Около българската компания Telerik не спира да се шуми.
За най-големия софтуерен разработчик в България отново се говори като за някакво прекрасно изключение, като за някакъв нелогично добър пример на фона на почти всичко останало у нас.
И има защо. Само за последната година дружеството регистрира приходи от 60 млн. долара (според Wall Street Journal) и 20% растеж на клиентите. През съществуването си досега то е осигурило работа на над 700 души само в България, създаде офиси в САЩ (Пало Алто, Бостън и Остин), Великобритания, Германия, Дания, Австралия и Индия, и откри собствена академия за обучение на специалисти у нас.
Тази седмица постигнатото от Telerik беше оценено на 262,5 млн. долара. За тази сума американците от Progress Software Corporation придобиха компанията в една от най-големите сделки в българската корпоративна история за фирма, създадена и развита изцяло от българи - както и в най-скъпата софтуерна сделка в Централна и Източна Европа в историята.
Защо Telerik струва толкова?
Компанията създава инструменти за разработчици на мобилни и уеб апликации, предимно потребителски интерфейси, и за 12 години съществуване успя да си изгради огромна общност от над 1.4 млн. разработчици, които разчитат на нейните продукти и поддържат доброто й име. Най-голямата част от приходите й идва от Щатите, а около половината й продажби се извършват онлайн.
Сега всичко изградено от компанията ще бъде използвано от Progress Software, като и двете страни вече признаха, че считат, че се допълват идеално като продукти и като канали за продажби и маркетинг.
Американците извършиха най-голямата сделка в историята си, за да придобият Telerik и да й дадат възможност да достигне до техния пазар от над 4 млн. потребители на платформата на Progress, използвана и от 47 хил. компании в цял свят.
Но как един малък софийски стартъп се превърна в световен играч на софтуерния пазар, който редовно бива обявяван и за един от най-добрите работодатели у нас?
Историята за четиримата млади българи, създали компанията, е разказвана неведнъж и вероятно ще бъде разказвана още дълго. Съоснователите Светозар Георгиев, Васил Терзиев и Бойко Яръмов се запознават като студенти, но след това всеки започва напълно различна кариера. Впоследствие по стечение на обстоятелствата се събират в софтуерната фирма SwiftPro, където срещат и четвъртия създател на Telerik - програмиста Христо Косев. Той е единственият IT професионалист сред четиримата, докато изпълнителните директори Светозар Георгиев и Васил Терзиев например имат дипломи за бизнес администрация.
Те оформят екип, който цели да стартира бърз бизнес и софтуерът им се струва подходящ - "Печелиш бързо, също бързо разбираш, ако тръгнеш да се проваляш", както обяснява Светозар Георгиев. Първоначалните им планове са да бъдат типична аутсорсинг фирма за създаване на софтуер, но бързо осъзнават, че това не е точната концепция. А Васил Терзиев разказва, че тогава, през 2002 г. в България, „Хората не искаха да плащат за нищо виртуално. Ако не можеш да го пипнеш, не струваше нищо".
Изправени до стената, те пробват да превърнат в продукт един от експерименталните проекти на програмиста Христо Косев. Тогава Косев им дава ултиматум: „Момчета, оттук нататък имате три седмици да продадете първия лиценз. Ако не го направите, аз си събирам багажа и си отивам при родителите".
„Очевидно това щеше да е краят на нашия бизнес, защото тогава имахме само един разработчик", смее се днес Терзиев, когато разказва историята в лекция в Станфордския университет.
Но в тогавашната кризисна ситуация изпълнителните директори Светозар Георгиев и Васил Терзиев са принудени да впрегнат всичките си маркетингови умения и след две седмици успяват да продадат лиценз на една швейцарска компания, после на една американска и след още 4-5 седмици вече усещат, че са си извоювали възможността да изградят някакъв бизнес.
Започват да правят продукти и да привличат десетки, после стотици, после хиляди клиенти. Разрастването им се случва твърде бързо и основен проблем се оказва справянето с увеличаващите се мащаби.
Вследствие на развитието Telerik е една от малкото български фирми, които закупуват западни компании като датската ЕQATEC, а преди това и щатските NimblePros, ArtOfTest и германската Vanatec. Тя придобива и отделни продукти като JustCode от немската компания Omicore и Fiddler Web Debugger от разработчика Ерик Лоурънс, който също се присъединява към нея. На работа се привличат и известни софтуерни инженери, а бройката на офисите в чужбина става внушителна.
Но има и по-важни неща от статистиките. Васил Терзиев признава, че за него едно от основните постижения си остава фактът, че след 12 години с останалите основатели все още са заедно и все още са приятели.
А изпълнителният директор на Progress Software Фил Пийд сравни дуета Васил Терзиев и Светозар Георгиев начело на Telerik с Джон Ленън и Пол Макартни. И то с увереността, че техните фенове тепърва ще се увеличават още повече.
Това ще го има ли в часовете по родолюбие? Или там ще е само как сме били преди 1000 години на 3 морета за малко, а тия тука от Телерик ще са някакви дето са се ояли с 200 милиона
поздравления от все сърце.Напред и на горе пожелавм
"Апликации"?!?! Риъли? ПРИЛОЖЕНИЯТА им да не би да изрязват сами цветни листчета и да ги лепят върху листове хартия? Или само правят шаблони, макар че отворковците сигурно им казват "патърни" може би.... Ей, аман, от неграмотност и посредственост!
Гюлеметов Извинявай, ама били разяснил какво означава да прибират печалбите в чужбина? Какво влагате в това някой като си върти бизнеса "да изнася печалбата"?
Не да цъкате минуси бе, шушумиги, обяснете с прости думи какво значи някой "да си изнася печалбата" ? Тя да не е ваша неговата печалба, та държите сметка кой къде я внася или изнася?
Оня, що се праиш на застрелян, бе мамин? Ще обясня не на теб, на други дето биха го прочели. Когато печалбата от дадена дейност се харчи в страната, в която е получена, това създава косвена полза за всички в тази страна. Със тези пари, се осигурява поминък на някого другиго, който ще спечели от дейността си. Ако ти например, спечелиш 1 милион и с него си купиш къща, от това ще спечели архитекта и проектантите, които ще ти направят проекта, строителите които ще ти я построят, предприятията произвели материалите за нея и обзавеждането ти и куп други по веригата. Ти, със твоя милион печалба, ще създадеш поминък за известно време на други твои сънародници. Те пък от своя страна, ако има достатъчно като теб, също ще спечелят и утре биха купили нещо от теб, т.е. ти също ще спечелиш от това, че те са добре. В момента, в който ти изнесеш печалбата си извън страната, независимо дали като пари или купувайки си Бугати Вейрон или купувайки имот на Кайманите, ти прехвърляш печалбата там и създаваш подобна на гореописаната верига другаде. А тук веригата се къса и остават едни бедни, едвам свързващи двата края сънародници, за които единствена мечта ще бъде да напуснат територията. Колкото повече печалба се изнася навън, толкова повече мизерия остава вътре.
А били оставил на мен аз да определям твоята печалба (т.е. заплата) къде да я харчиш? Ти искаш в тая страна, аз ти казвам - не, в оная. Ти искаш в тоя магази, аз ти казвам, не, в оня. За какво да идва някой тук да развива милионен бизнес и да плаща данъци, като някой такъв като теб ще му каже къде да си харчи парите после? Ми може българските архитекти да не го кефят и да иска пакистански архитект да му проектира вилата. На теб ли да дава отчет? Той си е платил данъците, както и ти, и не си ти тоя дето да казва кой къде да си харчи заработеното. Чат ли си ?
Още нещо, несвързано с Оня дето живее с майка си. Човекът е обществено животно. Ние живеем в общества и трябва да се съобразяваме със себеподобните си. Не може всеки да прави каквото си иска. Винаги в едно общество има граници на свободата. Общественият интерес не е механичен сбор от индивидуалните интереси. В противовес на либерстките възгледи, моите са, че не бива да ти се позволява да правиш каквото си искаш. Това, че печалбата е твоя, съвсем не значи че можеш да си правиш с нея, каквото решиш. За това е държавата - да поставя ограничения, в полза на обществото. Видно е в примера, който дадох, че обществото няма полза от изнасяне на печалбите извън него. Ерго, работа на политиците е да намерят баланса между експроприирането на печалбите ни (и отказа ни да се занимаваме с каквото и да е) и изсмукването и изнасянето на всички богатства навън.
"Това, че печалбата е твоя, съвсем не значи че можеш да си правиш с нея, каквото решиш. За това е държавата - да поставя ограничения, в полза на обществото. Видно е в примера, който дадох, че обществото няма полза от изнасяне на печалбите извън него." О Боже, Той наистина си го мисли това. "В полза на обшеството" го опитаха вече в СССР и стадаха милиони. Ти ли решаваш кое е в полза на обществото? Защо трябва да вярвам на твоите виждания за "справедливост"? Щеше да ми е смешно, ако такива като теб не бяха ОПАСНИ.
Оня Дето Го Трият | 26.10.201416:15 Оня, аз доколкото знам, тези Американски компании (вкл. вече тази) създават работни мести в България и плащат данъците си в България. Достатъчно помагат на Българската икономика. Но не, не е достатъчно. Собствениците им трябвало да си харчат спечелените пари в България Шрайка и Боби, Опитайте се да прокарате такова законодателство и вижте какви ще са последствията. Всички чужди фирми ще се изтеглят от България. Може би не съзнавате, че всяко действие има свите последствия. Да, много сте опасни за България.
Гюлеметов Абе, кандидат-депутате, я обясни на нас простия електорат откъде-накъде ти ще казваш на някой собственик на компания къде да си харчи печалбата? Той си е изработил парите и си е платил данъците. Кой си ти, та да казваш на някой къде да си харчи парите? Плащаш данъци ли? Ами и той си е ги е платил. Ти не работеше ли в някаква френска фабрика там в Руси? Ако наложиш тия правила на собственика и, той на секундата ще си закрие бизнеса тук и работното ти място, а ти ходи при Шраика да ти търси работа после.....като трол/ Това поне и двамата го можете
Шрайка | 26.10.201416:19 " В противовес на либерстките възгледи, моите са, че не бива да ти се позволява да правиш каквото си искаш. Това, че печалбата е твоя, съвсем не значи че можеш да си правиш с нея, каквото решиш." Ти тоя малоумен коментар на какъв компютър го написа? И кой ти позволи да изнасяш печалба от България като си купи корейски лаптоп питам аз? Пита ли някой от нас как да похарчиш заплатата си или направо отиде и го купи, щото парите си били твой и си си ги изработил (с тролене тук) ? Защо изнесе пари от България към чужда корейска фирма питам аз ? И как така ти определяш на хора с милионен бизнес какво да правят, а твоите 300 лв. от тролене не даваш да казваме къде да се похарчат за благото на обществото?
"В полза на обшеството" го опитаха вече в СССР --------------------------------------------------------------- Ролинс, на твоето му се казва "фалшива дуалност". Не съществуват само двата полюса - "всичко в полза на обществото", както проповядваха (но не правеха) комунистите, и другият "всичко само за себе си, другите не ме интересуват". Не случайно написах, че трябва да се намери баланса между двете. Това е "тънката работа". И двете крайности са вредни. Това е и основното, което (би трябвало да) различава отделните партии. И не, както нито само ти, така и нито само аз ще решим, кой какво има право да прави. И отново подчертавам, че общият интерес не е механичен сбор от частните интереси. Нещо не виждам навалица от чужди фирми да създават производство тук, така че не ме плаши, как търгашите като ЕРП-тата и супермаркетите ще си заминат. А кой е опасен и кой не за България, си личи от 45+25 години. България умря, само дето още не сме получили смъртния акт.
Не разбрах защо Шрайка иска да определя къде някой с милионен бизнес да си харчи заработеното, а не дава аз да определям къде Шрайка да си харчи неговото. Защо? Ами ако Шрайка се изкуши да си купи корейски телефон или германска кола какво става с клетия български производител? Изнася се печалба от държавата Ще бъде ли любезен Шрайка да ни обясни защо сам си харчи заплатата без да ни се отчита?
Ти тоя малоумен коментар ... -------------------------------------- Понеже поддръжниците на либерастите пращят от акъл, за това помогнаха и помагат на бившите комунистически номенклатурчици и на разни Гад Зеевци да присвоят, разпродадат, задушат и унищожат българската икономика. Да стигнем до национална катастрофа, каквато не сме преживявали никога. Относно въпросната компания - радвам се, че българи са успяли да създадат нещо стойностно, но не се радвам, че го продават. Не се радвам, че някой в Бедфорд, ще определя бъдещето на компанията, не се радвам, че печалбата ще заминава другаде, не се радвам и защото обикновено подобна покупка цели да погълне конкурента. Ще се радвам, ако "Прогрес" запази поне сегашните работни места. Както се казва, а дано, ама надали.