Микел Артета обича да използва думата "процес", когато говори за случващото се в Арсенал.
Испанецът пое отбора преди близо две години и го поведе на едно твърде неравно пътешествие - което не един и два пъти изглеждаше като пропадане или просто пътуване към нищото.
Но ако не следите внимателно случващото се на "Емирейтс", може и да сте пропуснали постепенното изкачване на "артилеристите" в таблицата и стабилизирането на представянето им.
Тази вечер Арсенал гостува на Манчестър Юнайтед и се намира в доста добра позиция - с 5 т. повече от "червените дяволи" и на пето място, само на точка от топ 4.
При победа днес, играчите на Артета ще изпреварят Уест Хем и ще станат четвърти, точно зад тримата претенденти за титлата Ливърпул, Манчестър Сити и Челси.
Процесът, който мениджърът споменава, няма как винаги да върви гладко, но надеждата е налице. На 20 ноември Арсенал беше разбит с 4:0 от Ливърпул, но преди това се намираше в серия от 10 мача без загуба.
А пък след злополучното гостуване на "Анфийлд" бързо се съвзе с успех с 2:0 над Нюкасъл.
Съвсем скорошен беше периодът, когато Арсенал и Артета изглеждаха като абсолютни мъртъвци. Висшата лига стартира за тях с безславно поражение от новака Брентфорд, последвано от домакинска загуба от Челси.
На 28 август Манчестър Сити преби "топчиите" с 5:0 и след първите три кръга те се оказаха на дъното. Артета стана фаворит за уволнение, новите му попълнения като Аарън Рамсдейл, Бен Уайт и Такехиро Томиясу нямаха почти никакъв принос в мачовете.
Три месеца по-късно Артета вече си е стъпил на краката и е в съвсем различна позиция. На "Емирейтс" лека-полека се гради млад отбор, воден от фигури като Букайо Сака (20 г.), Емил Смит Роу (21) и Рамсдейл (23), които бяха възнаградени за изявите си с повиквателни за английския национален тим.
Смит Роу и Рамсдейл дебютираха наскоро за Англия срещу Сан Марино. В същия период Арсенал взе да преодолява съперници като Астън Вила и Лестър, с които имаше доста проблеми в миналото, Сака и Смит Роу пък са на мястото си, когато е необходим момент на магия и някой решаващ гол или асистенция.
Всъщност Самият Артета не твърди, че Арсенал е постигнал кой знае какво и е прав.
Отборът просто се възползва от много по-лека програма в последните седмици, а и победите невинаги бяха особено убедителни. Опоненти като Брайтън и Кристъл Палас не бяха далеч да надвият "артилеристите" и завършиха наравно с тях, а в ценната победа над Лестър герой беше вратарят.
Но не за пръв път, откакто води Арсенал, Артета изглежда е стабилизирал кораба. Привържениците вече не чакат с тих ужас всеки следващ мач и знаят, че има какво да ги зарадва в представянето на любимците им.
Когато един отбор претърпи подобен обрат във формата, изкушаващото е да бъдат изтъкнати някакви големи промени отвътре като главни причини. Революция на тренировъчното игрище при Арсенал обаче няма.
Отделни корекции са налице, но главното е постоянството и вярата във вече установените методи. Отборът и целият клуб се придържат към плана и философията.
Дори когато Арсенал беше на последното място без вкаран гол след първите три кръга, Артета запази пълното доверие на ръководството и шефовете постоянно му предлагаха подкрепа и успокоение.
Естествено, медиите спекулираха, че испанецът кара последните си дни на "Емирейтс" и вадеха обичайните списъци с възможни нови треньори, но вътре в клуба не се допусна усещане за несигурност кой ще бъде мениджър занапред.
Нагласата и стратегията останаха същите, но персоналът видимо се промени.
От 11-те, които започнаха в първия кръг срещу Брентфорд, само трима - Бен Уайт, Емил Смит Роу и Алберт Самби Локонга - излязоха срещу Уотфорд на 7 ноември.
Поражението с 0:5 от Сити беше последвано от две седмици пауза за националните отбори, осигурило на Артета много нужен период за стабилизиране.
Период, който мениджърът нарече "най-добрите 10-15 дни, които съм виждал, откакто съм във футбола".
Той знаеше, че лоялността на клуба към него ще бъде поставена на изпитание и тестът беше издържан.
Ръководството остана открито с него, някои важни фигури сред играчите се завърнаха, даже бяха завършени още трансфери.
На терена и извън него завръщането на Пиер-Емерик Обамеянг и Александър Лаказет се усети.
Двамата нападатели са големи характери, които се мотивират взаимно и палят искрата на целия тим. "Те повеждат другите с личен пример, в мачовете и на тренировъчното игрище", потвърждава Артета.
Проблемите все още са много, а клубът осъзнава, че допусна грешки през бурните последни две години.
Пътуването няма да е безпроблемно и оттук нататък, но корабът на Артета плава по-уверено и добър резултат над Манчестър Юнайтед няма да е изненада, а затвърждаване на тенденцията.
Най-вероятно Арсенал не е нито толкова слаб, колкото изглеждаше в началото на сезона, нито толкова добър, колкото изглеждаше в периода преди загубата от Ливърпул.
Истината е някъде по средата, но тимът се развива и не бива да бъде подценяван.
А в този особен сезон във Висшата лига, може би мястото на "топчиите" в топ 4 не е толкова неосъществима мечта, колкото беше преди три месеца.
