущаваща кулминация.
Как можеше тя да бъде избегната? Ако председателят на Националния оперативен щаб, без значение кой е той, не беше превърнат в медийна звезда - от сложилите го на поста и от медиите, които - правилно или не - задават въпросите си на един човек.
Добрият организатор на мерките не е задължително добър техен PR. А е прекалено да мислим, че със стоварената му в момента отговорност Мутафчийски има време за уроци по комуникации с медиите - какво е редно да се прави, и какво не.
Той обаче беше превърнат в лицето на невиждана здравна криза и носи както позитивите (споменатия и в интервюто рейтинг от 60% одобрение), така и всички негативи. Микрофоните сочат към него, понякога и за неща, за които нито той, нито Щабът носят отговорност или трябва да дават мнение. Все пак идеята беше от там да идват предложенията, а не решенията за тяхното прилагане.
Но накрая остават думите, а "якото измиране" трудно ще се забрави. Заядлива забележка? Реална прогноза? Без значение е, защото това е последното, от което вече достатъчно наплашеното общество се нуждае.
А от какво има нужда? Може би от по-малко ген. Мутафчийски на екраните си.
