Той е човекът, който съживи Милан и даде надежди на привържениците, че най-тежките години на клуба са зад гърба им.
Славният клуб от Милано, който преди се определяше по своите евроуспехи, беше забравил какво е да чуеш химна на Шампионската лига на "Сан Сиро". Но Стефано Пиоли изведе "росонерите" до първо класиране в най-престижния европейски клубен турнир от 8 г. насам, накара червено-черната част на града да мечтае отново и за титла на Италия.
Дори това обаче не спасява Пиоли от суровата родителска критика.
Ако и този сезон Милан приключи без трофей, майката на треньора няма да пропусне да му напомни, че той още не е вдигнал нито една купа за две десетилетия в професията.
"Със сигурност. Да, със сигурност ще ми го напомни", казва Пиоли с искрена усмивка. "И така и трябва да е. Във всяко семейство има един по-строг и един по-мек. Баща ми беше по-мекият, майка ми винаги е строгата. Така трябва да бъде, така можеш да извлечеш най-доброто от някого".
Разговор за родителските подходи изглежда като необходима стъпка за вникването в треньорския стил на Пиоли.
Просто няма как да е случайно, че толкова много от неговите играчи го описват като бащинска фигура - от халфа на Милан Сандро Тонали, та до нашумелия нападател на Фиорентина Душан Влахович.
"Наистина опитвам да погледна под повърхността. Да виждам някого не само в качеството му на футболист, но да достигна и до самия човек. Макар че това са млади хора, които бихме определили като щастливци, те си остават едни младежи с техните животи, емоционални изблици, техните връзки и трудности".
Не си мислете обаче, че Стефано Пиоли е човек, който разглезва играчите си. Самият той смята, че е повече като майка си.
"Суров съм, особено когато спра да виждам капацитет за постоянно развитие. Не толерирам посредствеността. И не бих позволил да спрем с усилията си да се подобряваме", отсича треньорът.
"Ако виждам играчи, които са взискателни към себе си, които се развиват заради отношението си и положения труд, тогава ставам не чак приятел, но давам позитивна подкрепа. Когато не виждам тази степен на усилия, трябва да изисквам повече".
Вече изглежда безумно далеч времето, когато тифозите на Милан посрещнаха на нож Пиоли, защото го считаха за посредствен треньор без значими успехи, който на всичкото отгоре беше водил градския съперник Интер и беше известен като фен на "нерадзурите".
Наставникът беше уволняван от почти всеки свой бивш отбор - включително Болоня, Лацио и Интер. А във Фиорентина просто изпревари ръководството, което така или иначе смяташе да го изпъди.
Пиоли обаче се оказа точният човек в точния момент за Милан. Оказа се подходящият треньор, който да интегрира, наставлява и възпитава нови футболисти в период, когато "росонерите" решиха да извършат мащабно освежаване на състава.
Преди бившият защитник да бъде назначен през октомври 2019 г., клубът мина през серия от рокади и неуспешни начинания, след като беше продаден от дългогодишния си собственик Силвио Берлускони.
Не липсваха абсолютно хаотични трансферни периоди и например през лятото на 2018-а бяха пръснати близо 100 млн. евро за играчи, които изобщо не се задържаха.
Едва в последните три години се наблюдава по-последователна селекционна политика на търсене на млади таланти, които да се развиват покрай отдавна доказали се ветерани като Златан Ибрахимович.
Стефано Пиоли наследи група от футболисти, на която не липсваше потенциал - Франк Кесие и Исмаел Бенасер в полузащитата, Тео Ернандес на левия бек, Джанлуиджи Донарума на вратата.
Когато бяха заедно на терена обаче, те не изглеждаха никак обещаващо при предшественика на Пиоли Марко Джампаоло, изкарал само седем мача на поста.
Първият триумф на Пиоли беше в нещо простичко - да напомни на младите момчета да се забавляват на терена.
Той се засмива, когато е запитан защо неговият 22-годишен нападател Рафаел Леао дриблира между защитниците с усмивка на лицето.
"В началото това малко ме притесняваше. По-късно осъзнах, че е нещо, което му идва естествено, докато играе. И стана някак красиво. Красиво е да бъдеш себе си".
"Фундаментално е да умееш да се забавляваш на терена. Това е нещо, към което се стремим. Опитваме да бъдем възможно най-сериозни, отдадени и професионални, но футболът е страст и удоволствие. Когато тренираш много млади момчета, имаш нужда те да влагат ентусиазма си на терена".
Ирония на съдбата е, че Стефано Пиоли трябваше да бъде просто временен треньор и да бъде заменен от Ралф Рангник през лятото на 2020 г.
Днес обаче Рангник е временният вариант в Манчестър Юнайтед, докато Пиоли успя да спечели ръководството на Милан, да си извоюва постоянен договор и да ги убеди да го подкрепят с нови инвестиции.
Просто резултатите толкова много се подобриха, че треньорът не можеше да бъде оставен да си тръгне.
Милан завърши предходния сезон втори зад съседите си от Интер и в момента е на същата позиция - остава плътно зад градския съперник и изглежда до последно ще го преследва за първото място.
В началото на седмицата "росонерите" пропуснаха шанса да излязат начело след една трудна за проумяване загуба от Специя у дома.
Милан отбеляза късен победен гол, но той не беше зачетен, защото вместо да даде авантаж, реферът избърза да отсъди нарушение в полза на домакините точно когато топката вече влизаше във вратата на Специя.
Така вместо Милан да вкара, в следващата атака отборът допусна гол и загуби.
Трудно е да се намери по-болезнен начин да претърпиш поражение, но треньорът вижда позитивното в реакцията на своите футболисти, които поеха отговорност за резултата, а не се оправдаваха със съдията (поднесъл им своите извинения по-късно).
"Поведението на играчите ми беше невероятно", изтъква Пиоли. "Те показаха уважение към спортните ценности и към един човек, който допусна грешка. В спорта всички правим грешки. И това не трябва да ни кара да се мислим за нещо повече или по-малко от всеки друг".
Следващият мач на Милан е домакинство на Ювентус, а после идва и дербито с Интер.
За Пиоли Дерби дела Мадонина е важен, но не и решаващ момент.
Той си поставя конкретната цел Милан да надгради върху онези 79 т., които спечели миналата кампания.
Надява се и на по-добро представяне в Шампионската лига, където отборът завърши последен в тежка група с Ливърпул, Атлетико Мадрид и Порто.
"Моите млади играчи се развиват добре", смята той. "Но скоро ще дойде времето да спрем да ги наричаме млади играчи и просто да гледаме на тях като на футболисти, готови да се състезават на определено ниво".
Стефано Пиоли определено е родител с високи очаквания.
И щом майка му все още може да го порицава след толкова много години, съставът му няма как да очаква каквото и да е щадящо отношение.
