От няколко години насам темата за това кой точно трябва да е националният празник на България - най-пръв сред всички официални празници - се превърна в голяма обществена дъвка.
И докато някои спорят доколко 3 март е адекватен избор заради реалната стойност на Санстефанския мир за бъдеща България, а други настояват, че по-истинският, чист и български празник трябва да е 24 май, сега се появи и една трета теза - националният празник трябва да бъде 20 април, денят на избухване на Априлското въстание.
Тя беше лансирана от двама министри от служебното правителство - на образованието (Сергей Игнатов) и на културата (Найден Тодоров).
Тяхната идея е, че Априлското въстание е върхов момент в борбата ни за национално освобождение - символ на смелост, жертвоготовност, хъс и национална гордост.
"Без 20 април нямаше да има 3 март и затова тази дата е Денят на българското достойнство, когато се ражда Третата българска държава", коментира Сергей Игнатов в свое интервю за студентската медия NewBlog 4U.
Найден Тодоров пък акцентира, че саможертвата на въстаниците и жертвите от кланетата, с които е потушен бунтът, на практика стават искрата, която привлича внимание към Българския въпрос и създава натиск в обществото на Царска Русия за Руско-турската освободителна война.
Разбира се, и двамата са прави - Априлското въстание да е значим момент в борбата ни за самостоятелна държава. А и на фона на това, че тази година се навършват 150 години от събитията през пролетта на 1876 г., въпросът е актуален.
Въпросът обаче е дали наистина Априлското въстание е точният национален празник за България.
Защото да - в него има много поводи за гордост от саможертвата на нашите предци, но нека все пак не забравяме, че става дума за неуспешно въстание. Не просто потушено с жестокост, а зле организирано и обречено от самото начало.
Един от общо пет планирани революционни окръга (Софийският) остава само на теория, а сред останалите четири само в Пловдивския има реално въстание. В другите три има отделни разбунтували се села и бунтовнически чети, повечето от които загиват трагично.
Неуспехът на въстанието е свързан до голяма степен и с подмолни предателства, които поставят действията на организаторите във фокуса на османските власти. На места обаче самата подготовка е слаба, липсват достатъчно оръжия (въпреки събраните средства), а комуникацията е неефективна.
Тези моменти от Априлското въстание често остават забравени настрана, тъй като не се вписват в общия героичен и саможертвен наратив.
И да, напълно нормално е като общество да се фокусираме повече върху онези събития, които ни карат да се чувстват горди, но истината е, че не са само те.
Така че споменаването на въстанието като "еманация на българския дух" може да се окаже доста двусмислено.
А целта на националния празник - а и на официалните празници изобщо - е да помним историята си такава, каквато е - не в захаросан вариант, от който сме изрязали онези моменти, които не са ни приятни.
Априлското въстание няма само една страна. То е важен момент в историята ни като народ - силен, вдъхновяващ и едновременно с това болезнен и поучителен за грешките, които продължаваме да допускаме.
