В момент на слабост, предизвикан от новоразкрилия се пред мен статут на необвързана, си помислих: "Хм, чудя се какво ли прави той сега...."
Преди няколко години, когато вече бяхме прекратили връзката си - а с нея и контактите си във Facebook, реших да погледна във Flickr - едничкото място, за което бях сигурна, че ще ми открие поне малка част от живота му.
Така и стана: видях негов автопортрет, на който носи брачна халка
Игнорирайки законите на брачните традиции, ирационално реших, че все пак това е просто годежен пръстен. "Не, не е женен," мислех си. "Ама наистина, женен ли е? Няма начин".
Като истински маниак в дебненето на хора по Интернет, намерих доказателство на факти и в Twitter - някой беше пуснал снимка от самата сватба. Видях го облечен в смокинг, стоящ пред олтара по време на слънчевата церемония на открито. Имаше снимки и на булката, и на тортата с двете малки човечета отгоре.
"TMI" е твърде преекспониран термин, но точно тази ситуация го описва перфектно за мен. Едно е да осъзнаеш, че мъжът, за когото някога си искала да се омъжиш и да родиш децата му, е поел по този път с някой друг, но съвсем различно е да се окажеш и виртуален свидетел на всичко това.
За жалост, в наши дни е адски трудно да останеш далеч от бившите
Общоприета мъдрост, че даже и научен факт е, че прекъсването на всякакви контакти с бивше гадже допринася за по-гладкото възстановяване от раздялата. Ала в днешно време е много по-трудно да запазиш дистанция от когото и да било. (Забавното в случая е, че жененият ми бивш живее на хиляди километри и именно Интернет позволи нашата връзка от разстояние въобще да се случи).
Не е толкова лесно, колкото да откъснеш стария телефон от стената. Дори не е толкова лесно, колкото да изтриеш номера на някой бивш от указателя на мобилния си телефон. Има Facebook, Twitter, Instagram и всичко останало в Интернет, с което трябва да се пребориш.
Снимките от сватбата на моя бивш за пореден път ми напомниха това. Същото стана и с последната ми раздяла с един мъж, с който си оставам свързана от три социални мрежи. Тази седмица пък се появи и още едно доказателство - поредното проучване с откритие, което не изненадва никой: "Следенето във Facebook на бившите партньори може да наруши процеса на възстановяване и преход от миналите връзки".
С други думи, повече не можем да се преструваме, че когато призареждаме страницата на някой бивш по сто пъти на ден, това ни помага да "преодолеем" раздялата.
Контактът с бившите в социалните мрежи спъва личностното ви развитие
Проучването, чийто автор е Тара Маршъл - професор по психология в университета "Брунел", открива, че "наблюдаването на бивши партньори във Facebook е свързано с по-голямо страдание от раздялата, повече негативни емоции, сексуално желание и копнеж към тях и по-ниски степени на личностно израстване".
По-изненадващото е, че хората, които остават приятели във Facebook със своите бивши, не ги следят настойчиво, "съобщават за по-малко негативни чувства, ограничено сексуално желание и копнеж към бившия партньор, но при все това отново по-ниско ниво на личностно развитие".
Маршъл предполага, че това може би се дължи на факта, че "неволното излагане на потенциално банални обновления на статуса, коментари и снимки на бившия партньор чрез общите приятели в социалните мрежи вероятно намалява остатъчното привличане към бившия". А бившите, които сме изтрили от списъка си с приятели, остават "обгърнати от привлекателна мистериозност".
Каква е поуката от това проучване? "Избягването на информация от и за бившите ни партньори както офлайн, така и онлайн, може би е най-добрият лек за разбитото сърце," пише Маршъл.
На думи е много лесно, но на практика - не съвсем
Ако и вие трудно устоявате на това изкушение, значи не сте сами. Друго проучване, публикувано миналата година, открива, че повече от 50% от респондентите - всички от които студенти - са разглеждали снимките на свои бивши във Facebook в търсене на новия им партньор. Въпреки това, тук не става въпрос само за наблюдение: около 30 на сто признават, че "са публикували текстове на песни или поезия" в своите статуси, за да "наранят или огорчат" свой бивш партньор, както и за да го накарат да ревнува.
Тази година завършилата вече канадска студентка Вероника Лукас написа своята магистърска теза за разделите по Facebook. Тя открива, че "88.2% от участниците в проучването, които са останали приятели във Facebook със своите бивши партньори, споделят, че ги следят настойчиво след раздялата".
Сред хората, които не са останали приятели с бившите си, "70.5% са опитвали да ги следят чрез други средства - като например през акаунта на техен общ приятел". А близо 75% от респондентите признават, че поне веднъж са опитвали да разглеждат профила на новото гадже на бившите си.
В наши дни просто не съществува вариантът "Далеч от очите, далеч от сърцето"
Ако ви е писнало от статистически данни, посветени на изобилието от хора, които следят миналите си половинки във Facebook, сме готови да предложим и колективното признание на цяло едно поколение за същия феномен, идващо под формата на сцена от сериала на HBO "Момичета". Една от героините - Марни вманиачено разглежда снимките на своя бивш приятел във Facebook, откривайки, че той е заминал за Рим с новата си изгора.
След това, тя коментира злобно: "Хвърля ми някакви монети във всеки скапан фонтан, до който успява да се добере". (Или в моя случай: "човечета на тортата, ама вие сериозно ли?!", на което една приятелка отговори, че всъщност мисли, че е много сладурско. Добре бе.)
Дори и да изтриете някой бивш от списъка си с приятели във Facebook, все още има безброй други социални мрежи, които да провокират болката, ревността или просто любопитство. Няма нещо такова като "далеч от очите, далеч от сърцето". От статусите във Facebook до чекиранията във FourSquare, никога не е било по-лесно да пазим бившите близо до себе си - и никога не е било по-трудно да ги отхвърлим.
По-изненадващото е, че хората, които остават приятели във Facebook със своите бивши, не ги следят настойчиво, "съобщават за по-малко негативни чувства, ограничено сексуално желание и копнеж към бившия партньор, но при все това отново по-ниско ниво на личностно развитие". ----------------------------------- Най-добрия начин за спиране на нещо към което си бил "пристрастен", стига да успееш да се контролираш и да не изпаднеш в "ремисия" - постепенното намаляне на дозите, докато свикнеш че можеш и без него. Мойта си ми седи във фейсбука, не съм си трил снимките с нея, и нямам намерение да го правя - беше си ми част от живота, която няма да забравя, но и знам прекалено добре защо никога повече няма да върна. Защото за всеки добър спомен има и по един лош. А който се е разделил прибързано без да даде достатъчно шансове за спасяване на връзката - да му продължава да му мисли.
Социалните мрежи са абсолютна глупост!И да трийте бившите,ще минете без едно здрасти как си,някакси.
Знаете ли социалните мрежи колко раздяли и негативни моменти са натрупали върху човешкия живот? Ние сме изпълнени с много чувства и доброта. И аз, ако разбера, че бившата ми е сгодена, ще ме нарани...Но тя имаше куража да ми го съобщи чрез имейл. И все пак...боли! Но живота продължава, продължаваме да обичаме, продължаваме да споделяме моменти с други хора и да се радваме на това, което ни заобикаля. Това чувство също трябва да се оценява!
Тцтцтц, що похабени усилия за нищо. Статията визирам де. Аман от корифеи, дето дават акъл за лечение на симптомите и небрежно пропускат заболяването, даже го приемат за даденост. В цялата статия, сурат тефтера се приема за неделима част от всеки индивид, нещо жизнено необходимо. И щото не можеш да дишаш без него, скиваш ли значи, киризиш профилите на бившите си... Що така си мисля, че светът си съществуваше твърде успешно и без (а)социалните мрежи? Че и връзките бяха по-трайни, и хората умееха да се гледат в очите, като си говореха на живо... Губиме си инстинктите за общуване, за разпознаване на хората що за дианета само с един разговор на кафе... Не ползваш такива мрежи и няма как да ти се случи нещо от гореописаното. Толкова е лесно, че и ще можеш да свършиш нещо смислено в реалния живот, вместо да дремеш тъпо във виртуалния.
Светът си беше все такъв и когато се крихме по парковете зад дърветата да следим бившия или сегашния. Винаги тази тема си е вълнуваща. Сега проблемът е, че социалните мрежи изсмукват цялото ни същество, време, живот, мисъл. Дори и да надникнеш в профила на някого се появяват още 10 странични неща, които може да рзгледаш, снимки, приятели, събития... Ако имаш достатъчно време и младост, които да погубваш, прави го. Но мисля, че тази работа трябва да си остане в тийнейджърстово. След това бива да посъзрем и да започнем да живеем в настоящето. Да правим смислени неща. Да ходим на театър, на концерт. А бившият е накъде там и по-добре да не се връща, защото със сигурност е имало защо да отиде в миналото. Трябва да се променяме и съзряваме всеки ден, да търсим себе си и бъдещето си в новите неща. От друга страна съм напълно съгласна, че крайното скъсване на връзките с миналото е необходим фактор за продължаването напред. Ако имаме воля и хъс да се развиваме, ние няма да искаме да поглеждаме минали профили. И няма да го правим, дори да стой на отдясно на екрана и да ни привиква.