Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Недоволството на Винисиус и големият риск пред Анчелоти през този сезон

Треньорът изисква от Винисиус да влезе в роля, която е по-нетипична за него и в която той по-трудно ще блести по същия начин, както преди. Затова недоволството на звездата може да се превърне в голям проблем през сезона Снимка: Getty Images
Треньорът изисква от Винисиус да влезе в роля, която е по-нетипична за него и в която той по-трудно ще блести по същия начин, както преди. Затова недоволството на звездата може да се превърне в голям проблем през сезона

През този сезон Карло Анчелоти ще има труден за решаване проблем със звездата си Винисиус Жуниор.

Най-брилянтният футболист на Реал Мадрид беше навикан от своя треньор при победата с 3:1 над Алмерия във втория кръг на Ла Лига - но не това е големият казус между двамата.

Нито пък е такъв проблем понякога невъздържаното отношение на Винисиус към арбитрите, темпераментът му в мачовете или провокациите, на които е подложен от противникови футболисти и фенове.

Не, главоблъсканицата пред Анчелоти е, че неговата нова схема просто не е подходяща за бързото като светкавица бразилско крило.

Наставникът трябваше да промени начина на игра на Реал, за да се справи по някакъв начин с непредвидената загуба на Карим Бензема и да използва богатия избор от халфове на свое разположение.

Но често решаването на един проблем води до възникване на други и в случая ходовете на италианеца изправят Винисиус пред трудности, за които той не е подготвен.

Съвременните футболни схеми, особено тези на топ клубовете, няма как да бъдат изчерпателно описани с няколко кратки фрази. Но ако трябва да щрихираме идеята на Анчелоти в момента - Мадрид играе с двама чисти нападатели, Винисиус и Родриго. Зад тях полузащитата е доста подвижна, но често оперира във форма на диамант с новото попълнение Джуд Белингам като №10 и даже понякога като фалшива деветка.

Английският национал очевидно е поощряван да се включва смело в нападение и да чака подавания зад гърба на защитата, вместо да организира играта от по-задни позиции, както правеше в Борусия Дортмунд. Затова и кариерата му на "Бернабеу" започна гръмко с три гола и една асистенция в два официални мача.

Естествено, ключовото тук е, че тази схема е много флуидна и играчите имат голяма свобода на действие къде и как да се движат.

Особено тези в предни позиции често се позиционират инстинктивно и търсят пространствата, а Анчелоти е известен с това, че не обича да налага ограничения на футболистите. 

Но макар че дотук това флуидно 4-4-2 носи немалко позитиви на Реал, в него Винисиус Жуниор далеч не е толкова ефективен и това пролича както в предсезонните контроли, така и в двата мача от новото първенство срещу Атлетик Билбао и Алмерия.

Когато бразилецът беше неизменно по лявото крило при предишното 4-3-3, той обичайно беше охраняван основно от един човек (десния бек на противника), можеше да получи топката с лице към вратата, да си освободи пространство и да демонстрира невероятния си дрибъл.

Защитниците постоянно бяха изправени пред тежкия избор дали да опитат да го затворят и да рискуват да бъдат преодолени заради неговата скорост, или да се отдръпнат назад и да му оставят пространство за завършващ пас или удар.

В момента обаче Винисиус е в по-централна роля, не носи такава заплаха за противника и не се чувства особено комфортно. Той вече често е пазен от двамата централни защитници или дори от някой от халфовете, получава много повече топки с гръб към вратата на тесни пространства и несравнимо по-рядко има възможността да се насочи към вратата с топка в краката в опасна зона.

Човекът, който наистина може да блести в новата схема, е Белингам - заради възможността му да чака удобния момент за включване, да се движи между линиите и да подбира най-опасните позиции между халфовете и нападателите.

Видяхме всичко това илюстрирано при втория гол на Реал срещу Алмерия, когато англичанинът разигра в центъра и се включи внезапно напред, за да се възползва от центриране на Тони Кроос.

Това са моментите, в които идеята на Карло Анчелоти за Реал през този сезон си проличава най-ясно, но засега позитивите идват за сметка на приноса на Винисиус.

Звездата все пак не пропусна да се разпише срещу Алмерия, след като получи от Белингам на границата на наказателното поле и отправи най-красивия удар, който видяхме досега в първите кръгове на испанското първенство. 

С тази проява Винисиус даде индикации, че може да блести и в центъра на атаката, а логичното беше треньорът да го поощри за повече такива моменти.

Анчелоти обаче вече го беше навикал пред камерите по-рано в двубоя и после обясни причината.

Проблемът дойде от друга особеност на променената схема.

Фран Гарсия, новият ляв бек на мадридчани, има поставена задача да атакува смело по фланга и често да се оказва в ролята на ляво крило.

Това още повече блокира всякаква възможност на Винисиус да се връща в предишната си роля - Гарсия окупира пространствата, където преди оперираше самият той.

А ако бразилецът си позволи да прави рискови неща и загуби топката някъде в тази зона, съперникът веднага може да се възползва и да атакува оголения фланг, като нито самият Винисиус, нито Фран Гарсия ще имат време да помогнат в отбрана.

Затова Анчелоти викна Винисиус при себе си в средата на първото полувреме, за да го порицае и да му напомни да е много по-внимателен с топката. 

Младият Фран Гарсия, все още пълен новак в Реал, няма опита да реагира достатъчно бързо в такива ситуации и затова Карлето изисква по-сигурна игра от тези около него.

"Не тръгвай постоянно на самостоятелни пробиви, опитай да комбинираш в предни позиции" - треньорските указания към Винисиус бяха от този тип, но той отговори ядосано и определено не беше щастлив от тях.

"Наистина бях недоволен, че Вини ненужно загуби топката", обясни след двубоя 64-годишният Анчелоти.

"Той ми отвърна, а аз повторих, че не трябваше да губим контрола върху топката. По никакъв начин не искам да ограничавам неговия гений - понякога той трябва да поема рискове. Но в онзи момент бях ядосан. Друг път ме впечатлява с решенията си и това става много по-често от случаите, когато ме разочарова".

Познавайки стила на Винисиус обаче, неговият темперамент често диктува играта му и ако той е фрустриран заради променената роля и по-малкото шансове да блести, верните му решения на терена ще намалеят.

Рискът е звездата да направи крачка назад в развитието си в сравнение с последните два сезона, когато се превърна в далеч по-зрял и смъртоносен за противниците футболист - с големия принос на по-опитните в състава, и особено на Карим Бензема.

Вини е много близък с партньора си в атака и свой сънародник Родриго, но самият Родриго също е далеч от типичен централен нападател и не прави ситуацията по-лесна.

Той със сигурност не е човекът, който може да обработи топката с гръб към вратата, да се пребори със защитник на гърба си и да намери Винисиус на добра позиция.

Двамата са по-скоро с профил на флангови футболисти и по принуда са превърнати в нападателна двойка.

А доколко партньорството им ще сработи точно в тази конфигурация още не е ясно. Но Реал някак трябва да компенсира отсъствието на Бензема, който се отчете с общо 97 гола и асистенции в предните две години. 

За целта е нужен сериозен принос на поне няколко от останалите атакуващи играчи, както и нови тактически решения. Карлето показа, че не се страхува от промените и експериментите с цел да измъкне най-доброто от наличния състав.

И докато резултатите са добри, въпросното 4-4-2 на Анчелоти с диамант в центъра няма да бъде поставяно под съмнение. А от Винисиус ще се иска да се адаптира максимално бързо към променената роля и новите задачи на терена - в името на отбора.

Но независимо доколко ще си проличава, недоволството на звездата най-вероятно ще расте. 

А при първите лоши резултати ще се появят критики към схемата и към представянето на Винисиус. Затова Анчелоти трябва да е готов с някакъв план Б, може би с включването на взетия през това лято Хоселу като типичен централен нападател и връщането на бразилеца плътно на крилото.

Италианецът знае как да управлява съблекалня, пълна със значими фигури, наясно е и че недоволство на звезда като Винисиус е твърде взривоопасно за целия състав. 

Решението на проблема обаче не е лесно за откриване и от това как ще се справи наставникът с този казус вероятно ще зависи целият сезон на "Белия балет" - сезон, който е и последен за Анчелоти на "Сантяго Бернабеу".

 

Най-четените