Тълпата, която се е събрала в Ийст Гринстед, представлява странна гледка: повечето от хората носят пластмасови очила със стърчащи от тях дълги антени. Те очевидно игнорират всичко наоколо и сякаш гледат в празното пространство.
Въпреки това, те реагират като тълпа на футболен мач - издават възклицания и викат заедно, реагирайки на невидимо за околните събитие.
Внезапно малък дрон изхвърча от дърветата отдясно, спуска се рязко през храсталака и каца сред пръст и листа.
Следват овации от зрителите с очила и малко ръкопляскания.
Това е светът на състезанията с дронове от първо лице.
Става дума за дейност, която се намира в неясно дефинираната територия между хоби за посветени и нов масов спорт.
С превръщането на дроновете във все по-популярен феномен, състезателни отбори вече се появяват по цял свят.
Всеки, който приема това занимание насериозно, независимо дали става дума за пилот или зрител не наблюдава от разстояние. Вместо това използва закрепени за дроновете камери и специални видео-очила, с които вижда света от перспективата на дрона - нещо, което все повече става известно като "състезание от първо лице" (FPV).
Що се отнася до състезателните терени за дронове, то дългото 100 метра пространство в Ийст Гринстед определено изглежда провинциално.
Вместо склад или паркинг, FPV League - една от първите британски организации за състезания с дронове - е решила да очертае машрут за състезанията през ивица от дървета, разположени по стръмен хълм.
Пистата е твърде тясна, за да могат да се състезават дроновете рамо до рамо, така че вместо това те се надпреварват поотделно - за време.
Всеки пилот плаща такса от 10 лири и получава право да направи четири обиколки на пистата, като победителят взема събрания награден фонд.
Само на няколкостотин метра разстояние има полета и открито небе, но тук маршрутът почти се губи сред дърветата, с остри завои, стръмни наклони и дори миниатюрна клисура - всички те предвидени да подложат на изпитание уменията на пилотите за фино боравене с роторите.
"Една четвърт от хората завършиха обиколките на пистата до момента", казва Томас Гриър, 25-годишен мрежов инженер от Глазгоу, ръководещ FPV League. "Това е повече, отколкото очаквах".
Според него, въпреки че няколко от участниците в състезанието - първото, проведено от новосформираната FPV League - са професионални пилоти, които се занимават с професионално заснемане от дронове, те все още се затрудняват от този тип прецизно състезателно пилотиране.
"Трябва да имате добър усет за пространството и да знаете точно колко широк е вашият дрон. Няма смисъл да си мислите "Да, мога да мина през тази цепнатина", ако забравяте за перките".
Състезателите са без изключение мъже на различна възраст, облечени предимно в тениски, с дънки или бермуди.
Повечето от тях работят в компютърния бизнес на най-различни длъжности. Всички те се състезават с малки, специално изработени дронове, конструирани на база дълга 25 см X-образна карбонова рамка, с четири перки по ъглите.
Въпреки че видео-очилата им позволяват да пилотират отвсякъде, сегашното състезание има специална оградена зона в средата на пистата за пилотите, където те сядат на столове за пикник и смешно се накланят настрани, докато управляват дроновете си - все едно участват в ожесточена надпревара в Mario Kart.
"Донякъде е като видеоигра, но не е виртуално", казва Брадли Остин, 23-годишен FPV състезател, който си изкарва прехраната като преподавател по дизайн за видеоигри.
"В играта се разбиваш, презареждаш, разбиваш се, презареждаш. Ако обаче разбиеш дрона си, трябва да го събереш и да го запоиш отново - така че изпитваш мощен прилив на адреналин при мисълта, че устройството, в което си инвестирал 600 лири, може да се разбие в дърво".
Разбиването е и постоянна заплаха, и общо удоволствие при FPV състезанията.
Някои дронове се заплитат в клони на дървета, други се омотават в храсти, някои отскачат от камъни, а доста отказват още преди да са пресекли стартовата линия, като се забиват в земята сред облак от листа и прах.
Титлата за най-добро разбиване принадлежи на пилот, който е успял да заклещи дрона си между две дървета (точно както прогнозираше Гриър).
Когато състезанието приключва и организаторите обявяват, че "небето е чисто", той и няколко други пилоти се насочват към мястото на засядането на дрона, за да снимат летателния апарат отпред и отзад и за да го обявят за "разбиване на деня".
Въпреки че при този конкретен удар дронът е непокътнат, често между състезанията се налагат доста ремонтни работи.
Отгоре на хълма до състезателната писта, в зелената градина на някогашна внушителна къща, има беседка, в която се съхраняват зарядни утройства и резервни части. Там има и оградена област за пилоти, които тестват в движение направените от тях корекции и поправки.
Повече време се прекарва в модификации на дроновете, отколкото в реални състезания, но надпреварата с квадрокоптери върви с огромни количества подробности "за посветени", които вълнуват пилотите. Неща като скорост на разрежданена батериите, или правилният начин за балансиране на перките са тези, които се обсъждат и изпробват.
Има ли реален потенциал за "олимпиада на дроновете"?
Подобно на много ентусиасти, чиито интереси изведнъж биват възприети от масите, пилотите на квадрокоптери говорят с особена комбинация от присмех и гордост, когато обсъждат масовото възприемане на дроновете.
Те са раздразнени от идеята, че сега и децата могат да си купуват снабдени с камери DJI Phantom дронове, с които "да надзъртат при съседите," но с лекота се шегуват за шансовете да има "олимпиада на дроновете", като донякъде оставят усещането, че всъщност са сериозни.
Те също така, официално, не обичат да наричат "играчките" си дронове и предпочитат понятието "квадрокоптер". Все пак, наложилото се масово название, е трудно за преодоляване.
При въпроса колко струва човек да се захване с този спорт, един от пилотите отговаря през смях: "Какво искате - официалната цена, или тази, която назоваваме пред съпругите ни?" (Атмосферата около палатката за зареждане е дружелюбна и открита, но там има само мъже - виждаме само една жена зрител, и нито една жена пилот).
Той казва, че въпреки че можете да започнете със спорта и със струващ 150 лири мини-квадрокоптер, след като купите и видео-очилата, предавател, зарядно, резервни батерии и друго разнообразно оборудване, общите разходи достигат около 600 британски лири.
Естествено, както казва друг пилот, това е само за един дрон, а ентусиастите обикновено притежават повече от един, с различни размери на рамката и конфигурации от перки.
"Трябва да видите правилата на състезанията", казва той.
"Правилният брой дронове, които да притежавате, е n+1... Те се размножават, даже се саморазмножават".
Победителят в днешното състезание изглежда особено шикозен, с елегантно окабеляване, с зелена, подобна на насекомо, антена и централна камера, която му придава вид на симпатичен циклоп.
Той принадлежи на Доминик Клифтън, софтуерен инженер, който също така проектира и средството за контрол на полета на дронове (с отворен код), използвано от много от присъстващите пилоти.
Докато той приема наградата за по най-бърз полет, състезанието изведнъж започва да изглежда официално.
Има овации и снимки, а Гриър изнася кратка реч, в която благодари на участниците и на спонсорите - британски доставчик на части за дронове, наречен RadioC.
Популярна тема за разговори е дали FPV състезанията с дронове ще наберат още по-голяма популярност.
Няколко организации вече са поели инициативата и са се самообявили за "официална лига" за съответната държава или регион, но що се отнася до спорта, FPV състезанията с дронове все още изглеждат приятно безгрижни.
Някои хора може да ги отхвърлят като аматьорски, но сред гъстата растителност на гората в Ийст Гринстед, те изглеждат достъпни и гостоприемни.
Гриър казва, че за момента повече се интересува от промяна на възприятията за този тип летателни апарати, отколкото от това да се превръща в Сеп Блатер на света на дроновете.
"Накъде ще поемат нещата за в бъдеще, не знам - това е честният ми отговор", коментира Гриър. "За мен това е само хоби, но изглежда се справям добре с организацията".
Той допълва, че към края на юни ще занесе някои от дроновете и очилата на лигата до близко шоу по авиомоделизъм, за да даде възможност на незапознатите да ги разгледат отблизо.
"Ще дадем шанс на хората да пробват сами, да изпитат полета от перспективата на квадрокоптер", казва той.
"Ако им покажем колко забавно е и колко лесно е..." Той не довършва фразата.
За тези, които вече са се заинтересували от безпилотните летателни апарати, привлекателността на това да притежаваш и управляваш дрон говори сама за себе си.
