16-годишното управление на унгарския премиер Виктор Орбан е към своя край след смазваща изборна загуба.
Вотът на унгарците е толкова категоричен, че дори очакваните оспорвания на резултатите от управляващата партия Фидес изглеждат вече несериозни, а самият премиер поздрави опонента си за победата и призна "болезнено" поражение.
И докато площадите в столицата Будапеща са пълни с празнуващи граждани, няма как да не отбележим, че загубата на Орбан на изборите не означава, че той е напълно победен. Нито че Петер Мадяр ще има лека задача.
Със сигурност фактът, че почти по всяка вероятност неговата партия Тиса - млада партия с подкрепа от различни части на политическия спектър - ще си осигури конституционно мнозинство, ще помогне много на Мадяр, но това съвсем не означава, че ще му е лесно.
Ето три ключови проблема, с които той ще трябва да се справи:
Дълбоките корени на Виктор Орбан
За своите 16 години на власт Виктор Орбан успя да съсредоточи в ръцете си огромно количество власт - както институционална, така и медийна, както и бизнес.
След първия си мандат като премиер, който приключва през 2002 г., той прекарва много време, за да се подсигури, че няма да загуби отново властта. Откакто беше избран отново за министър-председател през 2010 г., Орбан вложи огромни усилия именно за затвърждаване на властта си, включително промяна на конституцията, която увеличи броя на законите, чиято промяна изисква конституционно мнозинство, промени изборния кодекс на страната и преначерта избирателните райони.
Ключова промяна беше и постепенното овладяване на правосъдната система на страната. Увеличен беше съставът на Конституционния съд, както и правомощията му, като за съдии бяха избрани хора, които най-малкото споделят визията на Орбан за управление.
Създаден бе орган, контролиран чрез политическо назначение, който има право да премества съдии и да определя кои съдии кои дела да гледат.
Ключови позиции с дълги мандати (9-12 години), като главния прокурор и шефа на Сметната палата, бяха заети от верни съратници на Орбан.
Една от последните мащабни стъпки бе създаването на Служба за защита на суверенитета. Тя има широки правомощия да разследва организации и лица, получаващи чуждо финансиране, което на практика бе използвано за натиск върху неправителствени организации и независими медии преди изборите през 2026 г.
С осигуреното конституционно мнозинство Петер Мадяр получава шанс да поправи много от тези промени. Въпреки това обаче той ще трябва да се справя с всички възможни капани, които сегашното управление може да е оставило. Би било крайно наивно да се смята, че такива няма да има.
Дори и даден закон да бъде прокаран, нищо не гарантира, че той ще бъде изпълняван правилно от администрация, която със сигурност ще е пълна с лоялисти на "Фидес".
Управление под лупа
Вторият ключов проблем, пред който "Тиса" и Мадяр ще се изправят, е, че всяко тяхно действие ще бъде разглеждано обстойно, дискутирано и критикувано тежко в медиите.
Публична тайна е, че Виктор Орбан успя да концентрира около себе си широк кръг от медии.
През 2018 г. над 450 частни медии бяха "дарени" от собствениците си (бизнесмени, близки до Орбан) на една фондация, лоялна на правителството, докато обществените медии са превърнати в канал за проправителствена пропаганда.
Държавните рекламни бюджети се насочваха само към приятелски медии, докато независимите бяха икономически задушавани.
Това създава една тежка и крайно враждебна медийна среда за бъдещото правителство, която ще оспорва всеки негов ход.
Като добавим към това и всевъзможните капани, които "Фидес" и приближените им бизнеси може да са оставили след себе си, Мадяр го очаква тежък период. Ще му бъдат приписвани грешки, ще се правят коментари, че той не може да управлява толкова добре (колкото своя доказал се предшественик), и цялостно ще бъде въртян на бавен (и не толкова бавен) огън през целия си мандат.
Раздори отвътре
За да стигнем и до третия почти неминуем проблем - този, който ще дойде от собствения му лагер.
"Тиса" спечели с огромно мнозинство при рекордна избирателна активност за страната, но спокойно можем да кажем, че тази убедителна победа далеч не се дължи само на личността на Мадяр и предлаганите от него политики.
Като бивш член на "Фидес", той самият също е консерватор с близки до тези на Орбан виждания по редица теми. Зад него обаче стоят избиратели от всички сектори на политическия спектър, които вече са уморени от узурпирането на власт от досегашния премиер.
Нещо повече - по-малки партии, включително и либерални, в седмиците преди вота призоваха да се гласува за "Тиса" като за най-големия шанс Орбан да бъде свален от власт.
С други думи, опозицията в Унгария на тези избори заложи на мускетарския принцип "Всички за един" с надеждата, че най-сетне ще се сложи край на едноличния модел на управление на Виктор Орбан.
Проблемът с толкова широките коалиции обаче е, че те имат лошия навик твърде бързо да се разпадат под напора на различията си. Така че е разумно да очакваме, че критики по адрес на Мадяр ще започнат да идват и от хората, които сега гласуваха за него. И това е възможно да се случи още в първите месеци от управлението му, като с времето ще се засилва.
Към настоящия момент това може да изглежда като по-маловажен риск, но именно подобни пукнатини могат да се превърнат в условия за бъдещ срив, който да бъде използван от Виктор Орбан в опита му да се върне на власт.
