Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Карим преди Реал: Боготвореше Роналдо, писа на любимия си рапър в затвора и искаше да се откаже още на 15

Карим преди Реал: Боготвореше Роналдо, писа на любимия си рапър в затвора и искаше да се откаже още на 15

Той за пръв път пристига на "Бернабеу" през ноември 2005 г., когато Реал Мадрид домакинства на неговия Лион в Шампионската лига.

Треньорър Жерар Улие го е взел в Мадрид като награда за това, че е асистирал на Силвен Вилтор, след като се е появил като резерва срещу Рен и Аячо.

Само че тогава Карим Бензема трябва да се задоволи единствено с място на пейката - просто Лион играе само с един нападател и разполага с Джон Карю и Фред на позицията. 

Младият и все още недоказан Бензема, даже ненавършил 18 години, има привилегията да бъде в най-силния отбор във Франция, но ролята на резерва не го удовлетворява. Той вече вижда как неговите съотборници в юношеския национален отбор на страната (и шампиони на юношеското Евро 2004) Жереми Менез и Самир Насри играят по-редовно в своите отбори.

Но след мача на "Сантяго Бернабеу", Улие и президентът на Лион Олас ободряват Карим със специален подарък - фланелка с автограф от Феномена Роналдо, големия идол от детството на Бензема. Още тогава, когато си тръгва от Мадрид, талантът си казва: "Един ден аз ще играя тук".

17 години по-късно французинът вече е легенда на Реал. Но пътят до осъществяването на мечтата е дълъг и започва в района Брон в покрайнините на Лион, където футболът се преплита с престъпността.

През 2009-а именно в Брон пристига самият Флорентино Перес, за да се спре пред една светлокафява къща на улица "Юрий Гагарин". В тази къща семейството на Бензема се е установило още през 70-те.

"Канеха ме от Манчестър Юнайтед, Байерн, Милан и Интер, но Мадрид е уникален, всички искат да отидат там", казва Карим. "Когато дойде в Брон, президентът Перес говори с мен на френски и ме убеди, че наистина ме иска. Не можех да откажа, Реал Мадрид беше мечтата ми".

Карим Бензема може би изобщо нямаше да стане футболист без помощта на Анри Баяда, един от шефовете на първия клуб на таланта Брон Терайон. 

През 1994-та Хафид Бензема отива при Анри и се оплаква, че кварталният отбор не иска да вземе 8-годишния му син, защото сезонът вече е в разгара си и съставът е изцяло окомплектован.

Анри е виждал, че малкият Карим всекидневно прекарва часове наред с топката и решава да му помогне. Притеснява се, че в противен случай живеещото в скромен квартал момче от алжирски произход може да тръгне по лош път.

Същото притеснение изпитва и баща му, затова настоява Карим отрано да заиграе в истински отбор. Още преди това момчето се е готвило по най-добрия начин - с мачове на улицата срещу по-големи деца.

"На 4-5-6 години играех с по-големи и по-едри противници. За да съм им равностоен, трябваше бързо да добавя техника и скорост към играта си. Бяха много ценни преживявания", осъзнава футболистът, който е сред най-малките от общо 9-те деца в семейството.

Един от първите му треньори в Брон Терайон си спомня, че в началото Бензема обича не само да вкарва във вратата, но и да спасява удари, даже сам се нарича "Ван дер Сар" на името на легендарния нидерландски страж.

А понякога, когато няма срещу кого друг да играе, майка му Малика застава на вратата и му помага да тренира ударите си от далечно разстояние. 

Още 9-годишен Карим се мести в академията на Лион и в началото пътува за тренировките и мачовете от къщи, а на 14 вече се мести в пансион в града.

Това се случва в разрез с правилата, които предвиждат само деца, живеещи на над 40 км от Лион да бъдат настанявани. Брон е само на 3 км и това предполага Карим да си остане вкъщи - но и тук основна е ролята на баща му, който счита, че е опасно за детето да остане в изпълнения с престъпност район в покрайнините. 

В тези години тийнейджърът е доста изолиран и затворен, често остава на резервната скамейка и на 15 даже обмисля да се откаже от футбола.

Скоро обаче духът му е повдигнат от треньора Арман Гаридо, който му се доверява и го подготвя за мъжкия футбол. Физиката на младежа се подобрява и на 16-17 Бензема качва 12 сантиметра от ръста си.

Тръгвайки по пътя на звездната слава, играчът не забравя приятелите си от детството, а след като напуска родния си град, не си създава кой знае колко много нови приятелства.

Сред изключенията е рапърът Роф, на когото Бензема е фен още преди двамата да се запознаят. 

Агентът на футболиста ги запознава и те заформят толкова близко приятелство, че Карим даже праща писма на Роф в затвора, когато рапърът се оказва зад решетките.

В онези години се заражда вражда между Бензема и друг от големите таланти на Лион, Хатем Бен Арфа.

Бен Арфа разполага с блестящи качества, но е с взривоопасен характер и му липсва дисциплина. Благодарение на своята психика, Бензема излиза от ситуацията по-силен, докато конкурентът му започва да се чувства излишен в Лион и на 21 години прави скандален трансфер във врага Олимпик Марсилия.

Бензема е далеч по-уравновесен и не бърза да напуска Лион, защото има още много какво да научи при "хлапетата".

Само две седмици след като получава екипа с автограф на Роналдо, той открива головата си сметка в Шампионската лига срещу Розенборг.

"Наистина обожаваше Роналдо и опитваше да копира играта му", разказва Жерар Улие. "Говореше много и с Жуниньо Пернамбукано, прекарваше часове в усъвършенстване на ударите си заедно с вратаря Реми Веркутр. Аз развих в него умението да бъде отборен играч".

Улие изиграва важна роля, когато през 2006-а се появява възможността Бензема да бъде привлечен от Тотнъм. 

Треньорът трябва да се постарае доста, за да обясни на баща му, че нападателят не е готов за Англия и трябва да почака. "В резултат, той остана и през втората година от моя престой се разви значително", категоричен е Улие.

"Карим вече активно се интересуваше от тактика и ме слушаше ентусиазирано. Обясних му, че го пускам по левия фланг (като Тиери Анри), за да му е удобно често да стреля с десния крак".

През ноември 2006 г. Раймон Доменек праща първа повиквателна на Бензема за мъжкия национален отбор. По същото време един друг нападател и бъдещ негов съотборник в Реал, Гонсало Игуаин, отхвърля поканата на Франция и решава да играе за Аржентина.

Карим отново трябва да прояви известно търпение, тъй като поради контузия не успява да дебютира за "петлите" още тогава. Няколко месеца по-късно той изиграва първия си мач и вкарва победен гол срещу Австрия, а превръщането му в звезда вече не е никак далеч във времето.

"Той комбинираше срамежливост с вътрешна увереност", припомня си своите начални впечатления от Бензема неговият биограф Арно Рамзи. "В първото си интервю с мен разказваше как от малък си е лепял плакати на Роналдо по стените. Каза и че мечтае за "Златната топка".

Бензема може вече да е в късен етап от кариерата си, но не се отдалечава от тази мечта, а тъкмо напротив.

Той се радва на най-резултатния си сезон и изглежда по-близо от всякога до "Златната топка" - точно 20 години, след като тя за последно беше спечелена от неговия голям идол.

   

Най-четените