Шампион на Испания с Барселона и титуляр за Арсенал при Арсен Венгер - визитката на Алекс Сонг показва, че той далеч не е случаен футболист.
Кариерата на камерунеца обаче се стече необичайно и днес той е помнен не толкова с изпълненията си на терена, колкото с решението си да напусне Арсенал, за да стои на скамейката в Барса.
После съдбата го отведе от "Камп Ноу" чак до елитната дивизия на... Джибути. И неговият странен футболен път продължава и днес.
Вероятно ще бъдете изненадани да научите, че Сонг все още играе футбол и даже преследва участие в Шампионската лига - макар и не европейската, а африканската.
Над година измина, откакто полузащитникът взе още едно изненадващо решение в своята кариера и реши да заиграе в крайно скромна във футболно отношение страна. В Джибути обаче той не смята да е фигурант и на 34 години продължава да постига успехи като ключов играч в шампиона на страната Арта Солар 7.
Алекс Сонг носи капитанската лента на амбициозния отбор, привлякъл още няколко футболисти с опит в европейски първенства. Паралелно играчът мисли за живота след футбола и се занимава с бизнес в родния Камерун в няколко направления.
Сонг притежава строителна компания и строи жилищни комплекси, развива модна марка, инвестира и в училище.
Всъщност дейността му извън футбола изглежда доста по-значима от това, което прави на терена, тъй като Арта Солар 7 тепърва опитва да се развива извън границите на Джибути.
След мащабната и скъпа селекция, отборът стана шампион за пръв път в историята си, но отпадна още в първия квалификационен кръг на Шампионската лига.
Клубът е спонсориран от Томи Тайоро Никос, предприемач в средата на 40-те си години с гръмко звучащата амбиция да превърне Арта Солар в "ПСЖ на африканския футбол".
Никос е зет на президента на Джибути, натрупал е богатството си в авиационната индустрия в Кот д'Ивоар и оттогава се е насочил към възобновяемата енергия. Големите пари и големите намерения на бизнесмена са факторите, привлекли Алекс Сонг в Джибути и между двамата очевидно има сходства - защото в безмилостния свят на футбола те играят по собствени правила.
Още на 21 г. Алекс Сонг проби в тима на Арсенал и изигра 48 мача във всички турнири през сезон 2008/09. Почти винаги действаше като опорен полузащитник и в редки случаи запълваше дупки и в защитата заради умението си да отнема топката.
Сонг стана особено важен за Арсенал през 2011 г. след продажбата на Сеск Фабрегас в Барселона, когато Венгер го натовари с по-креативна роля.
"Артилеристите" завършиха на трето място, а камерунецът успя да направи солидните 11 асистенции във Висшата лига, с които се отблагодари на мениджъра за доверието.
Феновете на Арсенал пък го обикнаха, защото имаше навика да асистира за важни голове в напрегнати моменти.
Така стигаме до лятото на 2012 г., когато Сонг беше на 24 и изглеждаше, че се е установил на "Емирейтс" и го чака голямо бъдеще като основна фигура в Арсенал. Той обаче предпочете да тръгне по стъпките на Фабрегас и премина в Барселона за 15 млн. паунда.
Камерунецът беше наясно, че няма как да се пребори за титулярно място със самия Фабрегас или с неизменния Серхио Бускетс и в редките случаи, когато се появяваше на терена, трябваше да играе в отбрана.
Все пак Сонг записа 65 мача за две години в Испания и спечели Ла Лига през 2013 г.
Но него го интересуват едни други цифри и той не се свени да си го признае.
"Осем години бях в Арсенал и започнах да печеля добре едва в последните четири от тях. Така стана, защото заплатата ми много се вдигна, но и защото осъзнах какъв прахосник съм бил до момента", отчете Сонг в интервю през миналата година.
"За цялото ми време в Арсенал не успях да спестя дори 100 хил. паунда, а хората си мислеха, че сигурно съм милионер".
"Когато Барселона ми предложи договор, видях колко ще изкарвам и въобще не се замислих. Смятах, че жена ми и децата трябва да живеят комфортно, когато кариерата ми свърши".
"Срещнах се със спортния директор на Барса и той ми каза, че няма да играя много мачове, но въобще не ми пукаше - знаех, че ще стана милионер".
"Винаги съм казвал, че младеж на 20 с Ферари е беден, защото на 20 все още не си постигнал нищо. Но мъж на 50 с Бентли е човек, който заслужава уважение", разяснява своето верую Алекс Сонг.
Докато прибираше парите от Барселона, халфът изкара и два сезона под наем в Уест Хем, после беше освободен и премина в Рубин Казан, където също припечели добра сума без да играе много.
В националния отбор на Камерун се запомни с една хулиганска проява на Мондиал 2014, когато беше изгонен за удар срещу хърватина Марио Манджукич.
Още в началото на следващата година Сонг се отказа от националния си тим, сърдит че не е повикан за Купата на африканските нации.
Клубната му кариера пък продължи да върви надолу и той отиде в швейцарския Сион, но там пък беше освободен, защото отказа да намали заплатата си в началото на пандемията от коронавирус.
Цели девет месеца полузащитникът беше без отбор и очевидно Арта Солар 7 беше последен шанс за него да се завърне към играта някъде, където счита, че е достатъчно добре мотивиран финансово.
След като помогна за една титла на отбора, 34-годишният Сонг ще опита да донесе такава и през тази кампания, в която тимът му засега е начело в класирането.
Последната глава от неговата футболна история явно все още не е написана - но каквато и да е тя, Алекс Сонг ще бъде запомнен като чудак, който можеше да постигне повече, но сякаш просто не пожела да го направи.
