Като във филм, в който злодеите винаги побеждават и на това трябва да се сложи точка. Българският футбол търси супергерой за избавление поне на националния отбор. Не че това ще преобрази цялостно футбола, просто поне лицето му да изглежда добре.
Но няма да е лесно.
Та кой ще се съгласи да поеме Нулевия отбор, оставен от сегашното спортно-техническо ръководство? С 0 точки и 0 вкарани гола, шансовете на България за европейското са около точката на замръзване.
Освен това Стоилов и Сираков напуснаха потъващия кораб преди двата последни мача на историческа година. От 1964 г. не се бе случвало България да няма победа целите календарни 12 месеца. Сега сме на път да го сторим. Иде гостуване в Уелс с непридвидим изход, а после контрола срещу неизвестен засега противник, но със сигурност като гост. С оглед на последните резултати, май няма много място за оптимизъм...
БФС обяви - търси треньор само за мача в Уелс, после приема CV-та на чужденци. Дали така ще стане? Защото от години Боби Михайлов е твърдо против вариант от чужбина. Скъп бил. Е добре, де, но с един куп спонсори, сред които най-големите фирми у нас, БФС някак може да си позволи да инвестира в такъв треньор. Защото при класиране на голямо първенство (първото се очертава мондиалът през 2014 г.) парите се връщат няколкократно.
Но първият проблем е налице - кой ще дойде за един мач, рискувайки репутацията си? Говори се за Красимир Балъков - изглежда абсурдно. Защо ще му трябва да напуска Бургас точно, когато проектът "Черноморец" сякаш започва да дава резултати?
Любо Пенев? Забравете! Той би поел отбора след Нова година, ако дотогава нещата в Ловеч не потръгнат (реалистичен вариант). Но с гаранции за самостоятелност, с пълна свобода за решенията. На българин тези правомощия БФС няма да отпусне. Вече веднъж Любо с екипа си се предложи за селекционер и изложи план за 4-годишно развитие. Отхвърлиха го и предпочетоха да играят на сигурно със Стоилов и Сираков. Пенев нямал опит...
Опитът ни доведе до поредната катастрофа, с каквито вече и ние понатрупахме сериозен опит.
Къде тогава се крие ключът?
Илиян Илиев, Антон Велков, Ясен Петров, Едуард Ераносян - имена на сравнително млади треньори, които имат проблясъци в кариерата си и биха могли да са свеж вариант. Но имат ли авторитет да водят поколението на гелосаните и бойкотиращи неудачници?
Отиваме оттатък границите.
И тук дилема - скъп и доказан майстор или по-скромно име, но с опит у нас или в региона?
Първият вариант извиква имена като Клаус Топмьолер, Бора Милутинович, Вини Шефер, Авраам Грант (който в момента води Уест Хем все пак). Тези четиримата са спрягани неведнъж в миналото.
Вторият - Драгомир Окука, Миодраг Йешич, Любко Петрович, Славолюб Муслин...
Ясно е. Трябва ни Супергерой, който да размаха наметало далеч над блатото на футбола ни и да стори чудо с националния. Защото положителна емоция с него може да има ефекта на "Парк дьо пренс" и "САЩ `94" за играта у нас.
