Това е историята на един футболист, който се отдалечава от спорта след неуспеха си на топ ниво - но който има щастието да се завърне към това, което обича и да открие себе си на неочаквано място.
Сам Хюсън изминава пътя от скамейката на Манчестър Юнайтед до работата във фабрика, но сега е носител на няколко трофея в Исландия и след над 10 години в страната на гейзерите, няма никакви планове да се връща в родината си.
Полузащитникът се присъединява към академията на Юнайтед още на 9 години и се издига в юношеските групи, за да стигне до капитанската лента при 18-годишните и да изведе отбора си до финал за младежката ФА Къп през 2007 г.
Финалът е загубен от Ливърпул, но въпреки това развитието на Хюсън е забележително и изглежда, че той има бъдеще на "Олд Трафорд".
През следващия сезон младият талант подписва първия си професионален договор с Юнайтед и заиграва редовно във втория отбор, стига и до представителния тим през декември 2007-а.
Сър Алекс Фъргюсън вика Хюсън за двубоя от Шампионската лига срещу Рома в груповата фаза, но го оставя на скамейката и така халфът не записва нито една минута с екипа на първия отбор.
През следващия сезон той остава във втория тим, а после е преотстъпен на скромните Херфорд и Бъри, преди договорът му да изтече и Юнайтед да се откаже от него.
Тогава Сам Хюсън е едва на 21 г., но се налага да преодолее разочарованието и да продължи някак кариерата си.
Играчът избира да подпише с петодивизионния Олтринкам няколко месеца по-късно, а преживяното след напускането на "Олд Трафорд" е добър урок за всеки млад футболист, борещ се за мястото си в голямата игра.
"Беше голям шок да напусна Юнайтед, защото бях изкарал там над 10 години и общо взето не познавах нищо друго във футбола, освен този клуб. Но знаех, че един ден това може да се случи, ако не успея да пробия в първия отбор", разказва Хюсън.
"Имах множество дребни контузии, когато напуснах Юнайтед и това никак не помогна като си търсех нов клуб. Мой приятел работеше в една фабрика и ме помоли да помогна, а аз се съгласих - просто за да видя дали е за мен".
"Работата не ми беше проблем, но пък ми даде нова мотивация да се върна към футбола. Подписах с Олтринкам, защото имах нужда да играя и да си върна формата след контузиите. Наслаждавах се на времето си там, това е прекрасен клуб".
Хюсън така и не получава реален шанс в Юнайтед, но си спомня с добро времената в школата, където се състезава в една възрастова група с хора като Том Клевърли и Дани Уелбек.
"Мечтата на всяко дете е да бъде футболист, особено в голям отбор като Манчестър Юнайтед. И при мен беше така, беше голяма привилегия да съм капитан във финала на ФА Къп при младежите. Това е много престижен турнир в нашата възрастова група, а Юнайтед традиционно се представя добре в него".
"Когато разбрах, че съм избран в състава за мача с Рома, естествено, че изпитах страхотно чувство. Бях работил именно за този момент и знаех, че ще е много ценен опит да прекарам време с първия отбор", спомня си още Хюсън.
Той има прекрасни впечатления от първия тим на манчестърския гранд в този най-обещаващ период от своя футболен път.
"Да, звездите в състава ме приеха много добре и помагаха на младите момчета да се интегрират в групата".
Освен че вече е обвързан с професионален договор, по това време Сам Хюсън дебютира и за националния отбор на Англия до 19 години.
"Това беше моментът, в който бях най-горд, семейството ми също. Да играя за страната си е нещо, което исках да направя, откакто бях малко момче".
Макар че търпеливо очаква шанс от Фъргюсън, той така и не идва, а вместо това Сам се пробва в мъжкия футбол в периодите си под наем.
"Полезно е да те преотстъпят, помага ти да се развиеш като футболист, защото играеш срещу доказани професионалисти седмица след седмица - а в резервните състави случаят невинаги е такъв", отчита Хюсън.
"Така успях да добия рутина и да науча повече за футбола, там играта беше различна, с повече физика и бързина. Няма кой да те чака да се адаптираш. Аз се наслаждавах на преживяването, макар че голяма част от моята игра е базирана на това топката да е на земята".
Периодът след "Олд Трафорд" не е лесен, но кара Сам Хюсън да вземе радикално решение и да напусне страната си.
След като известно време е без отбор и после изкарва 6 месеца в Олтринкам, той изненадващо се насочва към Исландия и към базирания в Рейкявик тим Фрам.
В "ледената страна" Хюсън намира точното си място, там идват титлите, успехите и не на последно място - любовта.
Два сезона и половина във Фрам (с една Купа на Исландия на сметката му) са последвани от успешен период във ФХ Хапнарфьордюр, с който англичанинът печели две титли на Исландия, Купата на лигата и Суперкупата на страната.
Отново там Хюсън среща своята исландска приятелка и докато е в третия си местен клуб Гриндавик, става баща за първи път.
Но как въобще се стига до заминаването му на север?
"По онова време един агент ми се обади да ме пита дали искам да отида да играя там. Имах нужда от нещо различно и вълнуващо, така че не се замислих много. Реших, че дори да не проработи, ще насъбера допълнителен опит".
"Вече от години съм тук и свикнах с начина на живот. Най-големите ми постижения са не само спечелването на еквивалента на ФА Къп, но и титлите, които за малко щяха да станат три поредни".
Днес Сам Хюсън е щастлив далеч от "Олд Трафорд" и от големия футбол.
Дотук той изпълнява заканата си да не се връща в Англия и макар че вече е на 34 години, остава активен като играещ треньор на третодивизионния Тротур Рейкявик.
А дори да не го е осъзнавал в онзи момент, именно раздялата с Манчестър Юнайтед явно го е отвела на правилния път в живота.
