В момента Унай Емери се радва на такъв огромен успех като мениджър на Астън Вила, че кара футболните анализатори на Острова да преосмислят цялата му кариера дотук.
И най-вече да оценят по различен начин неговия период в Арсенал, откъдето той си тръгна охулен, подигран и напълно отписан за английския футбол.
Вчера Емери постигна авторитетна победа с 1:0 над своя бивш отбор, а това беше 15-и пореден домакински успех на Астън Вила под негово ръководство.
Триумфът дойде само няколко дни след победата над шампиона Манчестър Сити със същия резултат. "Виланите" летят високо и са само на 2 т. от върха в класирането, затова мечтата им за класиране в зона "Шампионска лига" изглежда все по-реална.
Ако тя се осъществи, това ще е първо завръщане на тима в турнира на шампионите от сезон 1982/83, когато Астън Вила завоюва КЕШ.
С испанеца начело подвигът е възможен, защото той трансформира напълно Вила, откакто пое отбора от Стивън Джерард през октомври миналата година.
През календарната 2023 г. само Сити (83) е спечелил повече точки от Астън Вила (78), а без съмнение в момента Унай Емери е един от топ треньорите в първенството.
Начинът, по който "гражданите" бяха надиграни през седмицата, рядко може да се види срещу отбор на Пеп Гуардиола. Играчите на Емери печелят със смел, модерен, комбинативен и задружен футбол, и то без да разполагат с някакви големи звезди.
Но можеше ли 52-годишният Емери да осъществи нещо подобно на "Емирейтс", твърде голямо ли беше за него напрежението или той се оказа жертва на обстоятелствата?
През лятото на 2018-а треньорът имаше неблагодарната задача да наследи Арсен Венгер, който водеше Арсенал близо 22 години и в последните няколко от тях тимът се срина сериозно.
"Артилеристите" изоставаха все повече от най-добрите в Англия и Емери беше човекът, натоварен да ги поведе отново към върховете. Испанецът записа третия най-висок процент победи в клубната история (55%) и достигна финал в Лига Европа, но когато си отиде през ноември 2019-а репутацията му беше срината.
Наставникът беше впечатлил шефовете на "Емирейтс" в интервюто си за работа със своите задълбочени знания за юношите от академията и с плана си за тяхното развитие в първия тим.
Тогава детайлите в неговата презентация се бяха оказали решаващи, за да бъде предпочетен пред Микел Артета - както и успехите му със Севиля в Лига Европа и трите поредни трофея от надпреварата.
Неприятната изненада след назначението на Емери беше откритието колко незадоволителни са комуникационните му умения.
Пред медиите испанецът използваше преводач, но се опитваше неизменно да общува на английски със състава си, а познанията му по езика и произношението му будеха присмех.
Дългите видеоанализи, които провеждаше, пък се оказваха изтощителни за футболистите.
Все пак началният период на Емери даде предостатъчно поводи за оптимизъм и след загубите от Сити и Челси на старта, Арсенал направи серия от 22 двубоя без загуба.
"Върнахме си нашия Арсенал", скандираше публиката по време на едно гостуване на Фулъм, когато стилът на игра беше истинска радост за окото и напомняше на добрите времена при Венгер.
"Топчиите" задържаха този импулс до последните 5 кръга, в които се сринаха и спечелиха само 4 т., за да изпуснат мястото си в топ 4 за сметка на Тотнъм.
Унай Емери така и не се възстанови от този срив и неговият Арсенал повече не тръгна нагоре.
Финалът в Лига Европа беше шанс за нещо значимо на европейската сцена в любимия турнир на треньора - но тимът беше разбит тежко с 4:1 от Челси.
През лятото ръководството отпусна пари за рекордна покупка в лицето на Никола Пепе, който се оказа един от най-големите трансферни провали.
Всичко позитивно в играта на Арсенал продължаваше да се изпарява през есента и след една поредица от 7 двубоя без победа Емери беше уволнен.
В края атмосферата около мениджъра беше абсолютно токсична. Медиите го осмиваха, играчите не го слушаха, привържениците го ненавиждаха.
Английският на Емери не се подобряваше, видеоанализите му се бяха превърнали в мъчение, а тъкмо пробилият в състава Букайо Сака призна, че понякога не разбира треньора и предпочита да си общува с помощника Фреди Люнгберг.
Източници от клуба свидетелстваха, че Унай Емери така и не се е сближил със служителите на Арсенал и не е запомнил имената на някои от тях.
В края той беше загубил всякаква представа коя е най-добрата му единайсеторка и правеше постоянни промени в търсене на някакъв работещ вариант.
Съблекалнята обаче просто не беше на негова страна, както се беше случило и при предишната му работа в Пари Сен Жермен.
Последвалите събития в Арсенал подсказват, че проблемът вероятно е бил в самата съблекалня.
Микел Артета беше назначен през декември 2019 г., спечели Купата на Англия само 9 месеца по-късно и с натрупания авторитет разчисти състава от трудни характери като Месут Йозил, Уилиан, Шкодран Мустафи и Пиер-Емерик Обамеянг.
Артета даже получи допълнителна власт върху селекцията в клуба, а на Емери най-вероятно много му се е искало да срещне същото доверие.
Може би, ако беше спечелил Лига Европа или беше завършил в топ 4, той щеше да си заслужи нещо подобно.
Но истината е, че беше допълнително затрудняван и от фактори извън неговия контрол.
В края на ерата на Арсен Венгер в Арсенал съществуваше борба за власт и сложно движение на пластовете, докато клубът не придоби по-модерна структура.
Тогавашният директор Иван Газидис правеше постепенни промени и назначи девет нови шефове на департаменти с цел разширяване на експертизата, вместо упование основно на един човек по модела "Венгер".
За три години служителите в спортното звено станаха три пъти повече. Но когато Емери беше прекарал едва няколко месеца в отбора, Газидис обяви, че напуска, за да отиде в Милан.
Собствениците от семейство Крьонке все още бяха твърде далеч от клубните дела, а назначените от Газидис шефове се бореха да наложат своите визии.
Трансферната политика се превърна в голям проблем, защото нямаше единна идея как да бъде осъществена тя.
Самият Емери допълнително се компрометира като настоя за катастрофалния януарски трансфер на Денис Суарес. Когато по-късно треньорът настояваше за Уилфред Заха вместо Никола Пепе, вече нямаше кой да го слуша.
Постепенно клубната структура в Арсенал се изясни и стабилизира, а Джош Крьонке се зае много по-сериозно да направлява процесите.
Но това се случи твърде късно за Емери, който се оказа жертва на цялата нестабилност наоколо.
"В Арсенал трябваше първо човек да събори стените, което е тежък труд, а после да започне да изгражда отново", обясни впоследствие наставникът.
Когато се завърна в Ла Лига и пое Виляреал, Емери бързо напомни с какви качества разполага и спечели Лига Европа за четвърти път.
Нюкасъл искаше да го назначи, но той не се съгласи и по-късно прие офертата на Астън Вила.
На "Вила Парк" испанецът се вписа идеално от самото начало - докато в Арсенал явно беше грешният човек в грешния момент.
