Барселона се завърна към корените си и постоянно дава поле за изява на най-талантливите таланти от академията си, без значение от възрастта им.
Сезонът със сигурност не бе това, което феновете очакваха, но по отношение на ефективността на прочутата школа Ла Масия едва ли има две мнения - фабриката за футболисти работи на пълни обороти.
Видя се и в неделното Ел класико, в което Ламин Ямал бе избран за играч на мача.
На осминафиналите в Шампионската лига срещу Наполи през март треньорът Шави пусна няколко момчета под 18-годишна възраст, които дебютираха в надпреварата. Фермин Лопес пък влезе от резервната скамейка и отбеляза и като цяло каталунските младоци оставиха отлично впечатление.
Ямал със сигурност се откроява, но в никакъв случай не е само той. Пау Кубарси дава заявка за нещо голямо, а Ектор Форт и Марк Гиу също получават възможности.
Съберете всичко това заедно и ще стигнете до извода, че в Ла Масия всичко върви по ноти. Така великата футболна академия се завърна с гръм и трясък и въпреки че каталунците ще останат с празни ръце през сезона, перспективите за бъдещето са отлични.
Пионерът Пеп Гуардиола
Ла Масия винаги е била продуктивно място и получи голям приоритет, когато Пеп Гуардиола пое кормилото през 2008 г. Отборът, който наследи тогава, включваше редица топ играчи от академията - Лионел Меси, Карлес Пуйол, Андреас Иниеста, Шави и Виктор Валдес съставляваха ядрото му.
Гуардиола даде път на Серхио Бускетс и Тиаго Алкантара и върна обратно Жерар Пике от Манчестър Юнайтед още през първото си лято на "Камп Ноу".
Така до 2009-а Пеп имаше състав с подчертано каталунско присъствие, а звездите на тима му бяха и гръбнакът на доминиращия национален отбор на Испания. "Тики-така" се превърна в запазена марка на Барса, а талантите от Ла Масия сякаш носеха този стил в кръвта си.
Бартомеу и тъмните години
Но това скоро се промени. Жоан Лапорта бе повел първоначалното възраждане на академията, но новият президент Джосеп Бартомеу, който пое управлението през 2014-а, не продължи започнатата стратегия.
Неговото управление се определяше не само с ужасното управление на финансите, но и с разхвърляната трансферна политика. Не че нямаше и добри попадения, след като по негово време дойдоха Луис Суарес и Иван Ракитич, но бяха взети и някои катастрофални решения на пазара. Спомнете си Усман Дембеле, Антоан Гризман, Филипе Коутиньо и Малкълм - все качествени играчи, които така и не се приспособиха към отбора.
Междувременно Неймар напусна, за да заиграе за ПСЖ, а Луис Енрике се оттегли от треньорския пост.
На всичко отгоре и в Ла Масия утихна. Сержи Роберто си проправи път към първия отбор, но без достатъчно свежа кръв от академията Барса продължи да харчи безумно. Финансовата криза се задълбочаваше, за да се стигне до най-големия удар и напускането на Меси през 2021-ва.
В очакване на Новия Меси
Години наред Барса чакаше следващото голямо явление от академията си, а още преди напускането на Меси се бе развила мания за намирането на Новия Лео, който да наследи диригентската палка от него.
Боян Къркич беше първият посочен, но бързо изчезна от светлината на прожекторите. След това се заредиха Джовани дос Сантос, Рики Пуиг, Жерар Деулофеу, Таке Кубо, Шави Симонс... И още, и още.
Беше истинско проклятие за не един и двама да бъдат сравнявани с великия аржентинец, но това не само че не ги доближаваше до него, а ги смазваше психически.
Промяната при Куман
Нещата обаче се промениха значително под ръководството на Роналд Куман. Нидерландският мениджър, част от "дрийм тийма" на Йохан Кройф в началото на 90-те години на миналия век, публично се скара с Лапорта.
И все пак, въпреки нестабилните отношения между двамата, президентът остана непоколебим по отношение на Ла Масия и постоянно възхваляваше талантите ѝ. Момчета от школата играеха редовно за отбора, но това не беше достатъчно за Куман да оцелее на горещия стол и беше уволнен в края на 2021-ва.
Периодът на бившия съотборник на Христо Стоичков няма да бъде запомнен с успехи на терена, но определено остави добро наследство заради някои важни решения, които взе. Лишен от финансова подкрепа, Куман разчиташе на академията и наложи Ансу Фати, даде дебют на Гави и привлече Педри от Лас Палмас.
Барса може и да не спечелил много под негово ръководство, но треньорът доказа, че в Ла Масия отново кипи живот.
Шави и бебетата му
Шави Ернандес се яви естествен продължител на делото на Куман, след като се сблъска с някои от същите ограничаващи фактори, които тормозеха и предшественика му. Без Меси и без достатъчно пари, с които да го замени, треньорът беше принуден да проявява творчество.
Бившият възпитаник на Ла Масия нямаше друг избор, освен да се обърне към младостта. Гави, Педри, Ансу Фати и Алехандро Балде станаха ключови части от отбора му, докато други чакаха да настъпи и техният момент.
И през настоящия сезон свежата кръв изигра още по-важна роля. Ямал се утвърди като най-обещаващият млад талант в световния футбол и засега се справя блестящо с тежестта на сравненията с Меси.
Фермин Лопес също си проправи път в основната група, изпълнен с енергия. Кубарси се чувства повече от удобно в централната зона на защитата, което се видя и при брилянтното му представяне срещу Килиан Мбапе в Шампионската лига.
Шави скоро ще си тръгне, но направи много за разцвета на Ла Масия. 15 професионални дебюта на юноши на клуба по негово време ще е нещо, което ще се помни. Неговият стил може да и не е "завръщането към ДНК-то на Барса", което Ернандес обеща на встъпителната си пресконференция, но той изпълни своята роля, за да гарантира, че академията отново е водеща сила на футболната карта.
Колко далеч могат да стигнат?
Сега Барселона като клуб е изправен пред трудната задача да премине гладко през това, което следва. Реал Мадрид процъфтява с млад отбор, към който скоро ще се присъединят Килиан Мбапе и Ендрик. Говори се и за Алфонсо Дейвис от Байерн Мюнхен.
От другата страна на барикадата е Барса с многобройните си проблеми от най-различно естество.
Нещата стават още по-трудни с треньорската несигурност в каталунския гранд. От седмици се твърди, че клубът ще опита всичко по силите си, за да убеди Шави да остане, а той доказа, че трудно ще се намери друг, който с такава лекота и така успешно да дава път на младите.
Откъдето и да го погледнем, Барса е в несигурно положение. Но напук на финансовите си несгоди, клубът несъмнено ще се опита да си осигури някой и друг качествен трансфер, за да е конкурентен на вечния съперник.
Но най-важното е, че коминчето на Ла Масия отново пуши с пълна сила и ако процесът продължи, завръщането на "блауганас" на върха може да е по-скорошно от очакваното. И то с момчета собствено производство - сбъдната мечта за запалянковците и завръщане към ДНК-то.
