През 1969 г. американската мисия на "Аполо 11" каца на Луната. По-точно - в Морето на спокойствието. В космическия център Кейп Кенеди във Флорида се прегръщат и подскачат от еуфория.
Малко по-късно враг номер едно - Съветският съюз - изпраща поздравления.
Официални поздрави са публикувани и в най-високия официоз на СССР - агенция ТАСС.
Преди 60 години никой, дори Москва, не се съмнява, че човек е кацнал на Луната. Защо го правим днес?
Разбира се, има редица "доказателства", които конспираторите използват, най-вече в снимките от мисията. Те намират за нередно знамето на САЩ да се вее, виждат изписани съвсем четливи човешки букви по лунните скали, намират светлината в кадрите за странна.
А и кой въобще снима, докато Нийл Армстронг прави големите крачки за човечеството?
Тласък на истерията, че кацането на Луната е неистинско, дава реплика, която дори няма конкретен автор, но се върти упорито. Грубо преразказана, тя гласи, че мисия "Аполо 11" е режисирана от Стенли Кубрик, перфекционист, който е направил така, че всичко да изглежда напълно истинско.
През 80-те години на миналия век конспиративната теория започва да набира скорост, а резултатите ѝ са видими и днес, когато немалко вярват искрено в нея.
Причината до огромна степен е "Одисея в Космоса" - екранизация по легендарния роман на Артър Клар, поета умело от Стенли Кубрик.
За годината си на излизане на големия екран - 1968 година - филмът изглежда стряскащо реалистичен. Холивуд още не разполага с компютърни ефекти и зелени екрани, изкуственият интелект пък е нещо, което съществува само в научната фантастика.
Въпреки това режисьорът сътворява смайващо "космически" филм.
Само въртящата се капсула, която симулира липса на гравитация, струва 750 хил. долара - сума, която тогава е невероятна за Холивуд. Кубрик използва и сложни системи от прожектори и по-малки лампи, за да имитира прескачане през времето и пространството, и зрителите са меко казано изумени.
Едва година по-късно "Аполо 11" полита към Луната и въпросът дали това не е просто холивудска продукция изскача от само себе си.
Кубрик и шедьовърът му не са съвсем достатъчни конспирацията да се утвърди, но за това спомагат още два фактора.
Първият е книгата "Никога не сме били на Луната" от 1976 г. с автор инженера Уилям Кейсинг.
Кейсинг работи с фирма, наета от НАСА за производство на двигатели, и след потеглянето на мисия "Аполо 11" е убеден, че няма сила, която да ни заведе чак до естествения ни спътник. Именно той първи анализира и кадрите и смята, че всички до един са заснети в студио.
Вторият е изфабрикувано интервю на Кубрик, в което той признава, че е снимал лично кацането на Луната.
Американците горещо прегръщат конспиративната теория, описана в книгата на Кейсинг и фалшивото интервю на режисьора. Останалата част от света на драго сърце сляпо следва примера и започва да вярва, че човешки крак никога не е стъпвал на Луната и за това имало достатъчно доказателства.
"Това е една смехотворна лъжа", подчертава Вивиан - дъщерята на вече покойния Стенли Кубрик.
В редица интервюта тя признава, че има куп конспирации, които са се оказали истина, но кацането на Луната със сигурност не е сред тях.
"Как въобще може някой да си помисли, че едно от най-великите постижения на човечеството може всъщност да е предателство", пита още риторично Вивиан в един от своите постове в X.
И в заключение настоява спекулациите около "Аполо 11" и последващите мисии най-накрая да престанат.
