Наскоро бях на гости в Стокхолм, където се запознах с Миранда - ЛГБТ активист и майка на дете на възраст две години и половина. Използваме умишлено думата "дете", защото Миранда избира да отглежда детето си като "полово неутрално", което означава, че се опитва да го отгледа в среда, лишена от стереотипите, наложени от културата за половете.
Това изглежда като типично шведски модел. И не е странно, при условие, че шведското правителство раздава книгата "Всички трябва да бъдем феминисти" на Чимаманда Нгози Адичи на всички 16-годишни младежи в страната и насърчава шведските бащи да вземат 90 дни платен отпуск, за да помагат при отглеждането на всяко бебе.
Предвид този факт, не е изненадващо, че първото "полово неутрално" училище Egalia отвори врати именно в Стокхолм през 2010-та и беше финансирано с пари на общината.
И все пак отглеждането на "полово неутрални" деца не е специфично шведска идея.
Бек Лакстън и Кийран Купър са най-прочутите родители във Великобритания, отглеждащи "полово неутрални" деца. Те често говорят пред медиите по темата. Известно време те поддържаха блог, който обяснява концепцията на този тип грижа за децата.
Понастоящем двойката не желае медийно внимание.
В блога си Бек Лакстън пише, че те "случайно са се оказали в устата на всички медии, след като са дали невинно интервю пред приятел на приятел, който работел за Cambridge News" през януари 2012-та.
Днес съществуват доста Facebook групи за родители, които желаят да отглеждат децата си като "полово неутрални" - и там откривам Дани, който е склонен да разговаря с мен.
Дани от Дартфорд в Кент е родител на 5-годишно дете, което идентифицира като "аджендър" (аполово). Освен с Дани и Миранда, разговарях и с Лота Раялин - основателка на шведското полово неутрално училище Egalia - за това какво означава да отглеждаш детето си по този начин.
Според Миранда, както и според Дани, философията им като родители не звучи особено радикално.
"Идеите ми за половата идентичност бяха вече част от живота ми преди да родя, така че това просто беше продължение на нещата, в които вярвах и които практикувах", обяснява Дани.
Миранда споделя, че приема за феминистка концепция убеждението, че всички ние сме ограничени от половите роли и очакванията, които вървят в комплект с тези роли.
Според Дани, половата неутралност не е намиране на "средна територия" по отношение на пола, а предлагане на детето на избор да бъде каквото пожелае, без да се чувства задължено да избира розово или синьо.
"Обичаме всички цветове - обичаме дъгата", смее се Дани. "Светът е многоцветен".
За своите деца те се опитват да смесват играчки и дрехи, предназначени и за двата пола.
"Независимо дали детето ми иска да носи нещо розово или блуза със Супермен - няма проблем," обяснява Миранда. Което не звучи нещо твърде радикално, но според Дани хората често приемат малката Матилда за момче, когато носи синя блузка.
Това обаче не притеснява нито Дани, нито Матилда.
И Миранда, и Дани казват, че начинът, по който те са били отгледани, е повлиял за поведението им като родители.
Майката на Миранда е била донякъде "мъжкарана".
"Майка ми се притесняваше, че не й идва отвътре да прави момичешки неща с мен, така че активно ме водеше на балет и езда. Аз обаче мразех да ходя там". Майката на Дани е била различна: "Майка ми толкова обичаше червеното, че ме основно ме обличаше в този цвят. Тя не харесваше факта, че исках да съм с къса коса, но израснах в Източна Германия през 80-те години, така че не беше толкова голям проблем, колкото би бил във Великобритания сега".
Когато са открили, че са бременни, и двете жени са решили, че не желаят да знаят пола на детето си преди раждането. Миранда казва: "Забелязах, че когато хората научат, че си бременна, първият въпрос, който задават, е дали е момче или момиче. Честно казано, не ме вълнува - така че защо другите хора толкова държат да разберат какви са половите органи на детето ми?"
Миранда не нарича детето си "той" [han] или "тя" [hon], а използва джендър неутралното hen, което официално съществува в Швеция от миналата година.
Тя също така не използва традиционните местоимения, когато чете на детето.
"Историите в книгите за деца съдържат много клишета по отношение на половете, а аз искам детето ми да запомни героите и действията, без да ги свързва с конкретен пол".
Тя е дала на детето си унисекс име, така че то да не повлияе на усещането за пол. "Честна съм за това какво знам и какво не знам. Детето ми е само на две години и половина - колко може вече да се знае за пола му?", възкликва тя.
Критиците твърдят, че усилията, влагани в полово неутралното родителство, са неестествени - и че има реална биологична разлика между мъжете и жените, като тази разлика се проявява за първи път още преди раждането.
Миранда обаче счита, че освобождава детето си от половото идентифициране, което обществото налага на хората.
"Абсурдно е да се твърди, че половото поведение е напълно естествено - то е културен феномен. Представянето на мъжете и жените в историята е много различно и се опитвам да освободя детето си от този калъп".
"Хората казват, че налагам някакви догми на детето си, но всъщност не аз съм тази, която ги налага".
Лота Раялин, директор и основател на Egalia, разказва, че отношението към нея е било предимно враждебно, с много омраза и заплахи при откриването на училището. Сега очевидно омразата е изчезнала: "Дори има голям списък с чакащи за постъпване при нас", разказва тя.
Според нея Egalia подготвя децата за реалния свят. "Светът се променя много бързо: има много нетрадиционни семейства, и много деца израстват в семейства с двама бащи или две майки, а в традиционните семейства ролите на половете се променят. Подготвяме ги за това". Тя допълва, че много хора смятат, че няма играчки-коли в предучилищната група на Egalia. "Но защо да нямаме играчки-коли? Не ограничаваме никого. Намираме начин за игра с коли, който да заинтригува всеки".
Въпреки че живее в Стокхолм, детето на Миранда не посещава Egalia
"Мисля, че хората, които изпращат децата си в Egalia, имат нужда от помощ в отглеждането на децата си като полово неутрални. Детето ми и аз сме заобиколени от хора, които вече се идентифицират като "полово флуидни". Освен това предучилищната група е в Сьодермалм - богат бял квартал. Не искам детето ми да израства в среда, доминирана от бели хора".
Тя също така не очаква от детската градина, която е избрала, да се отнася към детето й като към полово неутрално: "Не съм утопист, но искам да предложа среда, където детето ми да се чувства свободно от половите роли".
Реакциите на философията им за родителството са разделени наполовина, твърди Дани: "Някои хора се съгласяват с мен, но други около мен игнорират принципите ми и продължават да купуват на Матилда момичешки неща".
Миранда от друга страна се възприема за вдъхновител на някои други родители
"Те започват да си задават въпроса защо желаят да научат пола на бебето си", коментира тя. Според нея основно по-старото поколение има трудности да възприеме нейния начин на живот. "Когато по-старите хора искат да направят комплимент на дете, той често се изразява под формата на полов стереотип. Казват неща като "Ти си голямото ми силно момче" или "Не си ли ти една наистина очарователна малка принцеса?".
Нейното семейство обаче уважава решенията й и се опитва да избягва такива обръщения към детето й. "Светът се променя и адаптира към новото възприятие за пола", обобщава тя. "Просто е нужно още време".
Половите характеристики се променят в историята. Например през 17 век френските аристократи мъже са си пудрили лицата и са носили перуки. Розовото също не е било считано за женски цвят. Всички са виждали портретът на Луи 14 със буклите и финтифлюшките.
Аз не съм против идеята за пол - пол си съществува. Но съм против половите стереотипи от сорта на "Момчетата трябва да се интересуват само от футбол, не и от балет и мода" Или "Жената трябва да върти домакинството". Жената може да бъде ако ще и трактористка или шлосерка - в социалистическа България имаше много такива случаи. А това че розовото е женски цвят е пълна простотия, характерна само за запада. Според фън шуй розовото като нюанс на червеното е активен Ян цвят, а синьото е пасивен Ин цвят. А на разпалените булгаристанци долу ще кажа ,че раждаемостта в Швеция е по-висока от тази в България, държавата е по-развита във всяко едно отношение и е сочена като една от най-добрите за отглеждане на деца. Затова там няма и демографска криза ,включително сред етническите шведи. А какво да кажем за езиците ,в които няма специфични за пола лични местоимения? Например на китайски и той и тя е "tā". А в азиатската култура като цяло женствеността при мъжете е често срещана и не се приема непременно като признак за хомосексуализъм. А идеята че човек може да заучава дадена сексуална ориентация издава пропуски в образованието.
Списък с полово-неутрални обръщения към дете: Ако е лошо: свиня, животно, гад , идиот, прасе, лайно, боклук Ако е добро: слънчице, съкровище, патенце, котенце.
И последен коментар: Някои се опитват да изкарат половата неутралност като нещо характерно за съвремието и свръх модерно, но това издава непознаване на историята. Всъщност андрогиноста има богата и дълга история и се среща във всички култури. Например Бодхисатвата - безполово същество от будитската митология. Катой - тайландските травестити, индийската каста Хиджра. Вече споменах за френските аристократи които са се гримирали и са носели високи токове и богато инкрустирани и бродирани одежди. Мъжете в древен Египет си слагали очна линия и перуки. Хомоеротизмът се среща често във класическата ислямска поезия и литература /Абу Нувас/, разбира се и прословутите древни гърци и римляни. А това което днес се счита за мъжествено - мускулите и спорта, през средновековието се е смятало за плебейски признак. Мускули са имали тези, които са се занимавали с физически труд, както и бели зъби защото не могат да си позволят захар и тен защото се излагат на слънце. Богатият човек е бил пълен, артрозен, мъртвешки блед и напудрен. Това което днес приемаме за мъжко облекло е плод на френската революция и отразява начина на обличане санкюлотите - долните прослойки от обществото. Богатите са носели копринени чорапи и кюлоти. Повечето неща, които приемаме за мъжественост са всъщност плод на модерната епоха. Прочетете този материал: http://www.momichetataotgrada.com/article/mzhete-makaroni-izkustvoto-na-mzhkiya-kostyum-prez-xviii-vek.html#.VwtiHzCLSUk
Появи се още едно полово неутрално детенце, тоя път с далекоизточен привкус. Както и далекозападното, отличаващо се с омраза към "разпалените булгаристанци". От които произхожда, но се срамува от което. И какви нови, революционни идеи ни предлага това детенце? Че при социализма имало жени трактористки. Имаше. В по-ново време има и щангистки - вместо да вдига онуй вдига щанги. Има даже и боксьорки, които могат да пребият мъжа си, а после да се чудят защо не ги ебава. (BtW, тази фонетична програма е правена от някой сексист - подчертава думите "щангистки" и "боксьорки" като неправилни.) Следва екскурзия по далечния и по-близък изток, с цитиране на разни транс тенденции, като елегантно пропуска китайската традиция да осакатяват момичешките крачета, за да останат малки. И нищо не загатва, че всички тези трансвестити и дегенерати не са отглеждани като нормални деца. Ожалване на френските аристократи - бледи, артрозни дебелаци с развалени от захарта зъби. Чунг, френските и други аристократи са трупали мускули с въртене на шпаги и ловни упражнения, а захарта влиза в менюто някъде към 17-18-ти в., дотогава са си подслаждали живота с мед. И след 100-150 години на захарна диета френската аристокрация се ояла дотам, че изпуснала юздите на управление и стигнала до гилотината. Капакът е силно развитата (неоспоримо) Швеция, където, видите ли, раждаемостта била по-висока от българската. Нищо чудно, за страна от която тръгна сексуалната революция, и която предлага прекрасни условия за отглеждане на деца. Само, че напоследък се появяват съмнения дали тази раждаемост не е малко като нашата - за сметка на чуждите включвания. Тук имаше статия за огромния превес на момчетата над момичетата тийнейджъри. И момчетата били рязани. Ще завърша с цитат от покойната си майка. "Въшката като се насмуче излиза на чело."
Чън, хайде само Китай не давай за пример. Мола та.
Аз гледам на половете от гледната точка на деконструкцията на Жак Дерида и постмодернизма и възприемам половете до голяма степен като бинарни опозиции, загубили легитимността си във съвременният дискурс. Въобще консерватизмът е отказ от мислене и е чист идеализъм - почива на догми и предразсъдъци, на метафизични глупости и недоказани неща. Въобще цялата човешка култура е една безсмислица и абсурд. "Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални." "Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт. " Албер Камю "Деконструкция на Опозициите Смисълът на „присъствието“, конструиран от полето на знанието, разчита изключително на системите на опозициите. В примера с медицината „наука“ е предпочитаният доминантен термин (присъствието), докато „магия“ е второстепенен термин, спрямо който се дефинира науката. Поставяйки се на „правилната“ страна на опозицията, науката конструира себе си като сфера на обективността и истината. Дерида твърди, че цялото мислене е изградено от такива условни актове на разделение. Така традиционно ние мислим в опозиции като частно/обществено, природа/култура, душа/тяло, обективно/субективно. Единият елемент от опозицията винаги се счита за по-низш, вторичен, а другият привилегирован като чисто, първично присъствие. Винаги има борба между двата елемента и това става почва за спор, интерпретация и доказателство. Аргументите относно природата на постмодернизма често действат по същия начин. Независимо дали са „за“ или „против“ постмодернизма, те винаги го свеждат — както и наименованието предполага — до връзката му с модернизма. По този начин модернизмът се превръща в едно единствено нещо, което се възприема ретроспективно от префиксът „пост“. В този процес модернизмът и постмодернизмът взаимно се определят. Една от основните задачи на деконструктивизма е да анализира механизмите, чрез които работят бинарните опозиции. По този начин целта е да се разкрие и критикува силата на по-широките структури, в които те са въплътени. Например: Много модернисти приемат бинарното противопоставяне между висока и масова култура. В тази опозиция масовата култура е чудовищната противоположност на високата култура. Високата отхвърля масовата като „чужда“, но въпреки това се нуждае от нея за определяне на собствената си идентичност. Малко или много и двете страни на опозицията съдържат същите характеристики – например високата култура е активна, ниската – пасивна. Така че „висока“ се определя единствено чрез това да не бъде „ниска“, тъй като и двете са онова, което не са, нито едно от тях няма самостоятелно съдържание. Има само диференциация. И ако високата култура няма съдържание, то няма и основание да господства над масовата. Така се извършва цялостна деконструкция. По същия начин можем да се опитаме да приложим подобен подход спрямо други бинарни опозиции като Запад-Изток, Добро-Зло, Тъмно-Светло, Цивилизовано-Примитивно, Ние-Те и „политическите“ възможности на деконструкцията стават понятни. По тази причина Дерида се оказва полезен за някои постколониални, както и феминистки теории."
>Какво точно ти говори ... "аджендър" Вече два пъти обясних какво точно означава за мен цялата статия. Дума "аджендър" в българския няма, интерпретацията ти си я избрал сам, аз предпочитам далеч по-практично да не се фокусирам върху субективното си възприятие на една единствена дума, от което да правя общи изводи за цялата статия, а точно обратното - да се опитам да разбера мотивацията на описаните родители и, в този контекст, да разсъждавам за употребяваните думи. Апропо, все още очаквам да цитираш къде в статията се споменава, че, например, физиологическите разлики между половете няма да се обяснява на детето, нито къде се казва, че детето ще се възпитава с идеята, че му липсва пол, полови органи и всички останали полови признаци, както и че ще му се налага идеята, че няма и не може да си избере полова идентичност. Цитати. Чакам ги. И, не, цитиране на една дума - "аджендър" - която дори не присъства в българския език, и то напълно извън контекста й, не върши никаква работа. Прояви малкото нужно достойнство да се замислиш защо. >грозно прикрити лични нападки Сори, не. В случая с коментара на Мануела, цинизмът на имплицитното предположение, че тия хора са просто богаташи, дето се правят на интересни, в недоверие и пълно отхвърляне на иначе ясно изразената им цел - загриженост за детето им - е крещящо очевиден (обективно наблюдение) и грозен (според личната ми субективна преценка). >ама защо реши ,че сичко което правят е достойно, честно, морално и пример за подражание Не съм. Грешна дуалност, която аз бих се засрамил, ако допуснех на твое място. Според Мануела излиза, че богатите не са способни никога да постъпват морално. Това критикувам аз. Не, изобщо не следва, че твърдя, че всичко, което правят богатите, е морално. Не го твърдя. Твърдя, че богатите също са способни на морални постъпки, противно на това, което Мануела каза.
Това не ми отговаря на въпроса. А и, освен ако не чета криво, никъде в статията не се споменава, че полът на детето ще бъде взет предвид. Макар че бих разбрал думите на цитираните горе Дани и Миранда, от написаното оставам с впечатление, че те са редуцирали пола до облекло и играчки - а с това не съм съгласен. Първата играчка, която съм поискал родителите ми да ми купят, е била ютия. Оставиха ме да ходя с дълга коса, въпреки че докато навърших петнайсет, ме бъркаха с момиче. Докато завърших гимназия, бях толкова кльощав, че изглеждах прозрачен. (Петдесет и четири кила при ръст от метър и осемдесет и три на деветнайсет години...) Намираха се хора да ме питат какъв мъж съм, та не се хващам да трупна малко мускули. (Вкл. учителката ми по физ. възп. в девети клас.) За никой от хората, на които държа, не е било проблем. Знам, че ако ми се беше наложило да изляза от някой гардероб, щяха да продължат да ме обичат, както преди това. Една огромна част от считаните за нормални за едно момче или мъж интереси винаги са били толкова далеч от мен, колкото изобщо е възможно - и това винаги е било напълно ОК за всички около мен. С други думи, би трябвало начинът, по който съм израснал, да е доста близо до това, за което говориш - само че "полово неутрален" не съм бил.
>Това не ми отговаря на въпроса Кой въпрос? Ако е "Какво точно ти говори ... 'аджендър'", вече казах - детайлно го описах вече два пъти. Не намирам за нужно да го правя трети път. >никъде в статията не се споменава, че полът на детето ще бъде взет предвид Предвид какво? Пише ли, че детето ще бъде възпитавано, че няма пол, и че няма/не може да си избере/няма да му позволят да си избере полова идентичност? Защото това звучи като да разбирате като намекнато в едната дума "аджендър", а аз все още не виждам конкретни думи в статията, които да го казват. И защо, по дяволите, мислиш, че историите от твоето детство имат каквото и да било общо към темата? >само че "полово неутрален" не съм бил Нито описаното в статията дете ще бъде "полово неутрално" по извратения начин, по който вие го разбирате - например, че ще му бъде налагано да се мисли за безполово и ще му бъде забранявано да се идентифицира като момче, момиче или каквото само реши. Това, което се казва в статията, е че родителите му не мислят да му налагат хетеросексуална женска сексуалност защото се е родило с XX хромозоми. Това е. Всичко останало са вашите свободни (според мен грешно) екстраполиращи съчинения, породени от неприязънта ви към грешната интерпретация на това, което родителите в статията се опитват да постигнат. Ако сега ми отговориш с нещо в тона на "е добре де, ти съгласен ли си с това на момченцата да им режат пишките само за да ги възпитават 'полово неутрално'" ще спра изцяло да ги отговарям.
Тъй, значи излиза, че психично-болните активистки просто ги е шубе детето-момиченце да не вземе да носи розово и да им води момчета у дома, та затова го пазят от всякакви момичешки работи и му викат "то". Тяхна си работа. Прасчо, стига се напъва, на никой не му пука, че носиш розови ризи.