Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Един "галактико", който... продава цигари

Един "галактико", който... продава цигари

Мостолес не е особено красиво място. Особено за испанските стандарти. В него живеят около 200 хил. души и се намира на 20 км от Мадрид. Почти всички пътуват всеки ден до столицата, където работят. Мостолес е популярен най-вече заради най-славния си син. Тук е роден Икер Касияс, дългогодишен капитан на Реал.

В стария център има музей, мол, театър и многобройни криволичещи улици с магазинчета. Пълно е също с кафенета и ресторанти. Типични за района са магазинчетата за цигари, където продавачите винаги философстват със своите клиенти. Ако сте заклет пушач и искате да преживеете един специален час, може да си купите лично от носител на Шампионската лига. Казва се Оскар Минамбрес. Моля? Оскар кой?

Този човек беше един от "галактикос" на Реал и делеше една съблекалня с Роналдо, Раул, Зидан и компания. Считаха го за огромен талант, който ще блести в националния отбор на Испания. Но здравето се оказа препъникамък в кариерата на Минамбрес. Заклетият непушач и семейството му "останаха над водата" единствено заради продажбата на цигари.

Тъжната историята на Минамбрес всъщност не започва толкова тъжно.

Роден е във Фуенлабрада, влюбен във футбола и Реал. Още като съвсем малък Оскар влиза в академията на "кралете". Имаше всичко, което е необходимо за крило - владеене на топката, дрибъл, прецизно центриране и отговорна игра в дефанзивен план.

След като мина през третия отбор и резервите тийнейджърът подписа професионален договор с Реал през 2000 година. Дебютът му е за Купата на краля срещу Толедо. Беше едва на 19. Дори като юноша на клуба никога пътят до място в отбора не е лесен. Флорентино Перес точно бе поел диригентската палка на "Сантяго Бернабеу". Босът взриви "Ел Класико", открадвайки Луиш Фиго от Барселона. През лятото на 2001-ва купи Зинедин Зидан от Ювентус за рекордните тогава 73,5 млн. евро. Целта на Перес бе да преобърне съдбата на Реал. Клубът трябваше да става все по-голям, все по-могъщ - финансово и спортно-технически. Принципът бе прост - каквото не се купува с пари, се купува с много пари.

Минамбрес не отговаряше на профила на звезда, но тренираше с най-големите.

През сезон 2001/02 получи шанс да се покаже. Първо дебютира в Примера дивисион, а после и в Шампионската лига. Оскар изигра четири мача в турнира на милионерите, а в три от тях бе на терена пълни 90 минути. При победите срещу Порто и Спарта Прага крилото демонстрира запазената си марка - по една перфектна асистенция. Треньорът Висенте дел Боске гледаше на него и като на дубльор на десния бек Мичел Салгадо.

Президентът Перес искаше Реал да се показва на света като смес между суперзвезди и местни таланти. От Зинедин Зидан до Франсиско Павон. Точно Минамбрес бе второто момче, което хващаше окото заедно с Павон. Но когато Шампионската лига навлизаше в решителни етапи, Дел Боске забравяше за младите. Когато Зизу вкара може би най-красивия гол в турнира на финала срещу Леверкузен (2:1) на стадион "Хемпдън Парк" в Глазгоу, Оскар не беше по бял екип, а в черен костюм. При награждаването обаче не беше забравен. Покойният вече Ленарт Йохансон, тогава президент на УЕФА, сложи златен медал на врата му.

В този момент кариерата на Минамбрес изглеждаше покрита с рози. По пътя към шампионската титла в Испания участва в 16 мача. А беше само на 22. Искаше толкова много да се докаже. Тренираше все повече и повече, а коляното все повече и повече го болеше. Стискаше зъби и мълчеше.

Но тялото му явно не беше създадено за такива натоварвания.

"Животът ми се превърна в смес от различни неща - години по-късно призна Минамбрес. - Напрежението ми показваше, че трябва да работя повече. Коляното обаче категорично ме спираше за натоварването, необходимо за професионален футболист."

Оскар се консултира с десетки лекари. Никой не успя да му помогне. В следващите три години Минамбрес изигра още... три мача за Реал, който в същото време беше привлякъл Дейвид Бекъм и Роналдо.

"Бяхме невероятен отбор - спомня си Минамбрес. - Още не мога да повярвам, че бях в една съблекалня с Роналдо, Зидан и Раул."

Футболистът категорично не искаше да се отказва от любовта си. За да спаси кариерата си, отиде под наем в Еспаньол през сезон 2004/05. В каталунския тим изигра пет мача - последните в живота му. Болеше го и коляното, и сърцето. Две години търпя болката и направи последен опит за футбол - в трета дивизия с Еркулес. Мечтата да бъде звезда на Реал вече беше умряла, но искаше на всяка цена да продължи. Времената без редовни тренировки съвсем го бяха променили.

"Отидох в Аликанте с най-голямото въодушевление на света - спомня си Минамбрес. - Още на първата тренировка коляното ми се възпали. На втората - пак, на третата - пак. Трябваше да призная пред себе си, че колкото и да опитвам, нямам повече шанс."

Минамбрес сложи край на кариерата си. След 42 мача и два паметни трофея.

"Много е тежко да спреш да играеш на 26 години - отчита Оскар. - Истински ужас е една контузия да те погуби така."

Никога Минамбрес не е получавал голяма заплата в Реал. Малкото спестени пари загуби в неуспешни имотни инвестиции. Принуди се да продаде скъпата къща в Боадияде Монте, но парите пак не му стигнаха. Трябваше и професия, за да храни съпругата и двете си деца. Така взе решение да изкара лиценз за продавач на тютюн и започна да работи - от 8:00 ч. до 20:00 ч. Всеки ден!

"Станах продавач на цигари, защото спешно ми трябваше начин да изкарвам пари - обяснява Минамбрес. - Винаги съм бил противник на пушенето, но от някъде трябваше да получавам заплата. Със сигурност не е професията, за която съм си мечтал, но за момента е ок. Трябва да гледам семейството си и да опитам да поставя живота си в релси. Ще дойде време и за нещо ново."

От години Минамбрес не е стъпвал на футболен стадион. Понякога играе тенис. Не обича да гледа мачове и по телевизията. Защото винаги си казва "ами ако не беше..." Ясно какво - проклетата контузия.

"Боли ме, защото не знам колко далече можех да стигна", завършва Оскар своята тъжна история, която не започва никак тъжно.

   

Най-четените